Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 359 от 20.12.2019, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 89/2017
Вид
Решение № 359
Подписан
20.12.2019
В сила
15.02.2021
Състав
ТИХОМИР ИВАНОВ ВЕЛЬОВСКИ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 29 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.485 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.30,ал.3 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.Б.С., 20.12.2019 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 20 ноември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 89/2017 год. по описа на РС - Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО

ЗА ДЕЛБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ВЪВ ВТОРА ФАЗА.

С решение № 106/19.04.2018 год. по гр.д. № 89/2017 год. по описа на БСлРС, влязло в законна сила, е допусната делба между съделителите: А.М.С.,

ЕГН **********,***, със съдебен адрес за призовки и съобщения- гр. Б.С., ***, общ.Б.С., обл.В., и И.А.Г., ЕГН **********,***, по отношение на недвижим имот, находящ се в чертата и границите на гр.Б.С., представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 800 кв.м. - осемстотин квадратни метра, за което е отреден Урегулиран поземлен имот XXVII-двадесет и седем, планоснимачен № 322-триста двадесет и две в квартал 12-дванадесет по Регулационния план на гр. Б.С., обл. В., одобрен със Заповед № 4321/10.05.1971г. при граници: от североизток-УПИ II-323, УПИ III-323 и УПИ IV-320, от югоизток-УПИ XXVI-321, от югозапад-ул. „Булаир” /Светослав Обретенов/ и от северозапад-УПИ XXVIII-324, като по кадастър имота е с кадастрален № 615 по кадастралния план на Града, одобрен със заповед № 44/03.02.1995г., ведно с находящи се в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, на дървен гредоред, построена през 1950г., със застроена площ от 60 кв.м.-шестдесет квадратни метра и МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА – ЛЯТНА КУХНЯ, на дървен гредоред, построена през 1960г., със застроена площ от 8 кв.м.- осем квадратни метра, при КВОТИ: 3/4 ид. ч. – за А.М.С., ЕГН **********, и 1/4 ид. ч. – за И.А.Г.,

ЕГН **********.

С исковата молба, поддържани и в първото съдебно заседание след допускане на делбата, ищецът А.М.С. е предявила против ответника И.А.Г. претенция по сметките с правно основание чл.346 от ГПК, с която е поискала ответника да бъде осъден да му заплати ¼ и.ч. от сумата, представляваща извършените от ищеца подобрения в процесният имот за периода от 20.12.2005г. до 25.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на настоящата искова претенция - 25.01.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, които подобрения подробно и поименно по видове, период и стойност са посочени в писмени молби депозираната по делото/стр. 96 и 118/.

Също така е поискал ответникът И.Г. да бъде осъден да му заплати сумата от 106.78лв., представляващи ¼ и.ч. от платените данъци и такси за посочения период - от 20.12.2005г. до датата на завеждане на делото.

Съдът с нарочно определение постановено в с.з. на 18.09.2019г. е открил производството по сметките по чл.346 от ГПК.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно способа за извършване на делбата.

От страна на съделителите не са правени искания и съответно не е представян проект за изменение на плана за регулация по отношение на терена на процесния делбен имот. Не са правени искания и за реална делба на жилищната сграда и изобщо по делото няма съмнения относно нейната неподеляемост.

В рамките на настоящата втора фаза от делбеното производство от страна и на двамата съделители (чрез техните процесуални представители) е заявено, че с оглед естеството на процесния имот (теренът плюс жилищната сграда и други подобрения) и неговата неподеляемост, на практика единствената легитимна възможност за извършване на делбата в процесния случай е същият да бъде изнесен на публична продан.

От представеното заключение на съдебно-техническата експертиза неоспорено от страните и възприето от съда кредитирано изцяло, като пълно, обективно и компетентно дадено се установява, че процесният недвижим имот е неподеляем, тъй като няма необходимото лице по ЗУТ и съдът приема, че пазарната стойност на гореописания делбен имот (изчислена чрез прилагане на двата стандартни метода на оценяване – метод на вещната стойност и метод на сравнителната стойност) възлиза общо на 22900.00 лв., 1/4 ид.ч. от пазарната стойност на имота е 5725 лв. Предвид безспорно доказаната неподеляемост на имота съдът намира, че следва да намери приложение правилото на чл.348 от ГПК и същият да бъде изнесен на публична продан, като единственият оказал се възможен правно регламентиран способ за извършване на делбата и ликвидирането на имуществената общност(т.е. съсобствеността) в настоящия случай. При извършване на проданта съделителите могат да участват при наддаването на общо основание, както и с оглед на изричния текст на чл.348, изр.2 от ГПК .

Следва да се има предвид, че във втората фаза на делбеното производство оценката на делбения имот, подлежащ на изнасяне на публична продан е първоначална и в този смисъл оценката има само относително, провизорно значение (най-вече с оглед определянето на дължимите държавни такси във връзка с извършване на делбата), поради което наличието на тази оценка не освобождава съдебния изпълнител от задължението му по чл.485 от ГПК за определяне на началната цена на имота, от която ще започне наддаването), на база предварително извършен опис на имота, в каквато насока впрочем е съдебната практика.

ОТНОСНО искането на ищеца А.М.С. за възлагане на процесният жилищен имот по реда на чл.349,ал.2 от ГПК.

За да бъде уважено искането му за възлагане на жилищният имот на основание чл.349, ал.2 от ГПК е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: делбеният имот следва да е наследствен(съсобствеността върху него да е възникнала само от наследяване) и неподеляем, претендиращият да няма друго собствено жилище, съделителят трябва да е живял фактически в жилището с наследодателя към момента на откриване на наследството.

В случая процесният жилищен недвижим имот находящ се в гр.Б.С., действително съставлява жилище, което негово предназначение не е спорно.

