Решение № 146 от 20.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500074 по описа за 2025 година С определение от 28.10.2024 г., постановено по реда на чл. 251 ГПК по гр. д. № 512/2019 г. по описа на РС – Елин Пелин, състав на този съд е допуснал тълкуване на постановеното по делото Решение № 66/29.06.2020 г., с което на основание чл. 59, ал. 9 СК е изменен определеният режим на лични отношения между бащата Б. Б. К. и децата К. Б. К. и Р. Б. К..

Срещу така постановеното определение са подадени частни жалби и от двете страни в производството.

В жалбата, подадена от К. Л. И., определението се атакува като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателката, освен поисканото от нея тълкуване на постановеното решение, първоинстанционният съд е и допълнил същото, като и в четирите пункта на диспозитива на обжалваното определение е добавил „когато режимът с бащата не е изпълнен в полагащия му се ден, същият подлежи на компенсация“. В жалбата се посочва, че по този начин се внасяла допълнителна неясното относно режима на лични отношения на бащата с децата, доколкото не ставало ясно кога и как ще се приложи тази компенсация.

Недоволен от постановеното определение е останал и Б. Б. К., който го обжалва с доводи за недопустимост и неправилност. На първо място в жалбата си посочва, че подадената от К. И. молба за тълкуване на постановеното решение по реда на чл. 251 ГПК, по съществото си представлявала молба за допълване на същото по реда на чл. 250 ГПК, за което обаче процесуално право, е изтекъл преклузивният срок. Според жалбоподателя е следвало 1 първоинстанционният съд да остави молбата без разглеждане като недопустима. Поради това, произнасяйки се по недопустимата молба, първоинстанционният съд бил допуснал съществено процесуално нарушение и атакуваният акт следвало да се обезсили. При условията на евентуалност, моли постановеното определение да бъде отменено като неправилно, тъй като счита, че в диспозитива на Решение № 66 от 29.06.2020 г. по гр. д. № 512/2019 г. на РС – Елин Пелин ясно и изчерпателно е посочен режимът на лични отношения на бащата с децата му.

И в двете частни жалби са обективирани искания за присъждане на разноски в настоящото производство.

И двамата жалбоподатели са подали писмени отговори на частните жалби на насрещната страна със становище за неоснователност.

Софийски окръжен съд, след като се запозна с доводите изложени в частните жалби и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 66 от 29.06.2020 г. постановено по гр. д. № 512/2019 г. по описа на РС – Елин Пелин е изменен определеният с Решение № 158 от 19.10.2018 г. по гр. д. № 758/2019 г. по описа на същия съд режим на лични контакти между бащата Б. Б. К. и децата К. Б. К. и Р. Б. К., като е определен следния режим:

Бащата да взима децата всяка седмица във вторник, като ги взима от дома на майката вечерта в 18.30 часа и ги връща в 08.00 часа сутринта в сряда; всеки четвъртък, като ги взима от дома на майката в 17.00 часа и ги връща същия ден в 19.00 часа; всяка събота, като ги взима от дома на майката в 09.30 часа сутринта и ги връща в 09.30 часа в неделя;

По 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката;

Всяка четна година децата да прекарват с бащата рождения си ден от 10.00 часа до 20.00 часа;

Личните празници на децата – имени дни, да се прекарват нечетни години при бащата от 10.00 часа до 20.00 часа;

Всяка четна година децата да прекарват с бащата Коледните празници от 10.00 часа на 24-ти декември до 18.00 часа на 26-ти декември;

Всяка нечетна година децата да прекарват с бащата Новогодишните празници от 10.00 часа на 31-ви декември до 18.00 часа на 1-ви януари;

Всяка нечетна година децата да прекарват с бащата Пролетната ваканция;

3 март децата да прекарват на четна година при бащата от 10.00 часа до 20.00 часа;

24 май децата да прекарват на нечетна година при бащата от 10.00 часа до 20.00 часа;

1 юни – Ден на детето, децата да прекарват на четна година при бащата от 10.00 часа до 20.00 часа;

2

6 септември децата да прекарват на нечетна година при бащата от 10.00 часа до 20.00 часа;

22 септември децата да прекарват на четна година при бащата от 10.00 часа до 20.00 часа;

1 ноември – Ден на будителите, децата да прекарват на нечетна година при бащата от 10.00 часа до 20.00 часа;

Независимо дали съвпада с определения режим на лични контакти, всеки родител да прекарва с децата времето от 16.00 часа до 20.00 часа на собствения си рожден ден.

Така постановеното решение е потвърдено с Решение № 260152 от 12.05.2021 г. на СОС по в.гр.д. № 20/2021година, като на Б. К. е издаден изпълнителен лист от 02.06.2021 година.

С Определение № 606 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 631/2022 г. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

Видно от приложеното по делото искане от Огнян Георгиев Малчев – ДСИ при РС – Сандански (лист 545, том 1), за изпълнение на определения режим Б. К. е образувал изпълнително дело № 12/2023 г. (преобразувано с посочения номер в СИС при РС – Сандански). Според изложеното от съдебния изпълнител между страните е налице спор относно приложението на определения със съдебното решение за вторник-сряда, четвъртък и съботнонеделен ежемесечен режим, в случаите когато съвпадат с Коледни, Новогодишни, Великденски празници, 3-ти март, Пролетна ваканция, 24 май, 1 юни, 6 септември, 22 септември, 1 ноември, както и по 20 дни през лятото по време на платения годишен отпуск на майката. Поради това съдебният изпълнител е поискал от съда по реда на чл. 251 ГПК да се произнесе по възникналия спор по тълкуване на решението като посочи дали в посочените случаи е приложим по отношение на майката принципа за реципрочност.

