Определение № 410 от 26.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Благоевград, 26.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20261200900069 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Н. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Р., жк И., №7, ет. 3, ап.6, чрез адв. С. Д. В., член на САК, с адрес на кантората и адрес за връчване на книжа и призовки: гр. С., ул. „А." № 8, ет.7, с която срещу ”П.-06” ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. И.К. № 7, представлявано от управителя Е.И.К. е предявен иск с правно основание чл. 154, ал. 1, т. 5 от ТЗ, във връзка с чл. 517, ал. 3 от ГПК.

Предявеният иск е процесуално допустим. Правото на иск е упражнено при подаване на редовна искова молба. Извършена е размяна на книжа, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните и съобщаване на проект на доклад.

Проект на доклад:

1. Обстоятелства, на които се основава иска: Твърди се от ищеца, че е взискател по изпълнително дело № 20257950401059 по описа на ЧСИ В.Т., рег. № 795, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, образувано срещу длъжника Д.И.С., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. ”И.К.” № 7, въз основа на изпълнителни листове, издадени по ЧГД № 693 / 2025, ЧГД № 694 / 2025, ЧГД № 695/2025, ЧГД № 696/2025 по описа на Разложки районен съд. Твърди се, че по делото е вписан запор върху 50% от дружествените дялове, собственост на Д.С. от имуществото на ответника „П. 06" ООД, като на 06.202.2026г. е изтекъл законоустановения тримесечен срок от връчването от ЧСИ на изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството. Сочи се, че към 24.02.2026г. задължението на длъжника Д.И.С. по посоченото изпълнително дело възлиза на 28 635.25 евро и не е платено.

Сочи се, че длъжникът по изпълнението е съдружник в ответното дружество като 1 притежава 50% от капитала му.

Посочва, че на 03.10.2025г., на основание чл. 517, ал. 1 от ГПК, ЧСИ В.Т. е наложила запор върху дружествения дял на длъжника Д.И.С. в "П.-06" ООД до размера на дължимата сума. Запорното съобщение е изпратено до Агенцията по вписванията и е вписано на 08.10.2025г. по партидата на дружеството.

Въпреки наложения запор и изтичането на законоустановения тримесечен срок от връчване на дружеството на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника, вземането на ищеца не е удовлетворено, нито дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

С оглед на горното и на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, ищецът, като овластен от ЧСИ, предявява искане за постановяване на решение, с което да се прекрати търговското дружество "П.-06" ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.

И.К. № 7, и да се постанови извършване на неговата ликвидация в 6-месечен срок от вписването на прекратяването в ТРРЮЛНЦ.

Сочат се писмени доказателства.

В срока за отговор от ответното дружество се възразява по допустимостта на иска. Това твърдение се обосновава с тезата, че искът е недостатъчно обоснован, не са изложени достатъчно факти и обстоятелства, които да налагат твърденията на ищеца.

На следващо място се възразява по редовността на исковата молба. Поддържа се, че не отговаря на изискванията за съдържание, формулирани от законодателя в разпоредбата на чл. 127 an. 1 ГПК и правото на иск не е упражнено надлежно.

Правя се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, послужили като основание за образуване на изпълнително дело № 20257950401059 по описа на ЧСИ В.Т.. Твърди се, че става дума за задължения, чиято изискуемост е настъпила преди повече от 5 години, поради което не може дългът да се събере по принудителен ред.

Твърди се, на представител на дружеството не е било връчвано редовно изявление за прекратяване на дружеството.

Възразява се по основателността на иска, като се изтъква, че ищецът не е доказал по безспорен начин, че са налице предпоставките на чл.517, ал. 3 от ГПК. Прекратяването на участието на длъжника в дружеството не е надлежно оформено, а сумата от 28 635.25 евро е спорна и не е установена с влязло в сила съдебно решение по исков ред, което да е преминало проверка за давност.

Иска се отхвърляне на иска.

Доказателствените искания на ответника са за изискване от ЧСИ В.Т. копие от цялото изпълнително дело № 20257950401059, за да се установи на коя дата са възникнали вземанията, както и задължаване на ищеца да представи доказателства за редовно връчване на изявлението за прекратяване до „П.-06“ ООД.

2

От ищеца е постъпила допълнителна искова молба.

Оспорва се възражението на ответника за недопустимост на иска и се изтъква, че са налице всички предпоставки за това.

Искът се определя като основателен изцяло. Сочи се, че ответното дружество не е страна по облигационното правоотношение между взискателя и длъжника — съдружник, поради което същото се явява трето лице и не разполага с правото да оспорва съществуването, изискуемостта или размера на вземането. Сочи се, че законодателят изрично е уредил хипотезата на принудително изпълнение върху дружествен дял, като е въвел специален механизъм, при който след налагане на запора върху дружествения дял и връчване на изявлението за прекратяване участието на съдружника за дружеството възниква задължение да изплати на взискателя стойността на ликвидационния дял на съдружника, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон. В конкретния случай запорът е надлежно наложен и вписан, изявлението е връчено, законоустановеният срок е изтекъл, вземането не е удовлетворено и дружеството не е изплатило ликвидационния дял. При това положение са налице всички материалноправни предпоставки на чл. 517, ал. 3 ГПК, което обуславя основателността на предявения иск.

Възражението за погасителна давност също се оспорва като неоснователно и процесуално недопустимо, тъй като ответникът не е страна по материалното правоотношение. Отделно от това става дума за изискуемо вземане, установено с влязъл в сила изпълнителен титул.

