Решение № 141 от 12.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20225300900427 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 497 от КЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от А. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. И. Г. Ш., с която се иска осъждане на ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, бул.

„Г.М.Димитров“ № 1, да заплати обезщетение за причинени й неимуществени и имуществени вреди като пострадала от ПТП.

Ищцата твърди, че на 03.08.2017 г. е реализирано ПТП между нея, управлявайки личния си мотоциклет и водача на лек автомобил Н.Ц.Й. – по вина на последния и по описания в исковата молба механизъм, вследствие на което ищцата е изпаднала в безсъзнание, получила е мозъчно сътресение и множество травми, представляващи контузии и фрактури по цялото тяло, включително охлузвания и кръвонасядания по кожата, поради което е хоспитализирана и е претърпяла оперативно лечение на шийните прешлени, увредени от претърпяното ПТП. Посочва, че по повод на инцидента било образувано наказателно производство, приключило с влязло в сила Решение на Районен съд – Пловдив, с което лицето Н.Ц.Й. е признат за виновен за причинени две средни телесни повреди на А. Х. К., изразяващи се в счупване на дясна фасета, навяхвания на шията, довело до трайно затрудняване движението на врата, и травматична спондилолистеза на втори и трети шиен прешлен, травматично разкъсване на диска между четвърти и пети шийни прешлени, проявили се клинично с изразен вертебрален синдром и наложили 1 оперативно премахване и заместване на междупрешления диск с имплант и налагане на метална стабилизация на прешленните тела на втори и трети шийни прешлени, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В резултат на претърпяното била призната трайна неработоспособност на ищцата за срок от 11 месеца, като в част от този период ищцата е била изцяло зависима от чужда помощ поради физическата невъзможност да се движи и обслужва сама. Това от своя страна, както и преживяното от инцидента, довело до трайни негативни последици за психиката й. Твърди, че й е поставена диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство, умерена депресия - психически шок и стрес. Сочи, че е емоционално потисната, страда от хронично чувство за нервно напрежение, отчужденост, асоциалност и непълноценност. Твърди, че до настоящия момент е емоционално лабилна, тревожна и страда от безсъние.

Продължителен период от време след инцидента твърди, че посещава медицински специалисти и извършва рехабилитационни процедури предвид постоянните силни болки и ограничена подвижност в засегнатите части от тялото. Твърди, че страданията от уврежданията са продължили повече от 5 години и ще я съпътстват през целия й живот, като ще има нужда от постоянно лечение и физиотерапия. В тази връзка подробно описва извършените медицински прегледи, констатации и назначени лечения относно заболяванията й. Сочи, че неколкократно е получавала мозъчни сътресения като последица от уврежданията от ПТП. Освен това твърди, че в резултат на причинените дълбоки белези и остатъчни загрозявания по тялото й ще й се наложи извършването на скъпоструващи пластични операции, които ще причинят допълнителни болки и страдания с висок интензитет.

Твърди също, че по лекарски предписания й предстоят още 3 високорискови и скъпоструващи оперативни лечения на гръбначния стълб в болница в Израел. Всичко това повлияло крайно негативно на активния й начин на живот предвид възрастта й, на работоспособността й като служител на МВР, на личния и социалния й живот, като довело до появата на постравматично стресово разстройство у нея.

Твърди се още в исковата молба, че вследствие на удара са настъпили и имуществени вреди за ищцата, състоящи се в повреждане на предпазната й моторна каска.

Сочи, че виновният водач имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и в тази връзка на 19.02.2021 г. е отправена претенция до застрахователя му ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД с искане да бъде определено и заплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 997 лв., от които 5119,37 лв. разноски за лечение, 5 677.92 лв. разходи за щети по мотоциклета, както и 1200 лв. разходи за щети за предпазна моторна каска и сумата от 200 000 лв. за неимуществени вреди. По образуваните застрахователни преписки били изплатени извънсъдебно на 2 ищцата на 18.03.2021 г. сумата от 3 555 лв. за разходи за щети по мотоциклет, на 19.05.2021 г. - сумата от 5 137.32 лв. за разходи за лечение и 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, но посочва, че не са заплатени дължимите законни лихви върху тях от ответното дружество. Според ищцата така определеното и изплатено извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди е в неоснователно нисък размер, който не съответства на интензитета и пожизнената продължителност на търпените болки и страдания. Освен това посочва, че изпадането й в продължително безсъзнание непосредствено след инцидента, подробно описано в исковата молба, съставлява самостоятелна форма на средна телесна повреда, за която не било повдигнато обвинение на виновния водач, поради което на това основание може да претендира допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Изложените обстоятелства обусловили необходимостта от завеждането на настоящия частичен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на А. Х. К. сумата от 30 000 лв., частичен иск от 170 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.08.2017 г, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021 г. или от най-рА.та дата по чл.