С писмо с изх. № 90/17.03.2024 г. първоинстанционният съдия е посочил, че диспозитивът на влязлото в сила решение не съдържа неясноти, които да налагат тълкуването му. Също така е посочил, че според правилата на житейската логика, при определения режим на лични отношения с децата и за двамата родители следва да се спазва принципа за реципрочност, т.е. определеният ежемесечен режим на лични отношения между бащата и децата не следва да се прилага по време на празничните дни, в които майката има право да бъде с децата си, както и в 20-те дни през лятото, по времето, в което майката ползва своя отпуск.

На 22.05.2024 г. в РС – Елин Пелин, от страна на К. И. е входирана молба, озаглавена „Заявление“, в която на основание чл. 251 ГПК е поискано тълкуване на постановеното Решение № 66 от 29.06.2020 г., тъй като между страните имало спор по отношение изпълнението на режима на лични контакти. Изтъква се, че в решението е пропуснато да се постанови кога и как майката ще се възползва от правото си на реципрочност по време на лятната си отпуска и празниците. В тази връзка са изложени съображения, че не били определени периодите, в които майката, която упражнява родителските права, 3 има право да бъде с децата си. Посочено е също така, че поради различното тълкуване от страна на майката и от страна на бащата и различни институции, молителката е принудена да дава обяснения защо не изпълнява режима и е подложена на стрес от образуваните срещу нея редица дела. Молбата е за тълкуване на решението с цел внасяне на яснота по отношение на диспозитива му, като е посочено, че същото ще бъде прилагано и занапред, тъй като децата са все още малолетни, а и не следва да стават ежедневни свидетели на агресивно и конфликтно отношение между родителите си.

В законоустановения срок от страна на Б. К. е подаден отговор, с който молбата е оспорена като недопустима и неоснователна.

С обжалваното в настоящото производството определение първоинсатнционният съд е допуснал тълкуване на Решение № 66/29.06.2020 г. в следния смисъл:

След като на майката е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата, то извън определения от съда режим на лични контакти на бащата с децата, майката изцяло прекарва времето си със своите деца, освен в случаите, в които режимът в определените със съдебното решение дни не е изпълнен и подлежи на компенсиране.

Когато бащата има право на съответния ден регламентиран в решението да бъде с децата си в четна година, то право на майката е да бъде с децата си на съответния ден в нечетна година и обратното. Като се вземе предвид, че интересите на децата следва винаги да бъдат защитени, когато режимът с бащата не е изпълнен в полагащия му се ден, същият подлежи на компенсиране.

В случаите, когато режимът на лични контакти на бащата с децата определен за дните - вторник, четвъртък и събота съвпада с някои от празничните дни посочени в съдебното решение и годината не дава право на бащата да се вижда с децата си в този ден, то право на майката е да бъде с децата си в съответния празничен ден, като режимът на бащата за вторник, четвъртък или събота не следва да бъде изпълняван, но подлежи на компенсиране поради неизпълнението си.

По отношение на пролетната ваканция на децата - ако бащата е осъществил правото си на лични контакти с децата за Пролетната ваканция през нечетна година, то майката има право по време на платения й годишен отпуск да прекара с децата си Пролетната ваканция през следващата четна година, като за този период неизпълненият режим на бащата с децата за вторник, четвъртък и събота се компенсира поради неизпълнението си.

Що се касае за 20-те дни през лятната отпуска, които бащата има право да прекара с децата си, майката следва да осигури посочения период от 20 дни без прекъсване по време на платения отпуск на бащата. Право на майката е да прекара с децата си по 20 дни непрекъснат период през лятото по време на полагащия й се платен годишен отпуск, а пропуснатите срещи в този период за вторник, четвъртък и събота подлежат на компенсиране.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна 4 страна следното:

На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила решения, при които се среща затруднение при изпълнението им, поради допусната неяснота, противоречие или двусмисленост, и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Мотивите на акта, дори и да са неясни, не подлежат на тълкуване. В производството по тълкуване не е допустимо да се да се иска признаване на нови факти, респективно постановяване на нещо различно от отразеното в решението, дори и в случай че то е неправилно, т.е. обсегът на тълкуване на решението, обхваща единствено изясняване на действителната воля на съда.

В настоящия случай молителката твърди, че между страните има спор по отношение изпълнението на постановения с решението режим, което се потвърждава, както от входираното по делото искане за тълкуване от ДСИ Огнян Георгиев Малчев, така и от изложените от насрещната страна твърдения в писмения отговор на молбата за тълкуване. Също така, служебно известно е на съда, че между страните в производството се водят редица граждански и наказателни дела, част от които са свързани именно с приложението на режима на лични контакти между бащата и децата. Предвид това и като съобрази, че решението, чието тълкуване се иска, е с продължително във времето изпълнение, както и особения характер на производството, в което е постановено, настоящият състав намира, че не следва да има каквито и да било неясноти и съмнения по съдържанието и изпълнението на постановения от първоинстанционния съд режим на личния отношения.

С оглед посоченото подадената от жалбоподателката И. молба за тълкуване е процесуално допустима и по нея първоинсатнционният съд дължи произнасяне с решение по реда на чл. 251 ГПК. Следователно не могат да бъдат споделени доводите на другия жалбоподател – Б. К., за недопустимост на молбата за тълкуване, респ. за недопустимост на развилото се първоинстанционно производство.

Тук е мястото да се посочи, че макар първоинстанционният съд да се е произнесъл с определение, същото има характер на решение по реда на чл.