Решение № 48 от 31.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Валя Рушанова

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200655 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия М. А. И. и по жалба от повереника на частните обвинители Р. Г. П., Н. В. Д. и Г. В. П. против въззивно решение № 150/09.05.2024 г., постановено по ВНОХД № 917/ 2023 г. от Софийския апелативен съд.

В касационната жалба, подадена от името на подсъдимия И., са релевирани основанията по чл. 348, ал.1, т. 1- т. 3 от НПК. Изложени са доводи, насочени към обосноваване на налични процесуални нарушения, довели в развитие до неправилно прилагане на материалния закон. В контекста на претенцията за допуснато нарушение на закона е заявено, че апелативният съд е потвърдил осъдителната присъда при недостатъчни доказателства и неизясненост на фактическата обстановка. Според касатора не са събрани доказателства за скоростта на движение на автомобила, поради което И. е следвало да бъде оправдан за допуснато нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, стоящо в основата на обвинението. Настоява се, че са допуснати грешки и пропуски в протокола за оглед при отразяването на намиращите се 1 на местопроизшествието материални следи. Поддържа се и това, че пресъздаването на тези следи не е извършено от разследващ орган, а от експертите в изготвена от тях скица, на която те са придали тежест на скица, неразделна част от този протокол. Атакуваното решение е счетено за постановено в разрез с принципа, визиран в чл. 13 от НПК, поради немотивирания отказ на втората инстанция да разпита повторно свидетеля С.

В., предпоставило неизясняване на въпроса за вида на спирачната система на автомобила и нейната изправност. Претенцията за явна несправедливост на наложеното на И. наказание е обоснована с твърдения за игнориране на значението и тежестта на установените смекчаващи обстоятелства, които изискват определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК.

Направеното в жалбата основно искане е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за приложение на чл. 55 от НК.

Касационната жалба на повереника на частните обвинители също се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Оспорва се приложението на привилегирования състав по чл. 343а от НК, тъй като смъртта на пострадалия П. е настъпила мигновено, поради което разсъжденията на съдебните инстанции в тази насока се определят като непочиващи на доказателствената съвкупност. Нарушението на закона се обосновава и с твърдения, насочени срещу фактическия извод на съда, че пострадалият П. също е допуснал нарушение на императивни разпоредби на ЗДвП, който извод съдът е направил в противоречие на събраните доказателства.

Въззивното решение е оценено като неотговарящо на изискванията на чл. 339 от НПК и представлява възпроизвеждане на мотивите на първоинстанционната присъда, без да е даден отговор на доводите на частното обвинение. Наложеното на подсъдимия наказание е счетено за несправедливо занижено, тъй като не кореспондира с тежестта на извършеното престъпление. Твърди се, че предходната инстанция е игнорирала многобройните нарушения на правилата за движение, допускани от И., и предходните му осъждания и се заявява неспазване на чл. 54, ал. 2 от НК. Направените алтернативно в тази жалба са искания за: отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и определяне на наказание от четири години лишаване от свобода; или изменение на решението и на 2 присъдата, като от диспозитивите и мотивите към тях да отпадне констатацията за извършено нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия П..

В съдебното заседание подсъдимият М. И., редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от неговия защитник по изложените в нея доводи и искания. Защитникът намира подадената жалба на частните обвинители за неоснователна.

Частните обвинители Р. П., Н. Д. и Г. П. не участват в касационното производство. Представляват се от техния повереник, който поддържа доводите и исканията в подадената касационна жалба и оспорва тези, съдържащи се в жалбата на подсъдимия.

Представителят на Върховната прокуратура споделя частично исканията в жалбата на частните обвинители, а доводите и исканията на подсъдимия намира за неоснователни.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Враца с присъда № 260000 от 10.05.2023 г., постановена по НОХД № 383/2020 г., признал подсъдимия М. А. И. за виновен в това, че на 26.04.2019 г. на път ІІ-11 (км 81+593), при управление на лек автомобил, марка „****“, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (управлявайки автомобила със скорост от 127, 4 км/ч- превишаваща 90 км/ч), и по непредпазливост причинил смъртта на В. Б. П. (управляващ мотоциклет и неправомерно преминаващ от дясна в лява лента), като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл.

343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, търпимо при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 343г от НК И. е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години. С присъдата подсъдимият е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343, ал. 1, б.

„в“ от НК.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по жалба на подсъдимия и по жалба на частните обвинители. С атакуваното 3 по касационен ред решение апелативният съд е потвърдил първостепенния съдебен акт.

Жалбите срещу така постановеното въззивно решение са неоснователни.

Преди да пристъпи към разглеждане на поддържаните пред касационната инстанция оплаквания, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че в двете жалби присъстват и твърдения за неизясненост и несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните по делото доказателства, като по този начин се аргументира фактическа необоснованост и непълнота на доказателствата. Както нееднократно се е произнасяла върховната съдебна инстанция, необосноваността и непълнотата на доказателствата, когато не са резултат от процесуални нарушения, са извън касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Фактическото установяване, извършено от предходната инстанция, подлежи на касационна проверка само в контекста на спазването на процесуалните изисквания, гарантиращи правилното формиране на вътрешносъдийското убеждение, и в този аспект ще се преценяват доводите в жалбите.

