Решение № 162 от 17.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Кюстендил, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20261500500205 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1558/30.03.2026 г. на К. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. *****, община *****, м.******, в качеството на длъжник по ИД № 83/2025 г. по описа на СИС при РС - Кюстендил, насочена срещу разпореждане от 16.03.2026 г. по ИД № 83/2025 г. по описа на СИС при РС - Кюстендил, с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело..

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразно предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо него с довода, че същият извънсъдебно и доброволно изплаща дължимите суми на взискателя от м. 05.2025 г. За потвърждаване на доводите към жалбата са приложени извлечения от пощенски записи. Сочи се, че незаконосъобразно ДСИ Силвия Масларска отказва да се съобрази с извършените доброволни плащания и да прекрати производството по принудително изпълнение. Иска принудителното изпълнение спрямо него да бъде прекратено.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят в изпълнителното производство В. М. Б., преупълномощена от Боряна М. Арнаудова, чрез пълномощника адв. Десислава Златкова подава писмено възражение, с което се оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Сочи, че по делото не са представени доказателства /разписка/, изходящи от взискателя и удостоверяващи плащането на дълга, респективно получаване на суми от негова страна. Не била представена заверена квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които да е видно, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена на взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

ДСИ Силвия Масларска излага писмени мотиви по смисъла на чл. 436, ал. 3 изр. 2 ГПК за неоснователност на искането на длъжника за прекратяване на действията по принудително изпълнение.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по 1 свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 83/2025 г. е образувано в СИС при КРС на 16.07.2025 г. въз основа на молба от В. Методиева Б., ЕГН ******* с постоянен адрес: гр. *****, ул.***** №****, чрез пълномощика си адв.Десислава Златкова от КАК със съдебен адрес: гр.Кюстендил, ул. „ Гороцветна “ № 35 и приложен към нея изпълнителен лист от 06.02.2025 г., издаден по влязло в законна сила на 19.12.2024 г. решение № 260000/ 19.02.2024 г. по гр. дело .№ 677/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, съгласно който К. Д. С., ЕГН **********, М.В.В., ЕГН ******, В.Д.В., ЕГН ********** и И.Д.З., ЕГН *******, всички с адрес: с.*******, община ******, област *****, м.****** са осъдени да заплатят на В. М. Б. , ЕГН ******* с адрес: гр. *****, ул.***** №**** сумата от 600 лева сторени разноски по водене на делото пред районния съд и сумата от 1150 лева, сторени деловодни разноски пред въззивната инстанция.

С образуване на изп. дело на 16.07.2025 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците, ведно с копие от изпълнителния лист, получени от тях както следва: И.Д.З. на 03.10.2025 г., В.Д.В. на 09.10.2025 г. по месторабота в „ГАЛП “ ЕООД, К.

Д. С. на 13.10.2025 г. чрез залепване на уведомление съгласно чл.47 от ГПК и М.В.В. на 13.10.2025г. чрез залепване на уведомление съгласно чл.47 от ГПК.

Направени са справки в НАП на всеки един от длъжниците.

В срока за доброволно изпълнение И.Д.З. е погасила напълно задължението, поради което изпълнителнато производство спрямо нея е прекратено.

На 13.10.2025 г. К. Д. С. е депозирал в деловодството на СИС при КРС молба с приложени към нея разписки за приет паричен превод от Български пощи ЕАД за извършени извънсъдебни плащания на взискателя по делото – разписка от 22.05.2025 г. за 100 лева, внесени от К. Д. С.; разписка от 04.08.2025 г. за 50 лева, внесени от К. Д. С.; разписка от 18.08.2025 г. за 100 лева, внесени от К. Д. С.; разписка от 12.06.2025 г. за 50 лева, внесени от М.В.В.; разписка от 11.07.2025 г. за 25 лева, внесени от В.Д.В.; разписка от 04.08.2025 г. за 50 лева, внесени от М.В.В.; разписка от 29.08.2025 г. за 150 лева, внесени от К. Д. С.; разписка от 30.09.2025 г. за 300 лева, внесени от М.В.В.; разписка от 06.10.2025 г. за 725 лева, внесени от М.В.В.; разписка от 18.09.2025 г. за 200 лева, внесени от И.Д.З.;

На 15.10.2025 г. взискателят по делото, чрез пълномощника си адв. Десислава Златкова от КАК, писмено е заявила, че единствено извънсъдебно е получила 100 лева през месец май 2025 г., преди образуване на изпълнителното производство и никакви други суми - съдебно и извънсъдебно, поради което моли ДСИ при КРС за предприемане на принудителни действия за събиране на вземането си.

За уточняване на тези факти и обстоятелства от съдебния изпълнител е изпратено писмо до Български пощи ЕАД - клон Троян, с искане от пощенския оператор да бъде посочено какви суми е получила В. М. Б. от К. Д. С..

Постъпило е писмо с вх. № 187/16.03.2026 г. от ПС Троян-Ц, с което ДСИ при СИС РС – Кюстендил е уведомен, че за периода 28.05.2025 – 28.10.2025 г. В. М. Б. не е получавала поценски записи от К. Д. С..

