Решение № 194 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. И.а при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. И.а Въззивно гражданско дело № 20251100505117 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на ответника в първоинстанционното производство – ЗАД „Застрахователно дружество Евроинс“ АД чрез пълномощника – юрисконсулт М.С., срещу Решение № 141 от 06.01.2025г., постановено по гр. д. № 29782/2023 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, с което по предявеният като частичен от Т. И. Ч. осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на Т. И.

Ч. сумата от 18 047,76 лв., представляваща част от вземане с общ размер от 20 000 лв., представляващо стойността на застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по л.а. „Ягуар“, модел С-тип, с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП на 08.03.2023г., в гр. София, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на исковата молба – 01.06.2023г. до окончателното плащане.

Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2922 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност, необоснованост, както и допуснати противоречия с материалния и процесуалния закон.

Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е установил стойността за възстановяване на процесния лек автомобил, тъй като се установявало, че същият е бил в експлоатационен период около 20 години, преди настъпване на ПТП. Оспорва се заключението на вещото лице по повод размера, калкулиран за ремонтни дейности, тъй като същите не били 1 изчислени по стойности, актуални към момента на настъпване на ПТП.

Оспорват, че действителната стойност на процесния автомбил е в пъти по – ниска, поради което и конкретния случай, попадал в хипотеза на „тотална щета“.

Поддържат, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор не е сключен в изискуемата форма, поради което е нищожен. Оспорват се изводите на съда, че каузата на договора, била сключеният лизингов договор между цедента и цесионера.

Поддържа се, че неправилно е определена стойността на присъдената законна лихва, тъй като ищецът увеличил размера на претенцията си в последното по делото ткрито съдебно заседание, поради което счита, че именно от този момент, длъжникът следва да се счита изпаднал в забава по отношение на увеличената част.

С тези съображения моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено. В условията на евентуалност, претендира за отмяна на решението в частта относно присъдената законна лихва върху увеличената част от исковата претенция. Претендира за присъждането на разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от името на ищеца по исковата молба – Т. Ц., чрез процесуалния представител, адв. Г., с който се оспорват доводите в жалбата като неоснователни и преклудирани. Поддържа, че ответното дружество, е пропуснало да оспори своевременно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство експертиза, включително по отношение на пазарната стойност на МПС и по отношение на използваните изходни данни за определяне стойността на пазарните цени за труд. Оспорват се и твърденията, че договорът за цесия е невалиден.

В обобщение сочи, че първоинстанционното решение е правилно и като такова, намира, че следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, намери следното:

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод искова молба на Т. Ч., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ срещу Застрахователнодружество „Евроинс“ АД за сумата от 1000 лв., /частичен от общо вземане в размер на 20 000 лв./ представляваща застрахователно обезщетение за вреди, причинени на л.а. „Ягуар“, модел „С – тип“, с рег. № ****, при настъпило на 08.03.2023г., в гр. София, на път 638 в участъка между бул. „Европа“ и път Е 80 пътнотранспортно произшествие по вина на водача на МПС „БМВ“, с рег. № СО 5811 СР, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2023г. до окончателното й 2 заплащане. Ищецът е изложил твърдения, че на 08.03.2023г. в гр. София, на път 638 в участъка между бул. „Европа“ и път Е 80 водачът на л.а. „БМВ“, със свои противоправни действия е предизвикал настъпването на пътнотранспортно произшествие, вследствие на което бил увреден л.а. „Ягуар С-тип“, собственост на трето лице - „Максо България“ АД. .

Излага, че във връзка с настъпилото ПТП, при ответното дружество била заведена щета № 1500118866 на 10.02.2023г., по която застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, приел за основателна застрахователната претеция – до размер от 2478,47 лв., като отказал изплащане на разликата над 2478,47 лв., до пълния предявен размер.

Твърди се, че на 17.05.2023г. по силата на договор за прехвърляне на вземанията, ищецът станал собственик на вземането за застрахователно обезщетение към ответното дружество, в размер на 20 000 лв., което съставлява разликата над сумата от 2478,47 лв. до сумата от 22 478,47 лв.За прехвърляне на вземането ответното дружество било осведомено на 18.05.2023г.

