Решение № 4 от 15.05.2023, Районен съд - Чепеларе

Решение № 4/16.02.2023 г. по гр.д. № 194/2021г. на ЧлРС

Съдия-докладчик: Сона Гарабедян

Съдът е сезиран искова молба, подадена от К. А. К., ЕГН ********** и В. К. К., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Ч., ул. „....“ № … срещу С. А. К., ЕГН ********** и К. М.

К., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Ч., ул. „....“ № …., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че страните по делото, като ищците са съпрузи, както и ответниците, а първият ищец е брат на първия ответник, са съсобственици на процесния имот, представляващ приземен етаж от сграда с идентификатор № 80371.242......1 по Кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на ИД на АГКК, с площ от 91.74 кв.м., находяща се в гр. Чепеларе, община Чепеларе, област Смолян, ул. „....” № ....

В периода от 1989 г. до 2003 г. първият ищец и първият ответник, а до 1998 г. и А.Б.К. /баща на първия ищец и първия ответник/ построили в Парцел Х – ...., кв. … по плана на гр.

Чепеларе, частично идентичен с ПИ с ид. № 80371.242..... по действащата КК на гр.

Чепеларе, триетажна жилищна сграда, като освен жилищните етажи застроили и първи сутеренен етаж, който съгласно архитектурните проекти се състоял от три изби, укритие и котелно, всички неизмазани до месец юли 2021 г. и използвани като складове от етажните собственици, като различните помещения в различен период от време се използвали от различен етажен собственик и за различни цели. Сочат, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 181, т. 1, дело № 175/2016 г. по описа на СВ Чепеларе ищците били признати за собственици на самостоятелен обект в сграда с ид. № 80371.242......1.2, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 13.32 кв.м. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 180, т. 1, дело № 174/2016 г. по описа на СВ - Чепеларе, К. С. К.

/майка на първия ищец и на първия ответник/ била призната за собственик на самостоятелен обект в сграда с ид. № 80371.242......1.3, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 13.32 кв.м., който самостоятелен обект К. С. К. прехвърлила на ищците срещу задължение за гледане и издръжка с нотариален акт № 18, т.

3, дело 395/2018 г. по описа на СВ - Чепеларе. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 165, т. 1, дело № 159/2016 г. по описа на СВ Чепеларе, ответниците били признати за собственици на самостоятелен обект в сграда с ид.

№ 80371.242......1.1, ведно с прилежащи към обекта изба № 3 и изба № 4, находящи се на приземния етаж. През месец юли 2021 г. ответниците поставили кнауф и дограма и извели инсталации в двете южни изби и помещението предназначено за котелно, а ищците ползвали за складови нужди третата южна изба и помещението предназначено за укритие.

Навеждат, че се касае за общи части, които не могат да бъдат придобивани по давност, тъй като към етажите на собствениците няма определени по решение на етажните собственици или по архитектурен проект прилежащи помещения, които да се придобиват в собственост, заедно със съответния етаж. Твърдят, че етажен собственик не е осъществявал фактическа власт еднолично, а още по - малко е владял която и да е изба в период от 10 години.

Поддържат, че помещенията в избения етаж представляват общи части на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, доколкото представляват помещения, обслужващи цялата сграда складове, укритие и котелно помещение, и като такива те не могат да се делят, нито да се придобиват по давност.

Доколкото ищците притежават 2/3 ид.ч. от общите части на сградата, а ответниците само 1/3 ид.ч., то последните ползвали повече от притежаваното от тях право на собственост.

Съсобствениците не могат да постигнат съгласие за разпределение на ползването на приземния етаж.

1

Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да разпредели между съсобствениците ползването на приземния етаж от сграда с ид. № 80371.242......1 по Кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на ИД на АГКК, с площ от 91.74 кв.м., находяща се в гр. Чепеларе, община Чепеларе, област Смолян, ул. „....” № ... съобразно правата им в съсобствеността, предвид невъзможността да се формира мнозинство от съсобствениците, съобразно притежаваните от тях дялове в общността досежно използването на имота. Претендират и сторените по делото разноски.

С молба по чл. 143, ал. 2 от ГПК, депозирана в първото по делото съдебно заседание поясняват и допълват исковата молба, като сочат, че правният си интерес от иска извеждат както от липсата на решение на мнозинството за ползване на съсобствения приземен етаж и невъзможността да се формира такова, така и от ползването от страна на ответниците на по голяма площ от приземния етаж от тази, която съответства на правата им в съсобствеността.

Твърдят, че е неправилен правният извод на нотариуса, че ответниците са придобили по давност изба № 3 и изба № 4 от приземния етаж и го оспорват като такъв с оглед следното:

Изба № 3 и изба № 4 не са прилежащи части към собствения на ответниците първи етаж СОС с идентификатор 80371.242......1.1, липсват строителни книжа и решение на етажната собственост в тази насока, поради което ответниците не са придобили по давност собствеността върху горепосочените изби, ведно със собствеността върху този етаж.

Ответниците не са владели като свои собствени изба № 3 и изба № 4 в необходимия период от време - 10 години. Отделните избени помещения в различни периоди от време са ползвани от различни етажни собственици. Изба № 3 и изба № 4 са част от приземния етаж, който има обслужващо предназначение и е обща част на сградата.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с който оспорват иска като частично недопустим по съображения, че ищците са заявили претенция за разпределяне правото на ползване на целия приземен етаж от сграда с идентификатор № 80371.242......1 по КККР на гр. Чепеларе съобразно притежаваните квоти на собственост, независимо че нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давностно владение № 158, том 1, рег.№1131, дело № 148/2016 г. година по описа на нотариус Н.Б., с рег. № ... на НК, с район на действие РС – Чепеларе, вписан в Служба по вписванията -гр.

