Решение № 212 от 10.12.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Велики Преслав, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100153 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозиран от Л. Р. П. срещу "Ю.К.Б.” ЕООД главен положителен установителен иск с пр. осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за кредит №****** о т 18.04.2024 г. В условие на евентуалност, при отхвърляне на главната искова претенция, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че процесният Договор за кредит е недействителен, поради неточно посочен в него лихвен процент, на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК. В условие на евентуалност, при отхвърляне на главния и първия евентуален иск, моли клаузата от Договора, уреждаща начисляване на такса за разглеждане, обективирана в ред 5, раздел „Основни условия“ в процесния договор за кредит да бъде прогласена за нищожна, на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Ищецът излага, че е кредитополучател по Договор за кредит №****** от 18.04.2024 г., сключен с ответното дружество. Сочи, че му бил отпуснат кредит в размер на 3750 лева, била договорена възнаградителна лихва в размер на 2592,69 лева, при срок за погасяване на кредита от 36 месеца. Допълва, че по договора бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 38 %, годишен процент на разходите от 60,03 % и такса за разглеждане в размер на 799,26 лв. Общият размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита и за покриване на пълната стойност на кредита бил 8251,95 лева.

Ищцата изтъква, че за да й бъде отпуснат заема й било поставено условие да сключи и допълнителен договор за застраховка с избрано от кредитора дружество – „А.К.“ АД, като кредиторът щял да финансира застрахователната премия и ще я разсрочи на вноски. Сочи, че за целта заедно със сключването на процесния договор за заем бил сключен и още един с № ****** от 18.04.2024 год. с главница 1,110 лв. и 0% лихва, сумата по който се разходвала целево и била превеждана директно на „А.К.“ АД. Счита, че със сключване на горепосочения втори договор се цели да се заобиколят разпоредбите на ЗПК касателно максимално допустимия ГПР.

1

Поддържа, че таксата експресно разглеждане в размер 799.26 лева е по същество „прикрита възнаградителна лихва“, което води до извод, че посочената в договора лихва в размер на 38% не отговаря на действителната такава.

Акцентира, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на договора за кредит, като същата следва да бъде възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложен към договора за заем. Освен това таксата се дължи в цялост при предсрочно погасяване, прекратяване или каквато и да е друга причина.

Ищцата настоява, че въпросната такса е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Обръща внимание, че таксата за експресно разглеждане не се изисква и събира предварително от потребителя за разглеждане на искането за кредит, а става изискуема с подписването на договора за кредит и е част от самия договор, като по този начин реално е изцяло свързана със самото усвояване на кредита. Допълва, че разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н. - действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата - договорна лихва. Счита, че въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума, поради което събирането на такса за тази услуга е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Заявява, че таксата в размер 799.26 лв. е повече от 20% от размера на получения заем, при което същата се явява значителен разход по кредита и размерът й би следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР. Счита, че единствената цел на въпросната такса е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитора чрез скрито оскъпяване на кредитния продукт.

Ищцата навежда твърдения за недействителност на процесния Договор за заем, поради неточно посочен ГПР.

Обръща внимание, че вместо разходът за застрахователна премия да е предвиден в атакувания договор за кредит, той е преместен в отделен договор, като по този начин кредиторът е заобиколил изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изтъква, че ако разходът за застрахователната премия беше включен при изчисляване на ГПР, същият би възлизал на 137.89%. Поддържа, че разходът за застрахователна премия е пряко свързан с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Освен това, премията е разсрочена на 36 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем.

Позовава се и на съдебна практика, а именно Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС, в което е прието, че посочването в договор за кредит на по- нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази Директива.

Допълва, че в кредита не е посочен и коректен размер на възнаградителната лихва.

Счита, че реалният лихвен процент, приложим по договора за заем възлиза на 47.98%, а ако се включи в месечната такса и сумата на застрахователната премия, т.е. при месечна вноска от 229.12 лева, каквато реално е договорена между страните по процесния логовор за заем и договора, с който се заплаща застрахователната премия, реалният лихвен процент е в размер 2 на 61.02%.

Доколкото в договора не е записан действителният размер на възнаградителната лихва, то договорът е недействителен и на това основание.