І. По жалбата на подсъдимия И..

В съдържателен план с оспорването се акцентира върху грешки и непълноти в протокола за оглед при пресъздаването и фиксирането на оставените от автомобила на подсъдимия спирачни следи, техният вид и характеристики, пренесени и в изводите на експертите.

Въззивният съд е обсъдил тези възражения и не е стигнал до извод за тяхната основателност, като подходът му не е формален. С основание е насочил своето внимание към съдържателната текстова част на протокола, в която присъства детайлно описание на спирачните следи, включително за тяхното местоположение, насоченост, начало, край и дължина, изразена в математически стойности, и точно така те са били отчитани от експертите по делото. Източник на информация, наред с огледния протокол, е и снимковият материал (фотоалбум), чрез който са възпроизведени и приобщени към материалите по делото констатираните при огледа обекти, вкл. и следите от гумите на автомобила, които фотоснимки също допринасят за изясняването на вида и характера на коментираните материални следи. Протоколът за оглед е годно доказателствено средство, поради което отразените в него данни 4 правилно са ползвани в процеса по установяването на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Въззивният съд е изложил аргументи, относими към доказателствената стойност на огледния протокол и във връзка с възражението, че към същия не е изготвена скица от разследващия орган.

Принципно скицата (схемата) на местопроизшествието възпроизвежда в графичен вид резултатите от извършения оглед, но несъставянето й не изключва значението на протокола като писмено доказателствено средство за извършеното действие, за реда на извършването му и за събраните доказателства. Що се отнася до изготвените от вещите лица технически скици (съответно, динамична схема на ПТП), те са част от експертното им заключение в изпълнение на поставените задачи и не са третирани от съдебните инстанции по друг начин. Затова и намекът, съдържащ се в жалбата, за намеса на вещите лица в компетентността на органа по разследване чрез съставянето на тези скици, са лишени от основание.

Формирайки фактическите си изводи въз основа на констатациите при извършения оглед и събраните чрез него данни, интерпретирани от вещите лица по автотехническите експертизи, въззивният съд не е допуснал нарушение на принципните норми по чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Дистанцирано от протоколираните по делото процесуални действия са твърденията в жалбата, че въззивният съд без нарочно определение е заличил от списъка за призоваване свидетеля С. В.. Прегледът на материалите показва, че въззивният съдебен състав е взел служебно решение да разпита част от свидетелите, вкл. и В. поради констатирани недостатъци, допуснати от първата инстанция при приобщаване на техните показания от досъдебното производство. В съдебното заседание, проведено на 28.03.2024 г., апелативният съд е постановил определение, с което е отменил предходното такова за допускане на разпит на свидетеля В.. Мотивирал е позицията си с това, че свидетелят е разпитван относно собствеността на управлявания от подсъдимия автомобил, който факт е неотносим към предмета на делото, а по отношение на обстоятелството за техническата изправност на превозното средство, конкретно спирачната му система, е направил констатация за установяването му чрез други способи. В същото съдебно заседание защитата отново е подновила искането си, но то отново е било отхвърлено от съда по същите съображения. Тоест, налице е двукратно съдебно произнасяне, оповестено в присъствието на страните, поради което е пресилено съдът да се 5 упреква, че произволно и немотивирано е отхвърлил поддържаното доказателствено искане. В този смисъл първият аргумент, че без нарочно определение свидетелят е бил заличен от списъка за призоваване, лишавайки защитата от възможността да вземе отношение по този въпрос, е неоснователен.

На следващо място, отказът на съда да изслуша В. е оценено в жалбата за опорочаващо по съществен начин дейността на въззивния съд. Разгледано в този аспект, възражението също е неоснователно. Поначало въззивната инстанция не е законово обвързана да удовлетворява всяко искане на страните, а извършва собствена преценка колко и какви доказателства да приобщи за постигане на обективната истина. Процесуално нарушение би било реализирано, ако съдът произволно е отказал събиране на доказателства, както и когато този отказ е довел до липса на всестранност и пълнота на изясняване на правнорелевантните факти. По настоящето дело не се констатира такова нарушение. За конкретно сработилата спирачна система на автомобила в разпита си пред съда експертите са дали подробни разяснения. В писменото заключение по назначената от окръжния съд автотехническа експертиза вещите лица са направили експертна преценка за липса на обективни данни за техническа неизправност на превозното средство, а и на спирачната му система. Обосновали са своето становище чрез наличните обективни находки, констатирани на мястото на произшествието (ясно изразени, успоредни спирачни следи и съотносими с натиск от страна на водача върху спирачния педал с максимална ефективност), както и на извършения оглед на автомобила. Ето защо, оплакванията на жалбоподателя, че отказът да бъде разпитан свидетелят В. е компрометирал установяването на обективната истина и въззивният съд не е осигурил правото на защита на подсъдимия чрез обективна, всестранна и пълна проверка на всички обстоятелства по делото, не могат да бъдат споделени.