Видно от поясненията на вещото лице, този имот е реално неподеляем, съгласно разпоредбите на ЗУТ.

Съдът намира обаче, че в случая не са налице всички предпоставки, която обуславят възлагането на имота на ищеца, а именно: същият е закупил ид.части и е живял в процесния имот, продължава да живее в него и към настоящият момент, няма друго жилище на негово име, но съсобствеността между страните обаче не е възникнала само по наследство.

В случая съсобствеността върху процесния жилищен имот е смесена, доколкото е породена от хетерогенен фактически състав-същата е възникнала както по наследство, така и по силата на извършеният с нотариален акт № 38, т.ХV, н.д.№ 909/2005 г. по описа на Нотариус № 407, с район на действие РС-Б.С., договор за покупко-продажба.

Съгласно задължителните разяснения по т.8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, т.е. при т.нар.смесена съсобственост, възлагането по чл.349, ал.2 от действащия ГПК, е недопустимо.

В тези случаи делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на неподеляемия жилищен имот на публична продан.

Всички тези съображения изложени по-горе в решението налагат извода на съда, че процесният жилищен имот следва да бъде изнесен на публична продан, а възлагателната претенция, направена от ищеца, за възлагане в негов дял процесният недвижим имот е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

ПО

ИСКАНЕТО ЗА СМЕТНИ ПРЕТЕНЦИИ от страна на ищеца А.М.С. против ответника И.А.Г..

По реда на чл.346 от ГПК ищецът А.М.С. е предявил срещу ответника И.А.Г. иск, с който е поискал да бъде осъден да му заплати ¼ и.ч. от сумата, представляваща извършените от ищеца подобрения в процесният имот за периода от 20.12.2005г. до 25.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на настоящата искова претенция- 25.01.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, които подобрения подробно и поименно по видове, период и стойност са посочени в молбите.

Когато един съсобственик е извършил подобрения в съсобствен имот и упражнява фактическа власт над този имот, се счита, че той владее този имот, както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното.

Необходимите разноски са свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, а чрез извършването им се предотвратява разрушаването или погиването на имота.

При съдебен спор между съсобственици относно необходимите разноски съсобственикът, който ги претендира, носи доказателствената тежест за установяване факта на извършване на разноските, тяхната наложителност за запазването на общата вещ и техния размер.

Размерът на разноските се определя и съответно присъжда към момента на извършването им.

Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза с вещо лице инж. Л.А. при оглед на място в имота констатирало, че претендираните от ищеца в подадената молба по чл.346 от ГПК са действително извършени. В табличен вид в Приложение № 1 към заключението са изброени подобренията по видове и стойност.

В заключението вещото лице отразило, че пазарна стойност на подобренията, описани подробно в молбата на ищеца по чл.346 от ГПК възлизат в общ размер на 15108.00 лева или делът на ответника е 1/4 ид.ч. = 3777

.00 лева.

Относно увеличената пазарната стойност на съсобствения имот в резултат на извършените от ищеца подобрения вещото лице е отразило в заключението си, че пазарната стойност се увеличава с всяко извършено подобрение, което е необходимо за поддържане на сградите.

Оценяваната жилищна сграда е масивна конструкция с дървен гредоред, с мазе под част от сградата. Същата е едноетажна, състои се от две стаи, кухненски бокс и вътрешен санитарен възел, със свързващи коридори. Под на стаите – ламиниран паркет, стени и тавани – латекс. Извършен е видимо вътрешен ремонт. Дограма – РVС по прозорци, врати – дървени. Състоянието е добро, поддържана е, ползва се целогодишно. Подът в санитарен възел – теракот.

Поземленият имот е ограден от всички страни, на лицева фасада – новоизградена ограда с масивни колони, бетонова основа с прозирни елементи.

Втората сграда – лятна кухня, към момента не съществува във вида, в който е описана и допусната до делба. Върху лятна кухня със застроена площ 8 кв.м. към момента е изградена по-нова постройка с отделен вход със застроена площ 15 кв.м., която се ползва за складови цели. Измазана е отвън, а отвътре - не, не е изграден и под.

Или в заключение пазарната стойност на целия имот се е увеличил с пазарната стойност на всички подобрения.

В подкрепа защитната теза на ищеца за извършените от него подобрения са разпитани свидетелите В. В. И. и М. П. М./без родство/ които заявиха, че познават ищеца по делото и в основни линии потвърдиха извършването на СМР в имота, като посочиха конкретно всяко подобрение за което имат впечатления.

Свидетелят В.В.И. заяви, че познава ищеца, с когото са съседи. Познава и ответника, но го е виждал още като малък, сега не го вижда. Посочи, че когато С. закупил имота, бил в много лошо състояние. Нямало врати, прозорци, покрива също бил паднал, виждало се дюшемето. Нямал ел. инсталация. Този имот се състои от дворно място и къща, малка къща с две стаи и бокс кухня.

При почистване на двора били изкарани цели ремаркета с дървета и пръст. Имало ограда от мрежа между техните имоти. Към улицата била паднала мрежата.

В тази къща било невъзможно да се живее и имота бил необитаем.

А. бил закупил този имот и започнал да идва след работа всеки ден, за да чисти. Свидетелят не знае с точност от кой е закупил имота, не го е интересувало. От доста години А. се грижи за имота и го ремонтира, някъде около 10-13 г.

След като го закупил, започнал да прави покрива, циментирал пода в къщата. Била на гредоред, всичко изгнило. Имали и стая с дупка, през която направо се виждало мазето. С. направил плоча, сменил прозорци, дограма, покривът целият го поправил заедно с негов приятел. Фасадата също я направил, изолация с фибран, шпакловано. Вътре си направил стените, боядисал, направил си баня, тоалетна, абсолютно всичко.