Определение № 1654 от 05.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1654 гр. Варна, 05.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Геновева Илиева Търговско дело № 20253100900582 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

Образувано е по възражение от длъжника КФК АД, ЕИК 103005701, гр. Варна, чрез адв. М. Ц., депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу изготвен от синдика списък № 1 на приети вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в частта досежно сумата от 3 236 477, 61 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 05.06.2026г. до окончателното погасяване на вземането, произтичащо от споразумение за заместване на страна по договор за паричен заем от 20.05.2001г. и запис на заповед от 20.05.2001г.

В съдебно заседание, длъжникът настоява за изключване на вземането на ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ ООД от списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ по съображения, подробно изложени в подаденото възражение.

Временният синдик Т. И. заявява, че съдът следва да разгледа всички възражения, наведени от длъжника и съобразно произнасянето си по тях да прецени съществуването на валидно основание, от което вземането произтича и неговия размер.

Кредиторът с прието вземане ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ ООД настоява подаденото възражение да се остави без уважение.

По допустимостта на възражението

С решение № 212/07.05.2026г., постановено по т.д. № 582/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна, е обявена неплатежоспособността на КФК АД с начална дата 31.12.2023г., открито е производство по несъстоятелност, на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ, назначен е временен синдик, на осн. чл. 666 ТЗ.

В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, кредиторът ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ ООД е предявил писмено вземанията си в размер на 3 236 477, 61 евро /6 330 000 лв./, включваща главница по договор за паричен заем от 08.02.2001г., споразумение за заместване в дълг от 20.05.2001г. и запис на заповед от 20.05.2001г. в размер на 300 000 лв., възнаградителна лихва от 30 000 лв., общо формиращи размера на погасителна вноска № 18 по изготвения погасителен план и 6 000 000 лв., представляваща максималния размер на неустойка за забава, ведно със законната лихва от 05.06.2026г., за която сума е издаден и менителничният ефект.

Временният синдик е изготвил списък на приети вземания, включващ вземането 1 в посочения размер, както и поисканите от кредитора разноски за държавна такса за производството по несъстоятелност в размер на 127, 82 евро и депозит за изготвяне на експертиза по т.д. № 582/2025г. на ВОС.

Срещу така приетото вземане, длъжникът КФК АД /в несъстоятелност/, е депозирал възражение, изпратено на 07.07.2026г. в 17:45:03ч., чрез ЕПЕП в 7-дневния срок, считано от датата на обявяването на списъка на приети вземания по чл. 689 ТЗ 30.06.2026г., поради което съдът приема, че преклузивният срок е спазен.

Съдът по несъстоятелността, като съобрази доводите на страните, приложените при предявяване на вземанията писмени доказателства, както и тези ангажирани в настоящото производство, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството по разглеждане на възраженията срещу списъците на приетите и неприети вземания е част от производството по предявяване на вземанията. Това производство е необходим и задължителен етап, както с оглед преминаване към следващата фаза от развитието на производството по несъстоятелност, така и с оглед установяване на лицата, чиито вземания ще подлежат на удовлетворяване и чрез които ще се формира един от основните органи на производството по несъстоятелност – събранието на кредиторите. С възраженията срещу списъците се атакува предварително извършената от синдика, като орган на несъстоятелността, проверка относно съществуването или несъществуването на предявените вземания.

Производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост. Независимо от това, производството по разглеждане на възраженията от съда по несъстоятелността срещу приетите и неприетите вземания е спорно производство – развива се с участието на кредитора с прието/неприето вземане, оспорващия кредитор, длъжника и синдика и цели да разреши на този етап, макар и не по окончателен начин, правния спор относно съществуването на предявените вземания.

Като основание от което вземането на ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ ООД произтича се сочи договор за паричен заем от 08.02.2001г. и споразумение за заместване на страна по договор за паричен заем от 20.05.2001г.