В отговора си по чл. 131 ГПК о тветникът – „ЗЛ „Евроинс“ АД не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, нито механизма на процесното пътнотранспортно произшествие. Възразява срещу валидността на сключения договор за прехвърляне на вземанията, с твърдения, че безвъзмездния му характер, обуславял необходимост от квалифицирана форма за действителност – писмена, с нотариална заверка на подписите, каквато в процесния случай, не била налична. На следващо място, поддържа, че договорът е нищожен, поради липса на основание за сключването му, респективно, ищецът не се легитимирал като кредитор на претендираното вземане.

На следващо място, оспорва датата на уведомяване за прехвърленото вземане, като претендира, че съобщение за извършената цесия е получено от ответното дружество на 09.03.2023г., за договор, който е сключен на 17.05.2023г., поради което твърди, че към момента на уведомяването си е липсвал валиден договор за цесия.

В допълнение, оспорва размера на претърпените от л.а. Ягуар вреди като прекомерно завишен, както и наличието на причинно следствена връзка между настъпилите вреди и застрахователното събитие.

Възразява, че в процесния случай е налице „тотална щета“ на автомобила, респ. обезщетението следвало да се присъди в размер, отговарящ на действителната стойност на автомобила, към датата на ПТП, от която да се приспадне стойността на запазените части.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че процесното ПТП се е осъществило, вследствие на противоправното поведение на водач на л.а. „БМВ“, застрахован по застраховка ‚Гражданска отговорност“ при ответника. Отхвърлил е възраженията на ответното дружество досежно валидността на сключения договор за цесия, с оглед неговия неформален характер, отхвърлил е и твърденията за липса на цена на договора, с довод, че не опорочават сделката. Не са споделени и възраженията за липса на каузална сделка, обуславяща прехвърлянето на вземането, в контекста на представения Договор за лизинг на МПС. Съобразявайки, заключението на изслушаната Съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за наличие на „тотална щета“ и след приспадане 3 на платената от ответното дружество сума в размер на 2478,74 лв. е приел, че дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 18 047, 76 лв.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. тълк.д. № 1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от съществуването на следните предпоставки: действителен застрахователен договор, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования делинквент за причинените от него на трети лица вреди, които са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие;

Наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования делинквент спрямо увреденото лице: извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредата /управление на МПС в нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП/ и причиняване на ПТП, поради нарушение на тези правила; вредоносен резултат; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновността на дееца.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже и прехвърляне на претендираната част от вземането на увреденото лице на ищеца с договор за цесия и съобщаване на ответника за прехвърлянето.

В процесния случай, страните не спорят по отношение наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и делинквента, настъпилото пътнотранспортно произшествие в срока на затрахователното покритие, механизма на противоправното деяние и виновността на дееца, поради което въззивният съд споделя изводите, залегнали в ревизирания понастоящем съдебен акт, че всички предпоставки са налице.

Основните спорни между страните въпроси, с които следва да се занимае въззивният съд са свързани с активната материалноправна легитимация на ищеца, в контекста на сключения Договор за цесия, да претендира плащане на дължимото застрахователно обезщетение, както и по същество размера на това обезщетение.

Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва правна промяна в субектите на правоотношението – кредиторът става цесионер, на когото цедентът прехвърля вземането си по силата на сключения между тях договор. Договорът за цесия е каузален, неформален, консенсуален, което предполага съществуване на правата като условие за неговата действителност. Договорът винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Според правилото на чл. 99, ал. 2 ЗЗД вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал. Каузалният характер на договора предопределя, че неговата валидност се преценява с оглед валидността на конкретното правно основание.

4

Определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност.

От представения по делото Договор за прехвърляне на вземанията /неоспорен от ответника/, се установявя, че на 17.05.2023г., „Максо България“ АД прехвърлило на Т. Ч. вземането си за застрахователно обезщетение към „Застрахователно дружество Евроинс“

АД в размер на 20 000 лв., представляващо незаплатена част от вземане в общ размер на 22 478,47 лв.