Чепеларе с вх. рег. № 336 от 21.06.2016 г., акт № 165, том I, дело № 159/2016 г., партидна книга: том 11178, стр.11179, удостоверявал, че ответниците притежават СОС с идентификатор 80371.242......1.1 ведно с прилежащите към обекта изба № 3 с площ 14.03 кв.м и изба № 4 с площ 15,52 кв.м. Излагат, че горепосоченият нотариален акт е издаден по реда на обстоятелствената проверка на основание чл. 587, ал. 2 и 3 от ГПК, като правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното. Настоящото производството било по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, т.е. не било исково, а такова по спорна съдебна администрация и постановеното съдебно решение не се ползвало със сила на пресъдено нещо, включително и по въпросите за съсобствеността и обема на правата на страните. В случая ищците и ответниците не били съсобственици на целия приземен етаж от сграда с идентификатор № 80371.242......1 по КККР на гр. Чепеларе, а само на част от приземния етаж, а именно оставащите избени помещения № 1 с площ от 13,94 кв.м. и № 2 с площ от 19,76 кв.м., както и съответните общи части от приземния етаж с площ от 31,51 кв.м.

По съществото считат исковата претенция за неоснователна. Ответниците били собственици на СОС с идентификатор 80371.242......1.1, ведно с прилежащите към обекта изба № 3 със площ 14.03 кв.м и изба № 4 със площ 15,52 кв.м., находящи се на приземния етаж от жилищната сграда, както и на съответните идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата, респективно на 1/3 идеална част от оставащите избени помещения № 1 с площ от 13,94 кв.м. и № 2 с площ от 19,76 кв.м. и съответните общи части от приземния етаж с площ от 31,51 кв.м. Признават, че между страните не е взето решение за начина на ползване на оставащите изба № 1, изба № 2 и съответните общи части от 2 приземния етаж. Същевременно твърдят, че владеят и ползват от построяването на къщата и до настоящия момент изба № 3 и изба № 4, находящи се в южната част на приземния етаж.

Правата на собственост на ищците коректно били описани в исковата молба и никога не били отричани от ответниците.

Оспорват твърденията на ищците, че в различни периоди от време съсобствениците са ползвали различни изби. Фактическата власт върху изби № 3 и № 4 била установена от ответниците за период много по-дълъг от предвидения в чл. 79 от ЗС, като същите владеели и ползвали съответните помещения със съзнанието на изключителни собственици, като твърдят, че никога не са ползвали изби № 3 и 4 в съвладение с ищците или тяхната праводателка.

Независимо от гореизложеното, самото обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ - чл. 30 - 32 ЗС, не можело да обоснове извод за оборване презумпцията на чл. 69 от ЗС. Такъв можел да се направи само ако се докаже, че основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

На следващо място, по отношение на изложените твърдения, че липсват строителни документи, от които да е видна законността на приземния етаж, съответно на четирите избени помещения, сочат, че наличието на спор по отношение на законността на изградените в жилищната сграда избени помещения подлежащи на разпределение, не е преюдициален по отношение на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС. Съгласно т. 2 от ТР № 13/10.04.2013 г., преюдициални са, и съдът разглежда в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, спорове, свързани с правата на страните в съсобствеността или относно наличието на съсобственост, а съгласно решение № 199/10.03.2009 г. по гр. д. № 6529/2007 г. на ВКС, I г. о., производството по делото се спира, в случаите на друго висящо дело, касаещо основанието за възникване на съсобствеността или с което се оспорва участието на някоя от страните в нея, респективно размерът на дела й от нея.

От приложеното в нотариалното производство Удостоверение по чл. 202 от ЗУТ с изх. № 94-С-55-(1) от 01.03.20216г. на Община Чепеларе било видно, че за частта от жилищна сграда с идентификатор 80371.242......1, включваща избен етаж и първи жилищен етаж, е одобрен проект-архитектурно заснемане на 29.02.2016 г., съгласно който избеният етаж е със застроена площ от 94,76 кв.м. и се състои от 4 броя избени помещения.

На следващо място, от страна на ищците до настоящия момент не била изпратена покана или заявена индикация, че не са съгласни с така установеното ползване на остатъка от приземния етаж, а именно изби № 1, № 2 и съответните общи части от приземния етаж с площ от 31,51 кв.м., за определяне начина на реално ползване.

Сочат, че между страните е водено друго производство пред РС - Чепеларе, по което Нотариален акт № 158, том 1, рег. № 1131, дело № 148/2016 г. е отменен единствено в частта, с която е признато за установено, че ответниците притежават съответната идеална част от правото на собственост върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо ПИ с идентификатор № 80371.242..... по КККР на гр. Чепеларе.

С оглед гореизложеното считат, че исковата претенция е частично недопустима в частта за разпределение правото на ползване на изби № 3 и № 4, тъй като се касаело за иск, предявен при липсата на правен интерес, и изцяло неоснователна, като молят съда да отхвърли исковите претенции на ищците.

Молят да се предостави един общ дял за ползване на ответниците.

Претендират разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез техния процесуален представител, поддържат исковата молба. В хода на устните състезания молят разпределението да бъде извършено по посочени 3 от тях варианти, като предоставените за ползване помещения им бъдат поставени в общ дял.