Решение № 168 от 12.04.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Плевен, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20234400100512 по описа за 2023 година

Настоящото гр.д.№512/2023г.по описа на ПОС е образувано на основание постъпила искова молба от К. В. Ц. от гр. Плевен чрез пълномощника й адвокат А. Д. от САК срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД.

С исковата молба ищцата твърди,че на 12.03.2020г.между нея и „БНП Париба Файненс С.А,клон България“ е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS 17747911,при следните параметри:размер на кредита 17 000лв.,застрахователна премия 3947лв.;такса ангажимент 595лв.,60 броя погасителни вноски,размер на месечната погасителна вноска -425,31лв.,обща стойност на плащанията 25 518,60лв., годишен процент на разходите 11,91 %, лихвен процент -9,76 %.Съгласно погасителния план първата вноска е с падеж 15.04.2020г.,а последната с падеж 15.01.2025г.Цитирани са текстовете на чл.1 и на чл.2 от договора,както и приложените към договора документи.

Съгласно представена справка от електронната партида на „БНП Париба Файненс С.А. клон България“ЕИК 204915054 ,на 06.06.2023г.посоченото дружество-кредитодател е прехвърлило търговското си предприятие на „Юробанк България“ вкл.и правата и задълженията по процесния договор.

Съгласно представено към ИМ извлечение за състояние по кредита,издадено от ответното дружество,към

03.07.2023г.ищцата е заплатила общо

15 736,47лв. съответно 36 вноски х 425,31лв.;частично заплатена вноска за 1 м.август 2022г.в размер на 300,31лв.,както и 125лв. частично заплатена вноска за м.юли 2022г., като ищцата следва да върне още 9 782,13лв.до пълното погасяване на задължението.Изложени са доводи,че ищцата има качеството на потребител на осн.чл.9 ал.3 от ЗПК,тъй като при сключването на договора е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност като приложимият нормативен акт е ЗПК.Посочени са разпоредбите на чл.11,т.10 ЗПК,на чл.19 ал.1 ЗПК и на §1,т.1 от ДР на ЗПК. Твърди се,че договорът за потребителски кредит PLUS 17747911 е недействителен на основание чл.22 във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.10 ал.1 ЗПК.С ИМ ищцата се позовава на три самостоятелни основания за недействителност на договора за потребителски кредит.Първото от тях е ,че договорът противоречи на чл.10 ал.1 ЗПК,тъй като не е спазено изискването целия договор да е със шрифт не по-малък от 12.Второто основание за недействителност е поради неправилно посочване на ГПР.Твърди се,че уговорените в договора“Такса ангажимент“ и застрахователна премия по „Защита на плащанията“са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР.Съгласно чл.19 ал.1 и ал.2 ЗПК, дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в§1т.1 от ДР на ЗПК.В случая общият размер на задължението е формирано като сбор от различни компоненти ,описани в погасителния план , вкл. задължението за „такса ангажимент“ в размер на 595 лв.и за застрахователна премия по застраховка“Защита на плащанията“ в размер на 3947лв., които не са отразени като разход при формирането на ГПР от 11,91 %, въпреки,че са включени в общия дълг и месечните вноски,като по този начин е нарушено изискването на чл.19 ал.1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита.Ищцата счита,че в случая приложение намира определението, съдържащо се в чл.3,б.“ж“ на директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23.04.2008г.,където е регламентирано кои са общите разходи по кредита за потребителя , които включват и застрахователните премии ,в случай,че те са задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.В конкретната хипотеза получаването на кредита включва и заплащане на застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ , съгласно т.2 от условия по договора за кредит,поради което застрахователната премия представлява разход,който е следвало да бъде 2 включен в ГПР.При изчисляване на ГПР този разход не е включен ,което е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.В този смисъл е посочена съдебна практика на ВКС и СГС.В ИМ се твърди ,че клаузата ,уреждаща т.н.“Такса ангажимент“ също е нищожна и противоречи на чл.10а,ал.2 ЗПК. Третото основание на което се твърди,че процесният договор е недействителен е поради това,че не е посочено точно кои разходи формират ГПР.В тази насока е цитиране практика на СЕС,както и на някои Окръжни съдилища.Изложени са доводи,че посочването само с цифрово изражение на процента на ГПР не е достатъчно ,за да се считат спазени законовите изисквания.В договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на кредита представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита ,невключена в ГПР , противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11 ал.1,т.10 ЗПК.

Тази неточност в посочването размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и съставлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика,съгласно чл.68г,ал.4 от ЗЗП във вр.с чл.68д ал.1 от ЗЗП, като подвежда потребителя относно спазването на чл.19 ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.В подкрепа на изложените доводи за недействителност на договора за потребителски кредит е цитирана и практика на СЕС.

В заключение ищцата моли съда да прогласи недействителността на договор за потребителски кредит PLUS 17747911,сключен между К. В. Ц. като кредитополучател и „БНП Париба Файненс С.А.,клон България“като кредитор,чийто правоприемник е „Юробанк България“АД на основание чл.22 във вр.с чл.11,ал.1,т.10 и чл.10 ал.1 ЗПК във вр.чл.26 ал.1,предл.1 ЗЗД.

В полза на адвокат А. Д. от САК се претендира да бъде присъдено адв.възнаграждение на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗА,върху което да се начисли и ДДС.

