Определение № 2317 от 23.09.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2317 гр. Бургас, 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500232 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от Х. Х. Х., подадена чрез пълномощник адв.Галина Гарова, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 45, ет.2, против определение № 787 от 09.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 1044/2024 г. по описа на РС-Айтос, с което е оставена без уважение молбата на Х. Х. Х. и Х. Х. Х. – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своя баща Х. Х. Х., двамата представлявани от адв.Галина Гарова, за назначаване на особен представител по чл.29, ал.4 ГПК на Х. Х. Х., който да го представлява при сключване на договор за дарение с баща му.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита се за неправилен извода на съда, че законодателят не е предвидил механизъм, по който да се замести съгласието на родителя, давано по чл.4, ал.2 ЗЛС, дори при наличие на очевидна полза за детето, което се определя от жалбоподателя като отказ от правосъдие. Изложени са съображения за влошените отношения между двамата родители на детето и за несъгласието на майката Г. М. бащата да дари на непълнолетния им син собствената си ½ ид.ч. от съсобствения имот, като си запази правото на ползване върху имота, тъй като това щяло да възпрепятства продажбата на целия имот. В тази връзка се сочи, че исканото назначаване на особен представител на детето е в негов интерес, тъй като майката действа срещу неговите интереси от лични подбуди и като съсобственик в имота. Сочи се също, че в случая страни по договора за дарение са бащата и сина, но същевременно с това бащата и майката са съсобственици на недвижимия имот, като интересите на майката са в противоречие с интересите на детето. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да уважи молбата 1 по чл.29, ал.4 ГПК.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е сезиран с молба от Х. Х. Х. и Х. Х. Х. – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своя баща Х. Х. Х., с която е направено искане за назначаване на особен представител по чл.29, ал.4 ГПК на малолетното дете Х., който да го представлява при сключване на договор за дарение с баща му. В молбата е посочено, че бракът между родителите на детето е прекратен с развод и родителските права спрямо детето Х., роден на **.**.**** г., са предоставени на майката Г. М.. По време на брака родителите са придобили в режим на СИО недвижим имот – ПИ с пл.

№ 756, находящ се в ЗЗП на местността „**********“, в землището на гр.*******, с площ от 800 кв.м., при описани граници. Твърди се, че бащата желае да дари на сина си собствената си 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, ведно с ½ ид.ч. от всички подобрения и приращения върху имота, като запази за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху даряваната част. Това е желанието и на непълнолетния му син, но тъй като след развода отношенията между родителите не са добри, майката не е съгласна и е категорично против Х. да има право на ползване върху имота. Поради това и при безспорната установеност, че сделката е в интерес на детето и същото ще бъде защитено в максимална степен, молителят иска от съда на основание чл.29, ал.4 ГПК да назначи на непълнолетното дете особен представител в лицето на адв.Галина Гарова, която пред нотариуса да даде съгласие за детето да придобие чрез дарение от своя баща идеалните части от имота, при запазване от последния на правото на ползване върху даряваната част.

С обжалваното определение № 787/09.12.2024 г. районният съд е приел, че чл.29, ал.4 ГПК е неприложим, тъй като противоречие в интересите на представител и представляван има, когато двамата са насрещни страни по материалноправния спор или се представляват от едно и също лице, а в случая майката не участва от свое или чуждо име в сделката дарение. Прието е също, че непълнолетният извършва действия лично и със съгласие на родителя, като в случая родителските права са предоставени на майката и законодателят не е предвидил механизъм за заместване съгласието на родителя, който дава съгласие по чл.4, ал.2 ЗЛС, дори и при очевидна полза за детето.

По тези съображения, БРС е оставил без уважение молбата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид данните по делото и приложените доказателства, намира депозираната частна жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

2

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд за неоснователност на молбата по чл.29, ал.4 ГПК, като препраща към тях на основание чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.

Назначаване на особен представител по чл.29, ал.4 ГПК предполага да е налице противоречие в интересите на представител и представляван, като е необходимо те да са насрещни страни в производството. Съгласно чл.4, ал.2 ЗЛС, непълнолетните извършват правни сделки лично, но със съгласието на техните родители или попечители. Това означава, че непълнолетният може и изразява воля сам, но за пораждане на правния ефект на сделката е необходим още един елемент от фактическия състав – съгласие на родителя/попечителя, т.е. същият не е представител на непълнолетния по смисъла на чл.36 и сл.ЗЗД. В случая, след развода между родителите родителските права по отношение на непълнолетния Х. са предоставени на майката, т.е. тя е родителят по чл.4, ал.2 ЗЛС даващ съгласие за извършване на правни действия от страна на детето и двамата не са насрещни страни по сделката, страна е само детето, поради което не може да се приеме, че е налице противоречие в интересите им по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК. Правилно е и приетото от районния съд, че в закона липсва механизъм за заместване на съгласието на родителя, както това е предвидено в нормата на чл.127а СК, като разногласията между родителите и между детето и родителя, даващ съгласие, не е основание за назначаване на особен представител, поради което отказът на съда е правилен.

С оглед изложеното, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х. Х. Х., подадена чрез пълномощник адв.Галина Гарова, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 45, ет.2, против определение № 787 от 09.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 1044/2024 г. по описа на РС-Айтос.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4