Решение № 209 от 23.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Бургас, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Търговско дело № 20232100900241 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „ТИМ БИЛД 1“ ООД, ЕИК 205382619, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Мария Луиза“№29, представлявано от Милена Димова, с която се иска да бъде осъдено ответното дружество “АМД РЕЗИДЪНС“ ООД, ЕИК 205473660, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.193, вх.среден, ет.1 представлявано от А.

Касабова и Радомир Димитров да заплатят : 1. сумата от 44 000 евро, дължима на основание т.20 от договора, обективиран в нотариален акт №***** от 23.01.2019г., представляваща неустойка за забава от 8 месеца и 24 дни за периода 01.03.2022г.24.11.2022г. на задължението на ответника да завърши цялото строителство и с подписан от всички участници в строителния процес Акт обр.15 на строеж: Сграда със смесено предназначение в УПИ ХІІІ-171, кв.11 по плА. на ПЗ“Север“ гр.Бургас, поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на иска до окончателното изплащане; 2.

Сумата от 16 166,67 евро, на основание т.20 от договора, обективиран в нотариален акт №***** от 23.01.2019г., представляваща неустойка за забава за 3 месеца и 7 дни, за периода 01.03.2022г.- 07.06.2022г. на задължението на ответника да завърши цялото строителство и с подписан от всички участници в стротелния процес Акт обр.15 на строеж: Сграда със смесено предназначение в УПИ ХV-170, кв.11 по плА. на ПЗ“Север“ гр.Бургас, поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на иска до окончателното изплащане.

Ищецът заявява, че между него- в качеството му на собственик- учредител и ответното дружество- в качеството му на приобретател е бил сключен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство, обективиран в нотариален акт №***** от 23.01.2019г. на Нотариус рег.№699, с район на действие Бургаски районен съд, с който ответникът се е задължил да построи три сгради, за които са били издадени три разрешения за строеж от 21.08.2018г.- третото е з а сградата със смесено предназначение в ПИ с идентификатор ***, по отношение на която няма заявена претенция в настоящото производство. В 30-месечен срок от датата на получаване на протокола за открИ.е на строителна площадка, сградите е трябвало да бъдат завършени с подписан Акт обр.15.

1

Ищецът твърди, че по вина на ответника, строителният процес е бил забавен, поради което страните сключили Договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №******г., с който страните се съгласили, че нямат претенции една към друга до момента за и по повод изпълнението на задълженията по договора, сключен с нотариалния акт от 23.01.2019г. по отношение на срока за завършване на строителството, като в съответствие с постигнатите допълнителни договорености са се съгласили и са продължили срока по т.5.3. от Нотариалния акт от 23.01.2019г., до 31.12.2021г., към който момент е следвало да бъдат завършени трите секции/сгради с Акт обр.15 или с покана за подписване на Акт обр.15 /т.ІV от Нотариален акт №******г./

За трите сгради, Акт.обр.15 са подписани, съответно: На 14.01.2022г.- за сграда със смесено предназначение в ПИ с идентификатор ***, за която е било издадено Разрешение за строеж №0-80/21.08.2018г.; На 25.11.2022г.- за сграда със смесено предназначение в ПИ с идентификатор ***, за която е било издадено Разрешение за строеж №0-81/21.08.2018г.; На 08.06.2022г.- за сграда със смесено предназначение в ПИ с идентификатор ***, за която е било издадено Разрешение за строеж №0-82/21.08.2018г.

Поради забавата в изпълнението, въпреки новата договорена между страните дата, позовавайки се на т.20 от договора, сключен с Нотариалния акт от 23.01.2019г., ищецът претендира неустойка за забава с повече от два месеца, както е уговорено в посочения договор, в размер на 5000 евро на месец до изпълнението им. Така, по отношение на две от сградите- тази в ПИ с идентификатор *** и тази в ПИ с идентификатор *** ищецът претендира неустойка: - в размер на 44 000 евро за периода от датата, договорена за завършване на строителството- 31.12.2021г. до датата на подписания Акт обр.15- 25.11.2022г. без първите 2 месеца, за които не се дължи неустойка според посочената клауза от договора, или за общо 8 месеца и 24 дни /от 01.03.2022г. до 24.11.2022г./; - в размер на 16 166, 67 евро за периода от датата, договорена за завършване на строителството- 31.12.2021г. до датата на подписания Акт обр.15- 08.06.2022г. без първите 2 месеца, за които не се дължи неустойка, или за период от 3 месеца и 7 дни /от 01.03.2022г. до 07.06.2022г./ За заплащане на тези суми, ищецът е поканил ответника с нотариална покана, получена от последния на 05.05.2023г., като в предоставения 7- дневен срок плащане не е постъпило.

В законоустановения срок, ответникът “АДМ РЕЗИДЪНС“ ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер.

Твърди, че забавата за завършване на строителството с подписан от всички Акт обр.15 не е по негова вина, а се дължи на обективни причини: преработка на проектике и не само по време на строителството; пандемичната обстановка /която определя като форсмажорно обстоятелство/; виновно поведение на ищеца свързано с допълнително възложени промени по строителството. Всички причини за забава, обосновани в отговора на исковата молба, водят, според ответника, до извод за неангажиране на отговорността му по т.20 от договора от 23.01.2019г.

На първо място твърди, че СМР са завършили с Акт обр.12 още през м.май 2021г. и задължението на ответника по т.5.3. не представлява „забава за извършване на СМР“, поради което позоваването на клаузата на т.20 е неоснователно. Обръща внимание, че се касае за различни етапи на строителство и обосновава подробно доводите си.