429, ал. 3 от КЗ до окончателното й заплащане; сумата от 1200 лв. за причинени имуществени вреди от ПТП за счупена предпазна моторна каска марка „SHOEI” – „XSPIT”, модел „GTR“, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021 г. или от най-рА.та дата по чл. 429, ал.3 от КЗ до окончателното й заплащане; сумата от 750 лв., представляваща законна лихва за периода 19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за изплатено извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.; сумата от 128 лв. – законна лихва за периода 19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за изплатено извънсъдебно обезщетение за имуществени вреди в размер на 5137,32 лв.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Счита исковете за допустими, но неоснователни по основание и размер. Сочи, че претенцията е изцяло удовлетворена извънсъдебно. Навежда възражения за прекомерност на претендираните обещетения, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради управление на технически неизправно моторното превозно средство с несъобразена скорост, без предпазна екипировка и в нарушение на правилата за движение по пътищата без включени светлини за движение. Оспорва като неоснователни и недоказани твърденията на ищцата относно продължителността и интензитета на болките и страданията, получени вследствие на инцидента, изпадането й в безсъзнание непосредствено след ПТП, необходимостта от пластични операции - предвид липсата на обезобразяващи белези, както и необходимостта от последващи оперативни лечения в чужбина. Възразява за недължимост на лихви върху изплатените извънсъдебно обезщетения поради изплащането им в рамките на законовия срок. Признава за безспорни обстоятелствата относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и деликвента към датата на ПТП, както и че е заплатил общо 35 137,32 лв. на ищцата, от които 3

30 000 лв. – обещетение за неимуществени вреди и 5 137.32 лв. – за имуществени вреди.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата поддържа изцяло изложеното в исковата молба и оспорва всички твърдения и възражения, наведени от ответника. Счита, твърденията и възраженията на ответника за неоснователни, необосновани и незаконосъобразни, като взима подробно отношение по всяко едно от тях.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа първоначално направените твърдения и оспорвания.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, като по образуваната застахователна преписка е изплатена само част от претендираната сума. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

В случая изрично за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента към датата на ПТП, както и това, че ответникът е заплатил на ищцата сумата от общо 35 137,32 лв., от която 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 5 137,32 лв. – за имуществените.

Ищцата признава също, че е получила и сумата от 3 555 лв – обезщетение за щетите по мотоциклета, но твърди, че не е получила от застрахователя документ за какво конкретно се изплаща тази сума и по коя щета.

4

Частичното плащане представлява извънсъдебно признание на претенцията по основание и до изплатения размер.

Отделно от горното изрично на страните е указано, че обстоятелствата относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца - предмет на влязлата в сила присъда, споразумение или решение по чл. 78а, ал. 1 от НК, не се нуждаят от доказване, а и не подлежат на пререшаване от гражданския съд.

В случая няма спор, че по повод на инцидента е образувано наказателно производство, приключило с влязло в сила решение на Районен съд – Пловдив, с което лицето Н.Ц.Й. е признат за виновен за причинени две средни телесни повреди на А. Х. К., изразяващи се в счупване на дясна фасета, навяхвания на шията, довело до трайно затрудняване движението на врата, и травматична спондилолистеза на втори и трети шиен прешлен, травматично разкъсване на диска между четвърти и пети шийни прешлени, проявили се клинично с изразен вертебрален синдром и наложили оперативно премахване и заместване на междупрешления диск с имплант и налагане на метална стабилизация на прешленните тела на втори и трети шийни прешлени, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, респ. решение по чл. 78а, ал. 1 НК, както е в случая, е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати нарушения на ЗДП средни телесни повреди, които са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.