Определение № 2046 от 21.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2046 гр. София, 21.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20258002102779 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 6 от 29.01.2025 г. по в. гр. д. № 514/2024 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение № 237 от 09.08.2024 г. по гр. д. № 1710/2021 г. на Старозагорския окръжен съд, с което са били отхвърлени предявените от „Веро България“ ЕООД срещу „Техно трейд технолоджи“ ЕООД искове, квалифицирани от въззивния съд както следва: 1.

По чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху скеле материал, намерен в държане на ответника на 14.04.2020 г., включващ следните движими вещи: Щил/ Stiel с размер 3, 00 м., 50 бр., 14, 40 кг.; Щил/ Stiel с размер 2, 50 м., 35 бр., 12, 10 кг.; Щил/ Stiel с размер 2, 00 м., 78 бр., 9, 90 кг.; Ригел/ Riegel с размер 2, 50 м., 214 бр., 8, 50 кг.; Ригел/ Riegel с размер 0. 75 м., 153 бр., 3, 00 кг.; Диагонал/ Diagonale с размер 2, 50 м., ЗЗ бр., 11, 20 кг.; Диагонал/ Diagonale с размер 2, 00 м., 7 бр., 10.10 кг.; Диагонал/ Diagonale с размер 1, 50 м., 34 бр., 9, 20 кг.; Бокс, 8 бр., 42, 10 кг.; Г. Бокс 1 бр., 85, 00 кг.; Белега 32 Plettac с размер 282. 50 м., 73 бр., 17, 80 кг.; Белега 32 Plettac с размер 2. 00 м., 1 бр., 14, 80 кг.; Белега 24 Plettac е размер 2. 50 м., 34 бр., 18, 40 кг.; Анкер тръба с планка ЗЗ бр., 2. 90 кг.;

К. Alu-SL В64 mit Leiter с размер 2, 50 м., 12 бр., 25,50 кг.; 2. Евентуален иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане равностойността, съответно стойността на повредените/унищожените елементи, в случай, че се установи, че част от и/или целия скеле материал е повреден или унищожен; 3. Иск по чл.73, ал.1 ЗС за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за периода от 14.04.2020 г. до 14.10.2021 г. в размер на 22 461, 48 евро /18 месеца х 1 247, 86 евро на месец/, представляващи средната пазарна цена на наема, който ищецът би получавал 1 за скеле материала, от владението на който е лишен.

Решението е постановено при участие в делото на третото лице-помагач на страната на ответника „Теоком консулт“ ЕООД.

Предявеният иск се основава на твърденията, че ищецът развива дейност в страната, състояща се в доставка и монтаж на скеле конструкции за нуждите на промишлени обекти.

Процесните вещи е закупило от Германия и Полша, които освен по производител, се отличавали и по определени белези – вид на материала, набити номера, специфично боядисване на материала. В резултата на извършена инвентаризация били констатирани значителни липси на скеле материал, за което било образувано ДП 318/ 2019 г. на ОД на МВР – П.. В рамките на досъдебното производство материалът бил открит в склад на ответното дружество в [населено място].

Въззивният съд е приел за установено от представените доказателства по делото, че ищецът е придобил скеле материал, идентичен с този по настоящото дело. Той е предоставял материала за ползване на различни обекти в страната – „Монди Стамболийски“ АД – [населено място]; „Аурубис България“ АД – [населено място]; „Мини Марица - Изток“ ЕАД [населено място]. По повод констатирани липси на скелеоборудване на 01.07.2019 г. е образувано ДП № 318/2019 г. на ОД на МВР - П. за престъпление по чл.194 НК, извършено на неустановена дата през 2018 г. в [населено място]. Впоследствие досъдебното производство е преобразувано в сл. д. № 17/2021 г. на ОСО при ОП – П., по което към наказателна отговорност за престъпление по 206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода 23.01.2017 г. – 28.04.2017 г., е привлечена П. К. И.. С одобрено от РС – Пирдоп споразумение от 05.03.2020 г. П. К. И. е призната за виновна за извършено престъпление по обвинението, повдигнато срещу нея.

