Решение № 15143 от 18.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15143 гр. София, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110129570 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че П. М. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 691,86 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 79,76 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 07.05.2021 г., сумата в размер на 29,50 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5,08 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 34132/2021 год. по описа на СРС ,65 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Едисон“ № 6, ет. 2 с аб. № 31486 топлинна енергия, като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията като твърди, че ответникът е изпаднала в забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

1

Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът П. М. П. е депозирал отговор в законоустановения срок. Оспорва облигационната връзка между страните, както и качеството си клиент на топлинна енергия.

Посочва, че исковите претенции не са конкретизирани, доколкото не е посочен размер на всяко от вземанията, какви са падежите на задълженията, за кои периоди са дължи лихва, както и какъв е лихвения процент. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания. Претендира разноски

Третото лице помагач „МХ ЕЛВЕКО“ ООД е заявило, че не извършва дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният имот,поради което е отменено определение от 25.01.2023год.,с което е допуснато привличането му като трето лице помагач на страната на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 15.06.2021год., „Топлофикация София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против П. М. П., за вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение ,мораторна лихва ,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от датата на депозирането на заявлението ,до окончателното заплащане на главниците.

Съдът е издал на 21.06.2021г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2669 по ч.гр.д.№ 34132/2021год. по описа на СРС,65 състав срещу длъжника като е посочено ,че вземането произтича от доставена топлинна енергия за топлоснабден имот ,находящ се на адрес в гр.София,ул.“Едисон“ № 6,таванско помещение ,с абонатен № 31486.

С разпореждане от 11.05.2022год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.1 , връчено му на 17.05.2022год..

В срок ,а именно на 03.06.2022год. е постъпила искова молба от „Топлофикация София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Възражението на ответника за недопустимост на производството поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на му, поради наличието на порано образувано производство между същите страни, за същия период и имот е неоснователно. Съобразно представените по делото доказателства , гр. д. 57654/2021 г. е с предмет доставена топлинна енергия за имот, с адрес на ул.“Едисон“ 6 – гараж ,с аб.№ 31489 ,различен от настоящото производство,чийто предмет е очертан от заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.140 от ГПК ,подадено от ищеца ,с вх.14063/15.06.2021год. и издадената въз основа на него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2669 по ч.гр.д.№ 34132/2021год. по описа на СРС,65 състав. Следователно не са налице две висящи дела между същите страни ,на едно и също основание и за същото искане.Предмет на настоящото производство е установяването на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот , находящ се на адрес в гр.София,ул.“Едисон“ № 6,таванско помещение ,с абонатен № 31486, така както е посочено в Заповедта от 21.06.2021год.

Установява се по делото въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 31, том I, дело № 26/2009г. ,че на 26.06.2009г. Мако П. П. и Любка Александрова П.а са дарили на сина си П. М. П. следния свой съсобствен недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Едисон“ №6, с площ от 123 кв.м., заедно с гараж с площ от 16 2 кв.м., заедно с таванско помещение с площ от 25 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху мястото, заедно с 157/500 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 500 кв.м., представляващо УПИ IV-938, от кв. по регулационния план на местността „Гео Милев“, гр. София. В нотариалният акт е посочено, че дарителката Любка Александрова П.а си е запазила правото на ползване върху описания имот пожизнено и безвъзмездно.

Видно от препис –извлечение от акт за смърт № 492/06.09.2012год. ,Любка Александрова П.а е починала на 07.09.2012год.,от което следва ,че учреденото право на ползване върху имота е погасено от датата на смъртта й.

Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2018год. до 30.04.2020год. ,потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот с адрес ,гр.София,ул.“Едисон“ № 6,ет.2,таванско помещение с абонатен № 31486 е бил ответника П. М. П..От това следва ,че същият е потребител на топлинна енергия,т.е. битов клиент и между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове,тъй като същият е собственик на недвижим имот в сграда – етажна собственост ,което е топлоснабдено.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – / чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 . Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане 3 на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – 148 , Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода, главни отчети/проверка за абонатен номер 31486,таванско помещение ,подписани от клиент, заключението на допуснатата по делото техническа експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.

С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.