На 08.02.2001г. в писмена форма е сключен договор за паричен заем, с който ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ ООД, действащ, чрез управителя К. В., в качеството на заемодател е предоставил на С. Ф. заем в размер на 300 000 лв. /чл. 2, ал. 1/, която сума заемателят е декларирал, че е получил изцяло /чл. 2, ал. 2/ и, което изявление служи за разписка за получаването й.

Уговорено е заемателят да върне предадената му в заем сума, ведно с възнаградителна лихва в размер на 10 % в срок до 08.02.2002г. /чл. 3, чл. 4, ал. 1 и ал.

2/.

Страните по заема са постигнали съгласие, че в срок до 08.12.2001г., заемателят може да предложи на заемодателя трето юридическо лице, което да замести С. Ф. по договора за заем, като поеме всички задължения по връщане на дължимите суми, при условие, че това лице разполага със средства за погасяване на дълга. В случай, че заемодателят приеме предложението на заемателя, между ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ ООД и третото юридическо лице ще се сключи договор за заместване в дълг /чл. 4, ал.

3/.

2

На

20.05.2001г. е сключено споразумение между кредитора

ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ ООД, длъжникът С. Ф. и КФК ООД, което представлява договор за заместване в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД.

Към датата на сключването му, представляващ КФК ООД, е С. Ф..

С него, с изричното съгласие на заемодателя ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ ООД, третото лице КФК ООД, представлявано от С. Ф., е заместило заемополучателя по заемното отношение от 08.02.2001г., с което първоначалният длъжник,, следва да се счита освободен от отговорност към кредитора по посоченото правоотношение.

Със сключване на договора, КФК ООД, представлявано от С. Ф. е поел задължение в срок до 07.12.2020г. да върне дължимите суми при спазване на погасителния план, инкорпориран в него.

Длъжникът КФК ООД се е съгласил да върне на кредитора

ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ ООД предадената по заема сума от 300 000 лв. и възнаградителна лихва в размер на 540 000 лв. на 18 броя вноски. Първите 17 броя вноски включват единствено възнаградителна лихва, всяка в размер на 30 000 лв.

Първата вноска е платима на падежа – на 07.12.2002г., а последната на 07.12.2018г. /чл.

2, ал. 1/.

Последната осемнадесета вноска с падеж 07.12.2020г. обективира връщане на сумата от 330 000 лв., от която 300 000 лв. главница и 30 000 лв. възнаградителна лихва.

Уговорено е още, че ако новият длъжник не изпълни задължението си да плати последната вноска от 330 000 лв., то същият дължи на заемодателя неустойка за всеки ден неизпълнение (забава), която нараства след всеки нов 12 – месечен период на забава, както следва: 1./ от 08.12.2020г. до 08.12.2021г. – 0.5 % върху неплатената главница; 2./ от 09.12.2021г. до 08.12.2022г. – 1 % върху неплатената главница; 3./ от 09.12.2022г. до пълното погасяване на главницата – 2 % върху неплатената главница /чл. 2, ал. 2/.

Договорът в чл. 2, ал. 3 инкорпорира изявление на С. Ф., явяващ се законен представител на КФК ООД, с което същият декларира, че „той е предложил посочените размери на неустойката за забава, както и, че приема същите за справедливи и непрекомерни.“

Уговорено е, че общият размер на дължимата главница, ведно с евентуално дължимите неустойки за забава не могат да превишават 6 000 000 лв. /чл. 2, ал. 3, изр. посл./.

Вземането за кредитора е обезпечено с издадена от С. Ф., в качеството на управител на КФК ООД запис на заповед от 20.05.2001г. с падеж на 20.05.2025г. за сумата от 6 000 000 лв.

С решение от 28.05.2002г. по ф.д. № 1189/2002г., в търговския регистър при Окръжен съд – Варна е вписано търговско дружество КФК АД, представлявано от О.

К., образувано, чрез преобразуване от КФК ООД.

