Решение № 152 от 11.03.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Кюстендил, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20211520101386 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е след като първоначално сезираният Районен съд - София, е прекратил, производството пред себе си, образувано по искова молба, депозирана от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД против К. СТ. П., доколкото е възприел за основателно подвдигнато от ответника, с отговора на исковата молба, възражение за местна неподсъдност на спора.

В исковата молба се твърди, че на 22.10.2018г. на извънградски път ПП- I-6, км 8+500 в района на с. Г., общ. К. ответникът, в качеството си на собственик и водач на стадо животни (крави), ги оставил без надзор, при което едно теле навлязло на пътното платно и станало причина за пътнотранспортно произшествие с МПС Киа, модел Оптима, с рег. № СА4609СР, в резултат на което на последното били нанесени материални щети.

Сочи се, че увреденият автомобил бил застрахован при ищцовото дружество с валидност на застраховката в периода 12.12.2017г. – 11.12.2018г.

Настъпилите за процесното МПС материални шети били описани в Протокол за ПТП № 1583802/22.10.2018г., съставен от РДВР – гр. Кюстендил и описа – заключения по щета.

Твърди се, че въз основа на предявена претенция за обезщетение, автомобилът бил ремонтиран от доверен на дружеството сервиз и предаден с приемо-предавателен протокол от 12.03.2019г. Дружеството одобрило да бъде изплатена на сервиза сума в размер на 7375,19 лв., която съответствала на издадената от сервиза фактура за ремонт. Същата била изплатена с нареждане за групово плащане от 10.04.2019г. като операцията фигурирала под номер 22 от Описа към нареждането за групово плащане.

С изплащането на застрахователното обезщетение дружеството встъпило в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу причинителя на увреждането и ответник в настоящото. До него били изпратени регресни покани за доброволно 1 изпълнение на задължението от 7390,19 лв. (7375,19 лв. обезщетение и 15,00 лв. ликвидационни разноски), но и към настоящия момент плащане липсвало.

Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден К. СТ. П., ЕГН: **********, с адрес: с. Г., ул. „В. З.“ № ** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 7390,19 лв., от която: 7375,19 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета 44012131834418, както и 15,00 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а така също и сума в размер на 1215,37 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.07.2019г. до 22.02.2021г.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор.

Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявената претенция.

Оспорва всички факти, на които се основава същата, в т.ч. и съдържанието и истинността на всички писмени доказателства, които не съдържали автор и подпис на издалото ги лице.

Твърди, че разписката за получаване на регресната покана не носи неговия подпис, поради което и акцесорната претенция подлежала на отхвърляне на самостоятелно основание.

Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил в съотношение на 95,00 % поради подробно изложени в тази насока съображения, в т.ч. движението на водача с несъобразена скорост, ниската скорост на животното, широчината на банкета и др.

Спори се по стойността на извършения ремонт, който бил несъизмерим със средните пазарни цени и значително завишен.

Ответникът твърди, че спрямо него нямало влязло в сила НП, но дори и да било налице такова, то същото не обвързвало гражданския съд, както би го направила една влязла в сила присъда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното заверено копие на Протокол за ПТП № 1583802 от 22.10.2018 г., се установява, че на същата дата възникнало пътно-транспортно произшествие на ПП I-6 км 8+500, при което К.С., като собственик и водач на стадо животни (крави) оставил последните без надзор, при което един брой теле излязло на пътното платно и станало причина за реализиране на ПТП с водач на лек автомобил с ДК№ СА 4609 СР, управлявано от Д. СП..

Не е спорно, а същото се установява и от представените и приети по делото писмени доказателства, а именно – заверено копие на Автомобилна застраховка „Каско+“ комбинирана застрахователна полица № 440117213149300, ведно с приложимите към същата Общи условия, че е налице валидно застрахователно правоотношение за обект лек автомобил с ДК № СА4609СР, при покрити рискове „клауза пълно каско“ , валидна към датата на процесното ПТП.

Изготвено до ищцовото дружество е Уведомление за щета № 44012131834418 по полица 440117213149300 Каско + за увреденото МПС с ДК№ ***, като след представен Опис заключение по щета 44012131834418/23.10.2018г. и калкулация на претенция със същия номер е възложено посредством Възлагателно писмо изх. № 144411/06.11.2018г. на Автосервиз „Автоексперт сервиз“ ЕООД да извърши ремонт на процесното МПС. Такъв е 2 осъществен (видно от приемо-предавателен протокол на л. 35 от гр.д. № 4643 от описа на СРС за 2021г.) за сума на обща стойност от 7375,19 лв., за което изпълнителят е издал фактура № 0000006936/01.04.2019г.

Представеното нареждане за групово плащане на обща стойност от 226693.64 лв. включва и осъществен от ищцовото дружество превод към изпълнителя „Автоексперт сервиз“ ЕООД за сума в размер на 7375.19 лв., посочено под № 22 от Опис към платежно нареждане за масов превод на „ДЗИ – ОЗ“ АД Централно управление № 295_20190410 от 2019-04-10.