На 16.03.2026 г. ДСИ Масларска е постановила обжалваното постановление, с което отказва прекратяване на изпълнителното производство.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира същата за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на 2 съдебен изпълнител, от страна по делото, която има интерес от обжалването и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Очертаните с въззивната жалба предели на проверка в производството се разпростират върху наличието, респективно липсата на представки за прекратяване на принудителното изпълнение спрямо длъжника К. Д. С..

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълните да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основният спорен въпрос по делото е дали са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно – погасяване на задължението чрез плащане. Жалбоподателят К. С. основава искането си за прекратяване на твърдение за извършени извънсъдебни доброволни плащания към взискателя чрез пощенски парични преводи, за което представя разписки за приет паричен превод.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Смисълът на тази разпоредба е длъжникът да представи документи, които не оставят съмнение за това, че взискателят е получил дължимата сума. Когато сумата е заплатена лично на взискателя /което се удостоверява чрез издадената от него разписка, която е надлежно заверена/ или когато тя е внесена за взискателя по банкова сметка, няма съмнение, че плащането е получено от него. Внасянето на дължимата сума по сметка на името на взискателя, т. е. заверяването на сметката на взискателя със съответната сума, представлява надлежно изпълнение на задължението /съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД/, поради което следва да бъде съобразено от съдебния изпълнител, когато е настъпило преди образуване на изпълнителното производство.

Плащането чрез пощенски запис обаче няма същото действие като плащането чрез заверяване на банковата сметка на взискателя. Условията за изплащане на пощенските записи са уредени в Общите условия /ОУ/ на "Български пощи" ЕАД /които са достъпни на интернет страницата на дружеството/. Съгласно т. 47, б. "а" ОУ пощенските парични преводи се изплащат на получателите им /или на упълномощени от тях лица/ в пощенските служби в 20-дневен срок от датата на издаването им, като според т. 53. 4 ОУ неполучените в този срок преводи се връщат на подателите им. Следователно, ако получателят на пощенския превод не може да бъде намерен или по някаква причина той не се яви в пощенската станция в 20-дневен срок от издаването на превода (т. е. от предоставянето на паричната сума от подателя на пощата), сумата се връща на подателя. В този случай сумата не е получена от получателя, а съответно вземането на кредитора (взискателя) не е погасено.

Поради посочената специфика на плащането чрез пощенски запис /за разлика от влагането на сумата по сметка на името на взискателя/, разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК относно представянето на квитанция от пощенска станция като доказателство за плащане на сумата по изпълнителния лист, следва да се разбира в смисъл, че квитанцията трябва да установява не просто, че сумата е внесена за взискателя /това е достатъчно при 3 плащане чрез заверяване на банковата му сметка/, а че сумата е платена, т. е. получена от него. Това е хипотезата, предвидена в т. 47, б. "б" ОУ, според която при изплащане на пощенски преводи с известие за доставяне, получателят подписва известието и попълва датата на получаването на сумата, като след това тази разписка се връща на подателя. При наличие на такъв документ, подписан от взискателя и предаден чрез пощата на длъжника, може да се установи, че плащането на дължимата парична сума действително е получено от взискателя.

Изложеното води до извода, че при пощенския запис плащането се счита за завършено едва с реалното получаване на сумата от взискателя. Разписката за изпратен пощенски запис удостоверява единствено факта на сключен договор между подателя и пощенския оператор за извършване на услугата по превод, но сама по себе си не доказва факта на плащането.

Тежестта да докаже факта на плащането лежи върху длъжника. В настоящия случай жалбоподателят е представил единствено разписки за изпратени суми. Тези доказателства обаче са изцяло опровергани от събраните в хода на изпълнителното производство писмени доказателства. От писмо с вх. № 187/16.03.2026 г. от ПС Троян-Ц се установява по безспорен начин, че за периода 28.05.2025 г. – 28.10.2025 г. взискателят не е получавал пощенски записи от длъжника – жалбоподател в настоящото производство. Самият взискател също оспорва получаването на сумите, с изключение на 100 лева, получени през м. май 2025 г., преди образуване на изпълнителното дело. Това частично плащане, както и плащането от солидарния длъжник И.Д.З., намаляват общия размер на задължението съгласно чл. 123, ал.

1 от ЗЗД, но не водят до пълното му погасяване и съответно не са основание за прекратяване на производството спрямо жалбоподателя.

При липса на доказателства за реално получаване на сумите от взискателя /например известие за доставяне, подписано от получателя, и при наличие на изрични доказателства за обратното, съдът намира, че задължението по изпълнителния лист не е погасено, респективно не са били налице основания за прекратяване на принудителното изпълнение.

По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на ДСИ – потвърдено като правилно.

Воден от горното, КОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 1558/30.03.2026 г. на К. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. *****, община *****, м.******, в качеството на длъжник по ИД № 83/2025 г. по описа на СИС при РС - Кюстендил, насочена срещу разпореждане от 16.03.2026 г. по ИД № 83/2025 г. по описа на СИС при РС - Кюстендил, с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________