Решение № 541 от 04.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Варна, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500538 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, представлявана от Директора главен комисар Н.Н. срещу Решение № 52 от 07.01.2022г. по гр.д. № 6233/2021г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на П. П. Т. с ЕГН ********** сумата от общо 1792.78 лева, представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 223.94 часа за периода 01.01.2018г. – 10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 28.04.2021г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 342.73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължима от първо число на месеца, следващ тримесечието за плащане на задължението за периода 01.04.2018г. до 28.07.2021г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както и за постановяване при неправилно прилагане на института на погасителната давност.

Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време се изчислява сумарно за тримесечен период и отчитането се извършва на тримесечие, като вземането е изискуемо след изтичане на отчетния тримесечен период. Ето защо вземането за първото тримесечие на 2018г. е погасено по давност. Съгласно чл. 111, б. „а“ и б „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват възнагражденията за труд и лихви, като началният момент, от който 1 тече давностният срок е денят, в който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Наред с това, решението е постановено при неправилно тълкуване на нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени в ЗМВР. Изложени са доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат да намерят приложение. По делото не са установени отработени часове над нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през нощта, съответно напълно заплатен от него. Извънреден труд би бил налице, ако работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица компенсаторни механизми.

Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени с извод за неоснователеност.

В отговор на жалбата от П. П. Т. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа изразената позиция по спора.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от П. П. Т. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1792.78 лева, след допуснатото изменение 2 на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК в хода на проведеното на 07.12.2021г. п.с.з., представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 223.94 часа по тримесечие за периода 01.01.2018г. – 10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 28.04.2021г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 342.73 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава дължими върху всяка от присъдените суми за главница по тримесечия за периода от първо число на месеца следващ съответното тримесечие до 28.04.2021г.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: по силата на възникнало служебно правоотношение между страните, ищецът приел да престира труд на длъжност „младши инспектор“ в РС „ПБЗН“ – Варна, на структурно подчинение към ГД „ПБЗН“ в МВР, срещу задължението на работодателя да плаща уговорено основно ТВ в периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. По силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В исковия период ищецът положил общо 1512 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1 728.21 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд в размер на 21 6.21 часа, който следва да бъде заплатен допълнително от работодателя. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, задължението за овъзмездяване на труда на ответника за целия период възлиза на исковата сума в размер на 1405.36 лв. Уточнил, че претенцията има за предмет допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време. При липса на специален регламент за служителите в системата на МВР, приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство /чл. 140 от КТ и чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/. Отправил искане в тази връзка за постановяване на положително решение по делото, ведно със законната лихва.

В отговор на исковата молба, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР признала, че ищецът за посочения период е полагал труд по служебно правоотношение на посочената длъжност. Заявила възражение за погасяване по давност на исковете при приложим 3 годишен давностен срок. Оспорила на следващо място доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Навела твърдения, че правоотношението с ищеца е служебно и уредено в ЗМВР, което изключва прилагане към него на правилото за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което е приложимо само за работещите по трудово правоотношение, вкл. защото в чл. 187 от ЗМВР е разписано, че нормалната продължителност на работното време 3 през нощта е 8 часа. Изложила подробни доводи, че по служебно правоотношение между страните приложение намират единствено разпоредбите на ЗМВР за дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. В чл. 179 от ЗМВР изрично са регламентирани дължимите възнаграждения вкл. и други такива, определени със закон или акт на МС. За процесния период са били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл. 3, ал. 3 на двете наредби е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22 ч. до 6 ч., като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, където е разписана 8 часова продължителност на нощния труд. В този смисъл навела твърдение, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. В т. 1 от цитираната заповед е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 25 ст. Оспорила приложението на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, доколкото същата регламентира изчисляването на извънредния труд, който предполага положен труд извън установеното работно време. В този смисъл отправила искане за отхвърляне на исковете.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор в отношенията между страните, че в периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. между тях е възникнало валидно служебно правоотношение по силата на което П. П. Т. приел да изпълнява в РД „ПБЗН“ към ГД ПБЗН – МВР, гр. Варна длъжността пожарникар и старши пожарникар. Не е спорно също, че в рамките на исковия период ищецът е работил на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

От заключението на проведената пред ВРС ССчЕ се установява следното: отработените от П.Т. смени за всеки отчетен период в рамките на исковия, измерени в часове възлиза на 4416 часа, а положеният от ищеца нощен труд за всеки отчетен период, както и общо за процесния период – на 1566 часа. Презичисления с коефициент 1.143 нощен труд за всеки отчетен период, както и общо за процесния период възлиза на 1789.94 часа. В резултат на направеното преизчисление се получава допълнителен извънреден труд. Размера на дължимата сума за всеки отчетен период, както и общо за целия процесен период възлиза на 1792.78 лева, а размерът на мораторната лихва за периода 01.04.2018г.-26.04.2021г. възлиза на 342.73 лева, като всички изчисления са описани подробно по часове и дни в 4

Таблица 1 към заключението.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.