Решение № 2000 от 16.11.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6378/2021
- Вид
- Решение № 2000
- Подписан
- 16.11.2021
- В сила
- 08.12.2021
- Състав
- Момчил Александров Найденов
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- Член 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 2000 гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330206378 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. М. Д. ЕГН:**********, с адрес – ***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3554519 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата и е наложено административно наказание - глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като същият е неправилен и незаконосъобразен. В този смисъл се излага становище по съществото на спора, като предлага електронният фиш да бъде отменен изцяло.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен, излага аргументи по съществото на спора. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а също и в условията на евентуалност - присъдените разноски за адвокатско 1 възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е връчено на жалбоподателя на 03.09.2021г.
– видно от представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 16.09.2021г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.
От фактическа страна е установено, че на 27.04.2020г., в 08:36 часа, в град Пловдив, на бул.„Освобождение“ до номер № 11, в посока – от юг на север, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 648 2 било заснето движение на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250 ЦДИ 4 Матик“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 83 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 33 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 86 км./ч. – превишение с 36 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 27.04.2020г. и час - 08:36:43ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя Я. М. Д..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно - град Пловдив, на бул.„Освобождение“ до номер № 11, като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
3 при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h - с глоба в размер на 400 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 27.04.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от юг на север.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250 ЦДИ 4 Матик“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя Я. М.
Д..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи 4 лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250 ЦДИ 4 Матик“ с регистрационен номер „***“ към момента на твърдяното нарушението – 27.04.2020г..
Въпреки горното, в случая не се установя описаното – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 648 да е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Тук на първо място следва да се отбележи, че изцяло в тежест на въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на твърдяното нарушение, включително и тези, че техническото средство е преминало проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Последното по никакъв начин не е сторено от същата въззиваема страна, в който смисъл е налице пълно бездействие.
Въпреки горното, съдът се е опитал да събере такива доказателства, като с Разпореждане № 6430 от 05.10.2021г. по настоящото дело е задължил въззиваемата страна да представи протокол от проведена лабораторна проверка за годността и точността на измерване на автоматизирано техническо средство – TFR1-M 648, валиден към датата на твърдяното нарушение – 27.04.2020г..
В отговор на горното, въззиваемата страна е уведомила с писмо вх.№ 59865/14.10.2021г. по описа на РС-Пловдив, че за документ удостоверяващ премината последваща метрологична проверка съдът следва да се обърне към Българския институт по метрология.
Предвид горното, съдът е продължил с опитите си да събере подобни данни, като е писано писмо до Българския институт по метрология.
В отговор на горното, с Писмо вх.№ 63384/27.10.2021г., председателят на Българския институт по метрология е уведомил, че относно последващите проверки съдът следва да се обърне към Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, отдел „Управление на собствеността“.
Предвид горното е очевидно, че съдът е направил повече от дължимото за да събере данни в горния смисъл, изцяло в тежест на въззиваемата страна, който опит е завършил с „препращането“ на съда отново към структура на МВР, част от която е въззиваематга страна.
5
Ето защо и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство, съдът следва да приеме, че по делото не се установява нарушението да е отчетено с техническо средство, което е преминало проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Предвид това, в случая недоказана остава обвинителната теза, доколкото не се събират данни нарушението да е установено с техническо средство, годно за последното. Същото мотивира отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя биха могли да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Въпреки горното, в настоящия случай подобно искане от жалбоподателя липсва и доколкото разноски не се претендират, то такива не могат да бъдат присъдени от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3554519 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Я. М. Д. ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата и е наложено административно наказание - глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6