Изтъкват се подробни доводи, че правото на ищеца да иска прекратяване на дружеството е надлежно възникнало и законосъобразно упражнено.

Поддържат се направените доказателствени искания, не се възразява по изискването на изпълнителното дело № 20257950401059 по описа на ЧСИ В.Т., за да се установи връчването на изявлението за прекратяване и да се извърши служебна справка в ТРРЮЛНЦ относно вписания запор.

Доказателствените искания на ответника за установяване на обстоятелства относно съществуването, изискуемостта или погасяването на вземането, включително възражението за погасителна давност, се сочат, че са неотносими към предмета на производството. Сочи се, че ответното дружество не е страна по облигационното правоотношение между взискателя и длъжниците и като трето лице не разполага с процесуална легитимация да оспорва вземането. Същото е установено с влязъл в сила изпълнителен титул и не подлежи на пререшаване в рамките на настоящия спор.

Иска се отхвърляне на доказателствените искания на ответника и уважаване на предявения иск.

В срок от ответника е подаден отговор на ДИМ. Поддържат се всички доводи и възражения в първия отговор. Оспорва се наличието на изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК. Твърди се, че в конкретния случай процедурата по валидно връчване на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника не е извършена в съответствие със закона при изложени аргументи за това. Обосновава се 3 наличието на правен интерес за ответника да посочи всички пороци за незаконосъобразно провеждане на принудителното изпълнение, включително липсата на изпълняемо право към момента на предявяване на иска. Изходът от настоящото дело изцяло зависи от съществуването на това вземане. Ако вземането е погасено по давност, отпада качеството на ищеца като „взискател“, а оттам и материалноправната му легитимация да иска прекратяване на „П.-06“ ООД.

Не се възразява по изискване на изпълнителното дело от ЧСИ Т. поддържат се доказателствените искани, направени в отговора.

Иска се отхвърляне на иска като неоснователен.

Иска се с решението съдът да се произнесе относно несъществуването на оспореното вземане на ищеца Н. Н. К. спрямо съдружника-длъжник по изпълнително дело № 20257950401059 по описа на ЧСИ В.Т., поради настъпила погасителна давност и/или липса на валидно изпълнително основание към настоящия момент.

2.

По чл.146, ал.1, т.2 ГПК - правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и на възраженията на ответната страна - предявен е конститутивен иск с пр.основание чл.517, ал.3 ГПК.

3. по чл.146, ал.1, т.3 ГПК – няма такива;

4. по чл.146, ал.1, т.4 ГТПК – няма такива;

5. разпределение на доказателствената тежест:

В производство по конститутивния иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК доказателствената тежест се разпределя на основание общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК – всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.

Ищецът носи доказателствената тежест за установяване - качеството си на взискател; наличие на валидно изпълнително основание (изпълнителен лист) и образувано изпълнително дело срещу длъжника; качеството на длъжника като съдружник, че длъжникът притежава дружествени дялове в ответното търговско дружество към момента на налагане на запора; да установи, че е наложен запор върху дяловете по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК; факта на връчване на изявлението за прекратяване, а именно, че съдебният изпълнител е връчил на самото дружество изявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника-длъжник; изтичане на 3-месечния срок от връчването на изявлението, без вземането да е удовлетворено; да установи процесуално овластяване на ищеца от ЧСИ да предяви иска.

Ответникът следва да докаже правопогасяващите и изключващите факти, изрично посочени в чл. 517, ал. 3, изр. 3 ГПК - плащане на равностойността на дела, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена по баланса към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на участието (чл. 125, ал. 3 ТЗ) или удовлетворяване на вземането по друг начин - напр. чрез плащане от 4 самия длъжник, чрез извършени други изпълнителни действия в рамките на изпълнителното дело, чрез прихващане и др..

По този иск защитата на ответното дружество може да се осъществи само чрез изброените материалноправни възражения – за удовлетворяване на вземането чрез - плащане, даване в изпълнение, прихващане и др. В тези случаи съдът ще изследва погасяването на вземането в мотивите си само като предпоставка за отхвърляне на иска за прекратяване на дружеството, но няма да се произнася с отделно диспозитивно решение (със сила на пресъдено нещо) за несъществуване на вземането между кредитора и длъжника.

По предварителните въпроси и по искането по чл.373, ал.2 ГПК:

Възраженията на ответника за недопустимост на иска и за нередовност на исковата молба са неоснователни. Не е налице необоснованост на иска. Подадената искова молба е редовна, от гледна точка на съдържание и приложения, съгласно чл.127 и чл.128 ГПК.

Липсва правен интерес и активна легитимация за ответника да провежда защитата си чрез възражение или предявяване инцидентно на искане по реда на чл. 373, ал.2 ГПК съдът да се произнесе с решението и относно несъществуването на оспореното вземане на основание погасяването му по давност. Вземането на ищеца е насочено срещу неговия длъжник – физическо лице, което е съдружник в ответното дружество. Ответното търговско дружество е трето неучастващо в дълга лице. То няма правен интерес и не е материалноправно легитимирано да оспорва по исков път (чрез самостоятелен или насрещен иск) чужд дълг, установен с изпълнително основание срещу негов съдружник. Ответното дружество е трето лице спрямо материалното правоотношение между ищеца и съдружника – длъжник.