По изложените доводи, ищецът моли главната му искова претенция да бъде уважена изцяло. В условие на евентуалност, ако съдът не уважи предявения главен положителен установителен иск за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за кредит №****** от 18.04.2024 г., моли да бъде уважен предявеният евентуален положителен установителен иск като бъде признато за установено в отношенията между страните, че процесният Договор за кредит е недействителен, поради неточно посочен в него лихвен процент, на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК. В условие на евентуалност, при отхвърляне на главния и първия евентуален иск, моли клаузата от Договора, уреждаща начисляване на такса за разглеждане, обективирана в ред 5, раздел „Основни условия“ в процесния договор за кредит да бъде прогласена за нищожна, на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Моли да бъде присъден адвокатски хонорар на процесуалния му представител (с включено ДДС) при условията на чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който излага становище за неоснователност на предявените искови претенции.

Ответникът по същество не оспорва наличието на валиден договор за кредит, сключен между него, от една страна в качеството на кредитор и ищеца, от друга страна в качеството на клиент (кредитополучател), с параметри, съответстващи на посочените в исковата молба.

Излага, че договорът е подписан със средства за комуникация от разстояние, по електронен път, при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

Оспорва твърдението на ищеца, че за да бъде отпуснат заема по Договор за кредит № ******, му било поставено условие да сключи още един договор.

Излага, че Договор за кредит № ****** от 18.04.2024 г. е сключен между него и ищцата Л. Р. П. като Клиент за закупуване на стоките и услугите Рискова застраховка "Живот" на кредитополучател - Пакет А. Сочи, че с подписването на Договора страните се съгласяват, че Кредиторът превежда кредита наведнъж директно по банковата сметка на „А.К.“ АД, като съгласно сключения Договор за застраховка Кредитополучателят се е задължил да заплаща застрахователните премии на месечни вноски според изготвения индивидуален погасителния план.

Поддържа, че разходът за застрахователна премия е свързан с Договор за кредит № ******, но не е разход по него. Не отрича, че застрахователната премия не е включена в изчисляването на ГПР по Договор за кредит № ******, тъй като не е част от общия разход по кредита. Настоява, че предоставянето на застраховка не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а е доброволен избор и ищецът по собствена воля е избрал да обезпечи задължението си по сключения Договор за кредит № ****** като е имал 14-дневен срок, в който е могъл да се откаже от услугата.

Противопоставя се на твърденията за недействителност на процесния договор, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, като настоява, че договора за кредит, сключен между страните по делото, отговаря на всички законови изисквания по ЗПК, а на длъжника са предоставени всички изискуеми от закона реквизити.

Излага, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, 3 предизвикани от забава в плащанията.

Оспорва твърдението на ищеца, че дължимата от него такса за разглеждане в Договор за кредит № ****** от 18.04.2024 г. е нищожна. Поддържа, че таксата за разглеждане е такса за допълнителна задължителна услуга, която не е свързана с усвояване или управление на кредита, а именно: опреД.е на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв е максималният размер на кредити, които може да получи от кредитора, както и с цел поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на кредитора, преглед на документи на клиента, актуализиране на клиентски данни периодично, извършване на допълнителни справки др.

Ответникът категорично заявява, че таксата за разглеждане е включена в ГПР, като ГПР съгласно чл. 19 от ЗПК не надвишава императивно определената от законодателя граница.

Настоява, че клаузата, уреждаща такса за разглеждане е индивидуално уговорена. Обръща внимание, че таксата за разглеждане е изрично посочена в стандартния европейски формуляр в част II „Описание на основните характеристики на съответния кредит" в т. 6. Обща сума, която следва да заплати потребителят. Освен това таксата е изрично посочена и в погасителния план по Договора за кредит, като е конкретизирана по размер и месечни вноски, а потребителят се е съгласил с нея.

Акцентира, че таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като таксата по усвояване не е действие свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента. След подписване на договора за кредит се превежда сумата по кредита в полза на клиента, от този момента възниква и усвояване и управление на кредита до настъпване на крайния срок на договора. Твърди, че еднократната такса за разглеждане е дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, предвид което счита, че не попада в ограничението по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита, че се касае за разход за допълнителна услуга, който разход е точно посочен размер и явен, защото е посочен по размер и включен в ГПР.