Прието е, че според заключението на приетата по реда на чл.207 ГПК комплексна съдебнотехническа и химическа експертиза, производителите на скелеелементите: Scafom – rux, Plettac, ADLTRAD и SMN от скелематериала, намиращ се във владение на ответника, описани в Протокол за опис от 02.12.2021 г. по изп. д. № 4565/2021 г. на ЧСИ № 765 Г. И., съвпадат с производителите на елементите, съхранявани от „Веро България“ ЕООД в склад в ТЕЦ „Марица Изток 3“ в [населено място]. Наред с общите родовоопределящи белези е налице допълнителен признак – наличие на специално оцветяване, положено от ищеца, позволяващо да се отличат притежаваните от него скелематериали от други подобни, тъй като краищата на елементите на скелематериала, находящи се при ответника, както и на елементите от скелематериала, съхраняван от „Веро България“ ЕООД, са оцветени с един и същ цвят – RAL 6027 и 4005, с идентичен химичен състав.

Прието е обаче, че ответникът „Техно трейд технолоджи“ ЕООД се легитимира като собственик на спорните вещи на основание чл.78, ал.1 ЗС въз основа на покупко-продажба от „Теоком консулт“ ЕООД, обективирана във фактура № [ЕГН]/04.11.2018 г., което от своя страна я е закупило от „Ефстратиу Н консулт“ ЕООД с фактура № [ЕГН]/25.09.2017 г.

Осъществяването на фактическия състав на чл.78, ал.1 ЗС представлява оригинерен способ за придобиване на собственост върху движими вещи, който наред с установяване на фактическа власт въз основа на възмездно придобивно основание, изисква приобритателят 2 да е добросъвестен, т. е. да не знае, че лицето, което му прехвърля собствеността, не е собственик на въпросната движима вещ. Оборването на презумпцията за добросъвестност по чл.70, ал.3 ЗС, е в тежест на ищеца. Прието е, че по делото не са събрани доказателства за знание на управителния орган на ответника „Техно трейд технолоджи“ ЕООД, че продавачът „Теоком консулт“ ЕООД не е бил собственик на продадените материали.

Прието е за неоснователно възражението на ищеца, че обективираните в посочените фактури покупко-продажби са симулативни. Симулативност е налице, когато въпреки обективираното съгласие, страните не желаят да се породят присъщите на правната сделка правни последици. Когато продажбата е обективирана в първичен счетоводен документ, каквато е фактурата, индиция за валидността на сделката е отразяването й в счетоводството на търговците и предаване на стоките. В случая от приетата по делото комплексно съдебнокомпютърна и съдебно-счетоводна експертиза се установява, че издадените по повод процесните елементи фактури са отразени в счетоводството на страните по сделките, включени са в дневника за покупко-продажби за съответния месец и е начислен дължимия ДДС, респективно данъчен кредит. Обстоятелството, че нито едно от трите дружества не е отразило в своите счетоводни регистри или складова програма елементите, описани в придружаващите фактурите приемо-предавателни протоколи, не може да обоснове извод за привидност на осъществените покупко-продажби, доколкото предметът на сделките, както е описан във фактурите (скеле), е отразен в съответните счетоводни сметки.

Прието е, че за приложението на чл.78, ал.1 ЗС от значение е единствено дали спрямо ответника са се осъществили посочените в текста на закона предпоставки за оригинерно придобиване на собствеността – установяване на фактическа власт въз основа на възмездно и валидно придобивно основание, като обстоятелството по какъв начин продавачът „Теоком консулт“ ЕООД е получил фактическата власт върху тях е правноирелевантно. Затова липсата на данни за това в какво качество лицето Г. И. И. е подписал протокола за скеле към фактура № 25.09.2017 г., както и неистинността на касовите бонове съгласно писмо вх. № 2079/13.02.2024, т. на НАП към фактурите, легитимиращи „Ефстратиу Н консулт“ ЕООД като собственик на процесните елементи, не са от естество да доведат до извод за недействителност и в частност за привидност на обективираната във фактура № 04.11.2018 г. покупко-продажба, на която се позовава ответното дружество.

