Решение № 131 от 20.11.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. *****, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. А. в присъствието на прокурора С. Н. П. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело № 20253500200301 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано след прекратяване на ЧНД № 595/2025 г. по описа на ОС- Кюстендил и изпращане по подсъдност на Окръжен съд гр. ***** – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Република Австрия по дело рег.№ AMS2-V-25 35931/3, постановено на 20.05.2025 г., влязло в сила на 21.06.2025 г. спрямо българския гражданин Ф. А., родена на ***** г.

Към удостоверението са приложени – покана за доброволно плащане на немски и български език. Решението е издадено за това, че „на 26.02.2025 г., в 23.28 ч., в Община Viehdorf, на автомагистрала А1, в посока на движение Виена (Mobiles Radar, Freiland), превозно средство с рег.№ Т 2396 ЕВ, ремарке се е движило с превишена скорост, като при разрешена максимална скорост от 80 км/ч я е превишило с 22 км/ч, след приспадане на допустимата погрешност на измерването“, с което е нарушен Правилника за движение по пътищата на Австрия. Наложената финансова санкция се изразява в налагане на глоба в размер на 75 евро и 5.00 евро разходи по съдебни и административни процедури довели до решението.

При направената справка в НБД“Население“ се установи, че трите имена на лицето са Ф. М. А., родена на ***** г., с постоянен и настоящ адрес гр.*****, общ.*****, ул. *****, ЕГН-**********.

1

В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от австрийската страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.

Засегнатото лице, нередовно призовано, н е се явява в с.з. Назначеният на основание чл.16,ал.3 от ЗПИИРКОРНФС служебен защитник счита, че удостоверението е пълно и отговоря на изискванията на закона, поради което следва да бъде признато.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, от несъдебен орган на Република **********който на 20.05.2025 г. е постановил решение по дело с рег.№ AMS2-V-25 35931/3, влязло в сила на 21.06.2025 г. спрямо българския гражданин Ф. А., родена на ***** г.

Същото се отнася за извършено нарушение на Правилника за движение по пътищата на **********а именно движение на МПС с превишаване на максимално допустимата скорост, каквото нарушение е и по българското законодателство, каквото е изискването на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер 180 евро. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение и според българското законодателство – „движение на МПС с превишена скорост“, което е и нарушение по ЗДвП на България, въпреки, че това условие не е задължително в случая, тъй като съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за 2 движение по пътищата.

Решението, което е постановено срещу засегнатото лице Ф. А., която към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетна, носи административнонаказателна отговорност и подлежи на административно наказание, които обосновават решението.

Видно от представеното Удостоверение, издадено от несъдебен орган на Република Австрия по дело рег.№ AMS2-V-25 35931/3, постановено на 20.05.2025 г., влязло в сила на 21.06.2025 г. спрямо българския гражданин Ф. А., родена на ***** г. , решението е било връчено лично на 06.06.2025 г., като засегнатото лице е било уведомено относно правото си да го обжалва, но същото не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.

Официалният курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 80 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 156.47 лв.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение издадено от несъдебен орган на Република **********по дело рег.№ AMS2-V-25 35931/3, постановено на 20.05.2025 г., влязло в сила на 21.06.2025 г. спрямо българския гражданин Ф. М. А., родена на ***** г., с постоянен и настоящ адрес гр.*****, обл.*****, ул. *****, ЕГН-**********, с което е наказана да заплати финансова санкция в общ размер на 85.00 евро, равностойни на 156.47 лв. /сто петдесет и шест лева и 47 стотинки/, в т.ч. глоба в размер на 75.00 евро и 5.00 евро разходи в съдебното и административното производство довели до решението, по курс на БНБ към датата на постановяване на решението 20.05.2025 г., за извършено административно нарушение – превишаване на максимално разрешена скорост, с което е нарушен Правилника за движение по пътищата на Австрия.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за 3 приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в

**********чрез формуляр 2, както и Министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред Апелативен съд гр.

Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИАКОРНФС, не спира изпълнението на решението.

Съдия при Окръжен съд – *****: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. *****, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. А. в присъствието на прокурора С. Н. П. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело № 20253500200301 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано след прекратяване на ЧНД № 595/2025 г. по описа на ОС- Кюстендил и изпращане по подсъдност на Окръжен съд гр. ***** – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Република Австрия по дело рег.№ AMS2-V-25 35931/3, постановено на 20.05.2025 г., влязло в сила на 21.06.2025 г. спрямо българския гражданин Ф. А., родена на ***** г.

Към удостоверението са приложени – покана за доброволно плащане на немски и български език. Решението е издадено за това, че „на 26.02.2025 г., в 23.28 ч., в Община Viehdorf, на автомагистрала А1, в посока на движение Виена (Mobiles Radar, Freiland), превозно средство с рег.№ Т 2396 ЕВ, ремарке се е движило с превишена скорост, като при разрешена максимална скорост от 80 км/ч я е превишило с 22 км/ч, след приспадане на допустимата погрешност на измерването“, с което е нарушен Правилника за движение по пътищата на Австрия. Наложената финансова санкция се изразява в налагане на глоба в размер на 75 евро и 5.00 евро разходи по съдебни и административни процедури довели до решението.

При направената справка в НБД“Население“ се установи, че трите имена на лицето са Ф. М. А., родена на ***** г., с постоянен и настоящ адрес гр.*****, общ.*****, ул. *****, ЕГН-**********.

1

В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от австрийската страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.

Засегнатото лице, нередовно призовано, н е се явява в с.з. Назначеният на основание чл.16,ал.3 от ЗПИИРКОРНФС служебен защитник счита, че удостоверението е пълно и отговоря на изискванията на закона, поради което следва да бъде признато.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, от несъдебен орган на Република **********който на 20.05.2025 г. е постановил решение по дело с рег.№ AMS2-V-25 35931/3, влязло в сила на 21.06.2025 г. спрямо българския гражданин Ф. А., родена на ***** г.

Същото се отнася за извършено нарушение на Правилника за движение по пътищата на **********а именно движение на МПС с превишаване на максимално допустимата скорост, каквото нарушение е и по българското законодателство, каквото е изискването на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на български съд.