Решение № 653 от 22.12.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 594/2025
- Вид
- Решение № 653
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- Даниела Дончева, Димитър Мирчев, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 608 · Търговски закон
- чл.625 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 653 гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Димитър Мирчев
Михаил Малчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000594 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на "Кистен 5" ЕООД /н./, ЕИК: 203514208 чрез управителя В. К. против решение № 669/13.05.2025 г. по т.д. № 1589/2024 г. на СГС. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е уважил молбата, подадена от ищеца „ОМВ България" ЕООД за обявяване в несъстоятелност на ответника „Кистен 5" ЕООД, като в мотивите си е посочил, че основна причина за това е установеното финансово състояние на търговеца посредством използване на заключение по съдебно-счетоводна и икономическа експертиза /ССИЕ/, приета пред първостепенния съд. Изразява се несъгласие с извода на съда, че ответното дружество е неплатежоспособно към момента на отправяне на искането и молбата по чл.625 ТЗ на молителя „ОМВ България"ЕООД. Въззивникът счита, че това не кореспондира и е в противоречие с изложените от вещото лице констатации в коригиращо заключение от 26.11.2024 г., където е дало и предложило два варианта на изчисления на общата, бързата, незабавната и абсолютната ликвидност и където са посочени, че съгласно първи вариант като текущи активи са посочени вземанията на дружеството-ответник в графа „други вземания" и показателите по този вариант са над референтните стойности /около и над единица/, докато при втория вариант показателите са под референтните стойности. При тази вариативност на заключението, се изразява несъгласие с направения от СГС извод, че дружеството към края на 2023г. и през 2024г. е изпаднало в сериозни затруднения да обслужва редовно задълженията си, а с продажбата на основния актив-бензиностанцията си на практика нямало перспектива да може да погаси 1 задълженията си. Въззивникът счита, че това не кореспондира с фактите, обстоятелствата и доказателствата по делото. В самата ССИЕ вещото лице описва вземания на „Кистен 5"ЕООД към „Нафта трейдинг"АД за около милион и половина лева. Освен това, към друг длъжник „Газ трейдинг 2002"ЕООД били налице вземания в размер на 583 017.98 леваглавница.
На следващо място, счита, че коефициентите на обща ликвидност, бърза ликвидност, незабавна ликвидност, абсолютна ликвидност, коефициент на финансова автономност и задлъжнялост са едни от най-важните показатели, въз основа на които се определя дали са настъпили законоустановените факти и обстоятелства за обявяване на несъстоятелност. В конкретния случай, вещото лице представило два варианта на обща ликвидност, бърза ликвидност, незабавна ликвидност, абсолютна ликвидност. Първоинстанционният съд кредитирал неблагоприятен вариант за ответника от експертизата, който се базирал на противоречиви данни и уважил неправилно и неоснователно исковата молба. Въззивникът намира,че затрудненията му имали временен характер, не е изпаднал в неплатежоспособност и исковата молба следвало да бъде оставена без уважение. В тази смисъл, дружествотожалбоподател иска от САС отмяна на решението на СГС и отхвърляне на молбата на ищцовия търговец за обявяване на "Кистен 5" ЕООД в несъстоятелност.
Не са налице писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, а пред въззивния съд не са искани и не са приемани нови доказателства.
С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от материалите по делото следното:
Производството в първата инстанция е образувано по молба с правна квалификация чл. 625 ТЗ, подадена от „ОМВ България“ ООД, с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството „Кистен 5” ЕООД поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост. Молителят твърди, че е кредитор на ответника, тъй като има вземания към него, които са възникнали по силата на търговска сделка, представляваща договор за покупко-продажба на петролни продукти, сключен на 24.06.2022 г. Посочва, че по силата на този договор в периода от 22.09.2023 г. до 25.10.2023 г. е доставил на ответника уговорените стоки, за което са издадени 22 броя фактури.
Ответникът не е заплатил дължимата за тях покупна цена, която възлиза на сумата от 203 482.23 лв., нито на падежа, нито към момента. Заявява, че „Кистен 5” ЕООД не притежава активи, с които да може да изпълни както тези свои задължения, така и изискуемите си парични задължения към всички кредитори. Ето защо, счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Кистен 5” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли СГС, ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.
Длъжникът оспорва депозираната от „ОМВ България“ ООД молба по чл. 625 ТЗ, като счита същата за неоснователна. Заявява, че дружеството има вземания, които многократно 2 надхвърлят неговите задължения. Сочи, че се правят опити за събиране на тези вземания, във връзка с което са образувани съдебни дела. Ако същите бъдат успешно събрани, задълженията към молителя щели да бъдат погасени веднага. Ето защо, моли за отхвърляне на молбата на кредитора.
По първоинстанционното дело са събрани множество писмени доказателства, а за установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството-въззивник и за определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е допуснато пред градския съд изслушване на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, като вещото лице е депозирало заключение с вх. номер на СГС № 120886/05.11.2024 г., което е било допълнено със заключение с вх. номер на СГС № 130573/26.11.2024 г. Наред с това по делото е депозирано и заключение с вх. номер на СГС № 43686/08.04.2025 г., което е било допуснато с цел изясняване на финансово-икономическото състояние на ответника към актуалната дата 31.12.2024 г., включително вещото лице е следвало да отговори на въпроса дали в счетоводството на „Кистен 5“ ЕООД са осчетоводени като краткотрайни активи вземания, които то твърди, че има към трети лица.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, при валидно и допустимо първоинстанционно решение (каквото е и обжалваното пред САС в настоящия случай), въззивният съд следва да се произнесе само по оплакванията, релевирани във въззивната жалба.
