Решение № 17 от 02.05.2024, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Н., 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Административно наказателно дело № 20234420200135 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № **-****-****** от 27.04.2023г. на Началник РУ в ОД МВР – П., РУ Н., с което на В. Б. Н. с ЕГН ********** на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Твърди, че НП е незаконосъобразно, т.к. липсвал субективен елемент от страна на жалбоподателя за извършване на административното нарушение, както и че при издаване на НП, не е са спазени изизкванията на чл.42 и чл.53 от ЗАНН.В съдебно заседание, редовно призован, поддържа жалбата и прави същото искане. Излага доводи, във аналогични на тези в жалбата - че нарушението му не е умишлено, въпреки, че той е правил тази застраховка, но управляваното от него МПС, е собственост на сина му.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На **.**.****г., в 16:14 часа в с.Л., свидетелите Г.Ш. и Хр.Х. и двамата служители на РУ Н., спрели за проверка, движещият се по ул. Б.Г., управлявания от 1 жалбоподателя, товарен автомобил марка „*****“ с рег.№ *******. Било установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на горното свидетелят Г.Ш. съставил АУАН № ******/**.**.****г. в присъствието на св.Х.Х., за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Г.Ш. и св.Х.Х. които потвърждават изложените в АУАН факти и обстоятелства. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

Между впрочем жалбоподателя, в с.з. също излага, че „след предишният случай“ той лично бил направил застраховка, както и че по време на проверката се свързал със застрахователя си и той му казал, че е изтекла и трябва да се поднови.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят Н. не е собственик на управлявания от него лек автомобил.

Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на 2 моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.

Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ/между впрочем този факт не се спори от жалбоподателя/. Това е видно и от приложената по делото на л.6, справка за сключена ГО.

Следователно в случая презумираната доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство.

С оглед изложеното, съдът намира, че Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на процесната дата като водачът на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Аргументите на жалбоподателя, че МПС е собственост на сина му, както и че не е „предполагал“ че няма ГО, нито водят до несъставомерност на деянието, нито обуславят маловажност на случая.

Факт е, че Н. е управлявал товарен автомобил марка „*****“ с рег.№ ******* по обществената пътна мрежа, с което нарушението е довършено. За жалбоподателя не е съществувала пречка, сам да провери на коя дата му изтича валидността на застраховка и да се погрижи да бъде сключена такава, за да може при последващото управление на автомобила да бъде изправен водач, още повече, че самият той твърди в с.з., че той е направил застраховка ГО на това МПС, след „предният случай“ .

Факт е и това, че застраховка ГО е била сключена, същият ден, в 17.41ч., непосредствено след установяване на нарушението, се явява поведение последващо извършването на нарушението и по никакъв начин не отстранява обществената опасност на вече допуснатото нарушение. Нещо повече отстраняването на нарушението след съставяне на АУАН е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и не може да се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН.

Не на последно място, твърдението на жалбоподателя за липса на субективен елемент при извършване на нарушението, е абсолютно несъстоятелно според настоящата инстанция, поради следното:На доклад пред настоящият съдия, е било и НАХД № ***/2023г. по описа на НРС, с което, съда е отменил издаденото на жалбоподателя НП № **-**-******/29.03.2022г. на Началника на РУ Н. към ОД МВР П., с което му е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. За това нарушение, на собственика на същото/процесното/ МПС, което е сина на жалбоподателя е била прекратена регистрацията 3 служебно, поради нескл. на ГО. Там жалбоподателя, излага идентични доводи и съображения/едни и същи оправдания/ за мотивите за извършване на нарушението/че трябвало да премести МПС само на 50 м. от дома си, пред къщата на сина си/ , поради същите причини които твърди и в с.з., по това производство, и т.н…../виж НАХД ***/2022г. на НРС/, поради което съдът намира, че жалбоподателя е съзнавал обществената опасност на извършеното от него деяние, и е допускал настъпването на последиците, от тези му действия…..това има предвид като в с.з. излага …“след предишният път“…но това не го е възпряло, отново да управлява без сключена застраховка ГО?!.Между впрочем, дали е следвало само да премести МПС на 50 м. от дома си, или е щял да се предвижва с него и подълго време, съдът възприема, единствено като защитна теза на жалбоподателя.

Ето защо и системното управление на МПС, от жалбоподателя, без сключена ГО, не обуславя по никакъв начин маловажността на извършеното от него нарушение.

Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **-****-******/27.04.2023г. на началник РУ в ОДМВР П., РУ Н. с което на В. Б. Н. с ЕГН ********** на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- П..

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

4