Счита, че едва след завършване на СМР, започва подготовката за издаване на Акт обр.15, поради което клаузата на т.20 не е свързана с издаването на конкретен акт от строителството. А забавянето на Акт обр.15 се дължало на инициирани от дружеството-ищец промени и преработки в проекта на собствените на ищеца обекти, вкл.промяна на предназначението им. По тази причина е бил удължен и срока за 2 издаване на Акт обр.15 до 31.12.2021г. Конкретно сочи, че промените са инициирани от ищеца едва през м.декември 2021г., съотв.проектите са изменени през м.януари 2022г., съгласувани и одобрени от компетентните органи през м.април 2022г., а по отношение на една от сградите промените са започнати от ищеца едва през м.юли и август 2022г., а съответните разрешения са издадени през м.октомври 2022г.

Преработката, отразяваща промени по време на строителството, видно от инвестиционния проект- част „Архитектура“, се състояла в обединяване на апартаменти, промяна на предназначението на някои обекти, изправяне на контури на входните предверия и др. Конкретно са посочени в отговора нежилищните и жилищните обекти, претърпели промяна.

Обръща внимание, че неустоечната клауза е подписана при условията, поети с договора от 23.01.2029г., а забавянето на строителството се дължи на поведението на ищеца- изменение на проектите по негова инициатива и вследствие на това изменение, забавяне на целия процес и снабдяване с Акт обр.15.

На следващо място сочи, че към посочените по-горе причини за забава в строителството, следва де се добави и извънредното положение през м.март 2020г., обявено с решение на НС от 13 март 2020г. за периода13.03.2020г.- 13.05.2020г.

/ЗМДВИП/, което според ответника представлява непреодолима сила по смисъла на чл.306 от ТЗ. Описва подробно в какво се е изразявала липсата на възможност за работа през този период. Заявява, че ответникът не може да носи отговорност за забавено изпълнение по т.5.3., дължащо се на причини, независещи от него, като в този период срокът спира да тече до момента на прекратяването им и срокът на строителството се удължава съразмерно на периода, през който са съществували причините. В този срок не са работели и държваните органи, компетенти в областта на строителството.

Ответникът твърди и, че клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, което представлява още едно основание за отхвърляне на претенциите. Уговорената по т.20 неустойка нарушава принципа на справедливост, доколкото е налице неравностойност между насрещните задължения по договора, не са съобразени присъщите за неустойката обезщетителна и санкционна функции, което създава условия за обогатяване на страна по договора и това обуславя противоречието на уговорената неустойка с добрите нрави, което прави договорената клауза нищожна.

В тази връзка обръща внимание, че размерът на уговорената неустойка към момента на сключване на договора е определена по начин, който не отчита нито периода на неизпълнението, нито възможните вреди от него.

Освен това, за да се присъди неустойка, претендиращият трябва да е изправна страна по договора. Ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по т.9.4. от договора от 23.01.2019г. да изгради за своя сметка два търговски обекта, находящи се в секция 3/вход „Д“/ в степен на завършеност.

Оспорен е и начинът на изчисляване на неустойката. Тя, според ответника, е уговорена на месец, не на ден и тази за 7 дни и за 24 дни, претендирА. от ищеца, е недължима, в случай, че се преценят претенциите за основателни.

С допълнителната искова молба и допълнителния отговор страните оспорват взаимно доводите си, като излагат такива по-подробни по съществото на спора.

С допълнителната искова молба ищецът пояснява, макар да е ясно от исковата молба, че по отношение на изпълненото строителство на сградата със смесено предназначение в ПИ с идентификатор ***, не е заявена претенция и е извън предмета на спора строителството й и времето за изпълнение.

По отношение на заявената като причина за забавата в изпълнението на останалите две сгради пандемична обстановка, освен че я оспорва, сочи и, че не е спазена разпоредбата на чл.306, ал.3 ТЗ. Анализира клаузата от договора, свързана с крайния срок за предаване на обекта и поддържа претенцията за претендираната 3 неустойка за забавено изпълнение. По същество оспорва и направеното от ответника възражение за нищожност на основание чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД на клаузата по т.20 от договора от 23.01.2019г. По отношение на допълнително възложените проекти за преработка излага подробно становище по изложеното в отговора на ответника, с което категорично изразява несъгласие с позицията, че забавянето в завършването на строителството и снабдяването с Акт обр.15 е по негова вина.

С допълнителния отговор ответникът поддържа заявеното с отговора, вкл. и твърдението, че ищецът е този, който е в забава при възлагане на допълнителни дейности във връзка с искани от него промени, което е станало причина за забава при издаването на окончателния акт за завършено строителство. Пояснява, че не твърди прекомерност на размера на неустойката, а само нищожност на клаузата за неустойка поради заобикаляне на закона.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :

Предявените искове са с правно основание чл.92 и чл.86 ЗЗД. С договора за изработка за изпълнителя възниква задължението да изработи нещо съгласно поръчката в срок, без отклонения от нея и то така, че то да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Всяка страна е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Всяка от страните следва да установи пълно изпълнение на задълженията си по договора. За ищецае задължението да установи, че е изправна страна по договора и неизпълнението от страна на ответника, изразяващо се в забавено изпълнение поради негово виновно поведение, а ответникът следва да установи, че забавеното изпълнение на задължението, за което страните не спорят, е поради обективни причини, които не могат да му се вменят във вина, респ., че е изправна страна по договора.

Разпечатката съдържа 31 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac55e2c5-b1a8-4d8c-a018-463e2122a6a1