Тези оплаквания /посочени подробно по-горе/ са свързани с твърдяна от въззивника неправилност на първоинстанционния съдебен акт, изразяваща се в неправилна интерпретация на събраните доказателства и най-вече на ангажираната по делото СИЕ, включително и приемане на вариант от нея, който е по-неблагоприятен за длъжника /въззивник в настоящето производство/.
Настоящият състав на апелативния съд намери следното:
Депозираното заключение с вх. № 43686/08.04.2025 г., което е било допуснато с цел изясняване на финансово-икономическото състояние на въззивника към актуалната дата 31.12.2024 г. пред СГС, не следва да бъде взето предвид, защото въпреки дадената възможност на „Кистен 5“ ЕООД, представителите на това дружество не са представили поисканите от вещото лице счетоводни документи. Депозираните от въззивника документи в голямата си част не са подписани, поради което и нямат доказателствена стойност, поради което и не следва да бъдат кредитирани, доколкото в представените счетоводни документи експертът се е натъкнал на редица неточности, неясноти за това дали и как са погасявани задължения на дружеството, с какви средства, включително наличността на парични средства в каса е отрицателна величина, което счетоводно е недопустимо да се случи и няма логично обяснение. Въззивникът също не сочи причини за това в жалбата си до САС, поради което не може да бъде прието, че счетоводните му книги са редовно водени.
Ето защо, при анализ на финансово-икономическото състояние на въззивника, следва да 3 бъде взето предвид най-вече коригираното заключение на вещото лице с вх. на СГС № 120886/05.11.2024 г., допълнено и коригирано със заключение с вх. на СГС № 130573/26.11.2024 г.от 26.11.2024 г., което анализира финансово-икономическото състояние на „Кистен 5“ ЕООД към 31.12.2023 г. Същевременно, липсват каквито и да са обективни данни и доказателства, че след тази дата, финансово-икономическото състояние на дружеството се е променило, като и пред въззивната инстанция „Кистен 5“ ЕООД не ангажира такива доказателства.
В коригираното заключение от 26.11.2024 г. вещото лице Д. е дало два варианта на изчисления на общата, бързата, незабавната и абсолютната ликвидност. Съгласно първия вариант като текущи активи са включени вземанията на дружеството-въззивник в графа „други вземания“ и показателите при този вариант са над референтната стойност /около и над единица/, докато при втория вариант сумата на „други вземания“ не е включена при изчисление на коефициентите за ликвидност и тук показателите са под референтните.
Съгласно отчетите на дружеството тези суми по „други вземания“ са представени като суми с падеж над една година. Вещото лице е разяснило пред първоинстанционния съд, че тези вземания са осчетоводени като краткосрочни, но в отчета са представени като дългосрочни.
Ето защо, тези вземания не могат да бъдат приети за краткосрочни и няма как да бъдат включвани в графа „краткотрайни активи“. Следователно именно вариант 2 на допълнение към СИЕ от 26.11.2024 г. следва да се кредитира и от настоящата инстанция.
Съгласно този вариант 2 на допълнение към СИЕ от 26.11.2024 г. показателят за обща ликвидност към 31.12.2019 г. е 0,8282, към 31.12.2020 г. е 0,9229, към 31.12.2021 г. е 0,7921, към 31.12.2022 г. е 0,6980 и към 31.12.2023 г. е 0,6709. От извършения анализ на коефициентите за ликвидност на дружеството се налага извод, че общата и бързата ликвидност на дружеството е под референтните граници за целия изследван период, а бързата ликвидност към 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2022 г. е над горепосочените граници, докато през 2021 г., 2023 г. и към м.06.2024 г. са под референтните стойности. Коефициентът за незабавна ликвидност на дружеството е над горепосочените граници, а коефициентът за абсолютна ликвидност на дружеството е под горепосочените граници за целия изследван период. Вещото лице също така е констатирало, че има наложени запори по банковите сметки на ответното дружество на значителна стойност, като по същите има нула лева. По отношение на коефициентът на финансова автономност вещото лице е констатирало, че поради увеличаване на задлъжнялостта и спад на финансовите резултати дружеството губи финансова автономност, а през 2024 г. се стига и до продажба на основните дълготрайни активи, за да може да бъдат частично покрити задълженията на дружеството. На база на наличната информация може да се направи обоснован извод, че от края на 2023 г. и през 2024 г. дружеството изпада в сериозни затруднения да обслужва редовно задълженията си, а с продажбата на основания актив на дружеството (бензиностанция на ул. „Йосиф Щросмайер“ № 25 в гр. София) и прекратяване на всички трудови договори на практика „Кистен 5“ ЕООД няма перспективи да може да погасява задълженията си.
Тезата, поддържана от дружеството-въззивник, че затрудненията му са временни и същото 4 не е неплатежоспособно поради наличието на вземания, които то има към трети лица, не може да бъде споделена, още повече, че това са и единствените активи, които евентуално биха могли да бъдат приети за такива при направата на съответните финансовоикономически изчисления. Това е и единственото съществено оплакване във въззивната жалба, което ще следва да се обсъди от настоящия съдебен състав. В тази връзка трябва да се има предвид следното:
В молба от 13.12.2024 г. в СГС, въззивникът, твърди, че има вземане срещу дружеството „Газ трейдинг 2002“ ЕООД в размер на 583 017.98 лв., срещу дружеството „СЛАДИМ“ ЕООД в размер на 148 581.54 лв.; срещу „НАФТА ТРЕЙДИНГ“ АД в размер на 890 000 лв., срещу „Тарктур“ ЕООД в размер на 3377.39 лв. и срещу „Агростил корпорейшън“ ЕООД, В.