Прието е, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ЗС за ревандикация на процесните движими вещи. Докато в хипотезата на чл.78, ал.1 ЗС собствеността преминава върху приобритателя автоматично с осъществяване на съответния възмезден придобивен способ и предаване на вещта, то в случаите, когато вещта е предмет на кражба или е изгубена, собственикът запазва собствеността до изтичане на тригодишен период от одкрадването, респ. загубването, през който може да я ревандикира от добросъвестния владелец.

Приложното поле на посочената разпоредба е ограничено само случаите, когато вещта е предмет на кражба (престъпление по чл.194 НК) или е изгубена. Текстът на чл.78, ал.2 ЗС няма приложение по отношение на обсебените вещи (в т. см. решение № 1703 от 4.06.1960 г. по гр. д. № 2339/60 г., I г. о.). В посоченото решение е прието, че разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗС е от изключителен характер и тя не може да се тълкува разширително, като законът 3 изчерпателно е изброил случаите, при които собственикът на вещта може да я ревандикира.

Собственикът на вещта при обсебването (подобно на измамата и злоупотребата на доверие) сам е предал вещта на друго лице, което впоследствие по престъпен начин се е разпоредило с нея.

Прието е, че в настоящия случай по повод подадения от ищеца сигнал за констатирани липси е образувано ДП № 318/2019 г. на ОД на МВР Пловдив, първоначално за престъпление по чл.194 НК, извършено на неустановена дата през 2018 г. в [населено място], като впоследствие е преобразувано в сл. д. № 17/2021 г. на ОСО при ОП-Пловдив, по което е привлечен обвиняем за престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК, т. е. за квалифициран състав на обсебване. Доколкото липсват категорични данни процесните вещи да са предмет на кражба, то спрямо ищеца не са налице предвидените в чл.78, ал.2 ЗС предпоставки за ревандикирането им от ответника „Техно трейд технолоджи“ ЕООД, поради което предявеният иск се явява неоснователен.

Независимо от отхвърлянето на исковата претенция за ревандикация поради придобиване на вещта от ответника при условията на чл.78, ал.1 ЗС, собственикът, чиято вещ е отнета чрез обсебване, може да търси обезщетение от извършителя на престъпното деяние при условията на чл.45 ЗЗД.

Поради отхвърлянето на главния иск за връщане на спорните вещи по причина, че ответникът е придобил собствеността им, съдът е отхвърлил и евентуалния иск за заплащане на тяхната парична равностойност, както и искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на вещите.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца „Веро България“ ЕООД.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, 1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания за наличие на процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд и да извърши съответните процесуални действия – да приеме неприети от първоинстанционния съд доказателства поради наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на доклад по смисъла на чл.146 ГПК в рамките на първоинстанционното производство;

2. Извършва ли въззивният съд недопустимо изменение на доклада по делото като размества доказателствената тежест на страните и следва ли да даде възможност на всяка от страните да представи доказателства във връзка с изменението на доказателствената тежест;

3. Изпълнил ли е въззивният съд процесуалното си задължение да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства;

4. При предмет на иска по чл.108 ЗС – родово определени движими вещи, които са индивидуализирани от ищеца като вид, тегло и производител, следва ли ответникът по иска, при направено от ответника по иска възражение за придобиване на вещите по чл.78, ал.1 ЗС, да проведе пълно и главно доказване на основанието за придобиване на същите и да докаже придобиване на вещите, които са описани в исковата молба, а не само вещи от рода, към 4 който принадлежат претендираните по иска по чл.108 ЗС;