Изпратена до ответника е Регресна покана изх. № 0-92-3185/06.03.2020 г. ОТНОСНО: щета наш № 44012131834418, за получаването на което е представена обратна разписка, удостоверяваща получаване от А. П.а, съпруга на адресата, на 11.06.2019г. за съобщение 44012131834418.

Изискано и представено по делото е и копие на Наказателно постановление № 181139-001847 ОДМВР Кюстендил, с-р „Пътна полиция“ Кюстендил от 02.11.2018г., издадено срещу ответника въз основа на АУАН, по силата на което на същия е наложена глоба в размер на 100,00 лв. на осн. чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 184, ал.5 вр. с чл. 184, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Същото му е връчено на 21.01.2019г., за което в съпроводителното писмо се сочи да е влязло в сила на 30.01.2019г.

Приети са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Григоров – младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил.

Последният сочи, че през 2018г. в посока с. Гърляно – гр. Кюстендил, на влизане в с. Г., имало пътен инцидент със стадо крави. Моторното превозно средство се ударило в едно теле като щетите за автомобила били „доста“. Свидетелят сочи, че бил съставен акт на собственика на стадото, тъй като последното било оставено без надзор от него. Сочи още, че ударът бил челен, като доколкото помни, щетите по увредения автомонил били в предната негова част. Не помни собственикът на стадото да е възразявал при съставянето на акта.

Приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Н. В. установява, механизма на настъпване на процесното ПТП съобразно изложения такъв в процесния протокол, като изрично сочи, че липсват данни за скоростта на движение на увредения автомобил, както и за предприетите от водача му действия (опит за спиране, завиване…). Експертът, въз основа на представения към делото опис-заключение на щети, прави извод, че доколкото посочените щети се намират в предната част на автомобила, то може да се приеме, че същите са непосредствена последица от ПТП-то. Вещото лице е определило пазарната стойност за възстановяване на увредения автомобил в размер на 5492,99 лв. в съответсвие с предвиденото в раздел III „Определяне размера на застрахователното обезщетение по експертна оценка“, чл. 12, ал. 3 на Наредба № 24/2006г. на КФН.

От приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. В., е установимо, че сумата в размер на 7375,19 лв. е платена от сметка с IBAN BG94UBBS **** на наредителя в ТБ „Обединена българска банка“.

Плащането е извършено на 10.04.2019г. с референция FT 19100882042670 и основание:

Щета 4401213834418 Опис 295-2019.

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Изложените от страните фактически твърдения определят правната квалификация на 3 заявеното спорно право като такава по чл. 410, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането (КЗ), вр. с чл. 50 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 45 от с.з. и чл. 86 ЗЗД – регресен иск от застраховател, платил обезщетение по сключен договор за застраховка, встъпил (суброгирал се) в правата на застрахования (от момента на плащане на обезщетението), които последният притежава към делинквента, както и иск с правно основание обезщетение за забавено изпълнение.

По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК по предявените искове в тежест на ищеца бе да установи следните елементи от фактическия състав на сочената разпоредба: 1. наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка "Каско" между ищеца – застраховател и застраховано при него лице; 2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия резултат и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя – ищец в полза на застрахованото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. противоправно поведение (действие или бездействие) на причинителя на вредата; 7. пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и реализираното застрахователно събитие. В тежест на ответната страна бе да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, в т.ч. всички свои правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения.

При така разпределената доказателствена тежест по делото е установено и не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по Автомобилна застраховка „Каско+“ комбинирана застрахователна полица № 440117213149300 за обект лек автомобил с ДК № СА4609СР, при покрити рискове „клауза пълно каско“, валидна към датата на процесното ПТП.

Не е спорно също, че в срока на валидност на договора, на 22.10.2018 г., на извънградски път ПП-I-6, км 8+500 в района на с. Гърляно, общ. Кюстендил е настъпило застрахователно събитие (пътно-транспортно произшествие), като събраните в производството гласни и писмени доказателствени средства, в т.ч. и приетата съдебна автотехническа експертиза, установиха механизма на процесното ПТП, идентичен на описания в Протокол за ПТП такъв, а именно - сблъсък на застрахованото МПС с 1 бр. теле, изкочило на пътя и намиращо се под надзора на ответника. В последния смисъл ответникът оспорва твърдението да е водач на стадо животни, респ. да осъществява надзвор спрямо него. Така релевираното възражение обаче съдът счита за неоснователно и недоказано.

Приетите по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Григоров установяват, че при съставянето на акта на водача на стадото последният не е възразил. В този смисъл представен на л. 24 от делото е АУАН № 800263 от 22.10.2018г., съставен при свидетел – свидетелят в настоящото, който установява положен от ответника подпис, удостоверяващ изложеното в акта, в т.ч. качестовото му на водач на стадо животни. Въз основа на него е издадено и наказателно постановление, понастоящем влязло в сила. В този смисъл, посочените гласни доказателствени средства, а и писмени доказателства, установиха, че именно ответникът е бил водач на стадото животни, 1 бр. теле от които е изкочило на пътя, като същите не бяха оборени в хода на процеса. Ответната страна не ангажира каквито и да е доказателства, обосноваващи възражението й, поради което и същото съдът счита за неоснователно.