Така ангажираните писмени доказателства установяват, както сключването на договор за заем от 08.02.2001г., чрез предаване на сумата от 300 000 евро, факт, удостоверен с изявлението на С. Ф., в качеството му на заемополучател, така и сключването на договор за заместване в дълг от 20.05.2001г.

Така съставените частни документи, които са подписани от лицата, които са ги издали, с оглед неоспореното заключение на съдебно – графологичната експертиза, 3 съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, съгласно чл. 180 ГПК. Отсъствието на отчетени вземания на кредитора в публикуваните в ТР отчети на КФК АД, не променя формирания от съда извод за възникнало задължение за връщане на посочените по-горе суми. Необявяването на задълженията в ГФО съставлява неизпълнение на счетоводно задължение, но не обуславя недължимост на задълженията, произтичащи от сключения договор от 20.05.2001г.

Възраженията за нищожност на договора за заместване в дълг от 20.05.2001г. са неоснователни. Така сключеното споразумение обективира съгласие за заместване на първоначалния длъжник от трето лице със съгласието на кредитора, съгласно чл. 102 ЗЗД и за разсрочване на задължението по обща воля на страните. Споразумението не противоречи на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, а сключването му не е във вреда на представлявания.

Възражението за антидатиране на писмените доказателства, на които длъжникът се позовава, основани на твърдения за последващо съставяне на документите на дата, различна от посочената в тях към момент, в който дружеството вече има вписан друг изпълнителен директор, е неоснователно.

От изслушаното заключение на допуснатата СТЕ, оспорена от длъжника, която се кредитира от съда се установява, че изследваните документи – договор за заем, споразумение за заместване в дълг и запис на заповед, не са изпълнени по едно и също време, но изследваните подписи на С. Ф. са изпълнени преди 2020г. Не би могло с категоричност да се установи момента на съставяне на документите, поради констатираните различия в химикалната паста, с която са изпълнени подписите, в тонера /главата на принтиращите устройства/ и в хартията. Отсъстват данни за начина по който са съхранявани документите. Подписът, положен в тях от С. Ф. съответства на тези, изпълнени от него в други документи в периода от 2001г. до 2020г., когато е налице промяна в начина на полагането му /бавен темп и ниска координация на движенията/, резултат от заболяване на опорно – двигателния апарат след 2020г.

Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на С. Г. също не доказват поддържаното възражение за антидатиране на документите. Изявленията й установяват, че г-жа Г. в качеството й на главен счетоводител е водила счетоводството на КФК ООД, вкл. и след преобразуването му, чрез документиране на всички операции в периода от 01.01.1997г. до 2009г. Изявленията й, че ако КФК ООД е поело личен дълг на управителя С. Ф., то тя би била уведомена от законния представител, почиват на предположения и се опровергават от ангажираните писмени доказателства.

Нищожна поради противоречие с добрите нрави се явява уговорената в договора за заместване в дълг мораторна неустойка нарастваща след всеки нов 12 – месечен период на забава, тъй като тя превишава многократно действително очакваните вреди на кредитора и е напълно несъизмерима със същите, поради което й е несъответна с основните принципи, като добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, недопускане на необосновано облагодетелстване на кредитора и пр. Следователно независимо от постигнатото общо съгласие на страните за приоритетно значение на санкционната функция на договорената помежду им мораторна неустойка, когато размерът на същата е така необосновано завишен спрямо реално очакваните вреди за кредитора от забавено изпълнение на главното парично задължение възлизащо на 300 000 лв., следва, че още при сключване на договора създава условия за възприемането й като средство за неоснователно обогатяване. Тази неустойка, чиито максимален размер, съобразно чл. 2, ал. 3, изр. последно от 4 съглашението от 20.05.2001г., възлиза на 5 700 000 лв. излиза извън присъщите й функции и като нарушаваща добрите нрави е нищожна, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.