За съдебното заседание на 12.03.2024г.,на което бе даден ход по 3 същество от ищцата К. Ц. чрез нейния пълномощник адвокат А. Д. от САК е депозирана молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Юробанк България“АД чрез юрисконсулт М. М.. Направено е възражение ,че неправилно ищецът е посочил ,че материалният интерес по делото възлиза на общия размер на всички дължими суми 25 518.60 лева.Позовавайки се на чл.23 ЗПК,съгласно който когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,ответникът счита,че цената на иска следва да се определи от недължимите от кредитополучателя лихва или др.разходи,тъй като резултатът при уважаване на иска е единствено тяхната недължимост.В хипотезата на недействителност на кредита ,главницата подлежи на връщане от потребителя. На това основание ответникът счита,че цената на иска възлиза на 8 518.60 лева,съответно 595 лева - такса ангажимент; 3947.40 лева застрахователни премии; 3976.20 лева - възнаградителна лихва,поради което същият не е подсъден на Окръжен съд – Плевен и моли съда да прекрати производството по делото.В случай,че възражението за родова неподсъдност на спора пред ПОС не бъде уважено ,се твърди,че ИМ е нередовна,тъй като не са представени доказателства за платена държавна такса , както и молба от ищцата за освобождаване на същата от внасяне на държавна такса.Посочено е, че към исковата молба са приложени и копия на друг Договор за потребителски паричен кредит (PLUS-18555023), сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, Извлечение за плащанията по същия,Стандартен европейски формуляр към него.

Застрахователни документи за сключена застраховка „Защита на плащанията“,различна от процесната,както и 5 броя договори за кредит между К. В. Ц. и други кредитни институции,които са неотносими към предмета на спора.

Оспорва се като бланкетно и неоснователно твърдението в ИМ , че не всички части от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17747911 от 12.03.2020 г.са съставени на шрифт 12,че не става ясно кои точно елементи са съставени с по-дребен шрифт.Процесното кредитно споразумение е съставено в писмена форма, на траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени на шрифт Garamond, размер 12. Договорът е представен в електронен формат на потребителя и е подписан електронно от същия.Оспорва се твърдението за неправилно посочен ГПР в процесния договор за кредит,като е посочено,че таксата ангажимент е взета предвид и е включена в ГПР.Изложени са доводи,че няма основание за включване на застрахователната премия в ГПР, тъй като застраховката „Защита на плащанията" е сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и сключването й не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при определени параметри. На ищеца 4 е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който (т.З, глава III) от кредитора изрично е обявено, че за отпускане на предложения заем или усвояването му при предложените условия не се изисква сключване на договор за застраховка,свързан с договора за кредит.

Кредитополучателят предварително е бил запознат, че застраховката е допълнително предлагана незадължителна услуга и присъединяването му към застрахователната програма е в резултат от информиран избор.В тази насока са изложени подробни съображения. Относно твърдяната недействителност на клаузата от процесния договор уреждаща прихващане на такса ангажимент поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е посочено,че целта на процесната такса е да покрие административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит, различна от основната услуга по предоставяне на кредит.Фиксираният лихвен процент, представлява допълнително предлагана от кредитора възможност във връзка с кредита, която е благоприятна за потребителя, като му гарантира непроменлив размер на погасителните вноски и в този смисъл сигурност на плащанията. Същото обаче генерира разходи за кредитора, от когото се поемат промените на финансовите пазарни условия.Таксата ангажимент въвежда еквивалентност между правата и задълженията на страните по Договор № PLUS-17747911 от 12.03.2020 г. и е в съответствие с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 2 от договор № PLUS-17747911 от 12.03.2020 г., таксата ангажимент възниква по основание и размер при сключването на заемното споразумение, срещу което кредиторът поема ясно определен ангажимент за фиксиране на лихвения процент за целия срок на договора.Сключването на договор за кредит като юридически факт с правопораждащо действие е ясно диференцирано от чл.11, ал. 1, т. 1 от ЗПК, като хронологически предхожда управлението и усвояването на кредит, които са последици от сключването на договор за кредит. Плащането на таксата е определено по време при усвояването на кредита, но това не променя факта, че тя е възникнала по основание и размер при сключването на договора за заем, т.е. не я прави действие свързано с усвояването.

Оспорва се твърдението в ИМ ,че в процесния договор от 12.03.

2020г.не е посочено кои точно разходи формират ГПР,посочено като нарушение на чл.11. ,ал.1 т.10 ЗПК .Преди сключването на процесното кредитно споразумение на ищеца е предоставена необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за встъпване в кредитно провоотношение,като данните са предоставени вьв формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /Приложение № 2 към ЗПК/.С процесния договор на потребителя е предоставена пълна,точна и максимално ясна информация относно всички разходи по заема,които са включени в отразения ГПР.В клаузата на чл. 2 от горецитираното споразумение е посочено, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент, 5 посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Стойността на таксата ангажимент е посочена на стр.1, раздел „Параметри и условия", ред 5 - 595 лева. В Стандартния европейски формуляр ясно е разписано, че таксата е еднократна и представлява 3.5 % от размера на кредита.ГПР по процесния кредит е посочен стр.1, раздел „Параметри и условия", ред 10 11.91% и същият включва горепосочените два разхода, подробно описани и обяснени в него - възнаградителна лихва и такса ангажимент.В клаузата на чл. 3, изр.трето изрично са посочени взетите предвид допускания при изчисление на ГПР, а именно че началната дата на начисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок,като страните изпълняват точно задълженията си по него. ГПР отразен в процесния договор за кредит, включващ възнаградителна лихва и такса ангажимент,е изчислен съобразно законоустановената формула в Приложение № 1 от ЗПК.