Определение № 260084 от 18.11.2020, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 418/2020
- Вид
- Определение № 260084
- Подписан
- 18.11.2020
- В сила
- 18.11.2020
- Състав
- ТАТЯНА ВАЛЕНТИНОВА ГРОЗДАНОВА-ЧАКЪРОВА, АНЕЛИЯ МАРИНОВА ИГНАТОВА, ЯНИКА ТЕНЕВА БОЗАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 24 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 134 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341-345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341-345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341-345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341-345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341-345 · Наказателно-процесуален кодекс
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 18.11.2020 година
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
ТРЕТИ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ И.А след като разгледа по реда на чл. 341-345 НПК докладваното от съдия Грозданова ВЧНД № 418 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Прокурор от РП С. е подал частен протест срещу определение № 66/21.09.2020 година, постановено по ЧНД № 157/2020 година по описа на РС С., с което първостепенният съд по жалба на пострадалия А.
М. Р. е отменил постановлението от 28.08.2020 година на РП С. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11/2016 година по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1224/2015 година по описа на РП – С. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради липса на състав на престъпление по чл. 134 НК и върнал делото за продължаване на процесуално-следствените действия.
Според подалия протеста прокурор съображенията на съда за отмяна на атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство са неправилни, тъй като не били съобразени с конкретните обстоятелства по делото, а изхождали от принципни и общи положения, приети в съдебната практика при разследване на трудови злополуки, които в конкретния случай не кореспондирали с фактическата обстановка, установена по досъдебното производство. Изразява се несъгласие с насоките за изготвяне на нова комплексна експертиза от две нови вещи лица, тъй като петорната експертиза била изготвена от специалисти в посочените от съда области, които са дали подробното описание на договорните отношения между изпълнител и подизпълнители само и единствено с цел да се установи обстоятелството кой точно е наел пострадалия Р. и фактически при кого той е полагал труд. Цитираните от експертите норми не обвързвали разследващите органи, а единствено ги насочвали към относимите подзаконови актове поради спецификата на правно регламентираната дейност. Сочи се, че с пострадалият не бил извършен първоначален инструктаж, тъй като той нямал сключен договор, но въпреки това видно от книгата за инструктаж на „С.“ ООД, такъв инструктаж на пострадалия е извършен от св. И., а впоследствие ежедневно е бил инструктиран, установено от показанията на самия Р. и останалите разпитани по делото работници, независимо, че книгата за ежедневен инструктаж не е открита.
Поддържа се също така, че макар Р. да е нямал правоспособност за длъжността „прикачвач“, каквато функция е изпълнявал, според трудовия му договор с ДП „НКЖИ“ – ЖП Секция С. 2, длъжностна характеристика и притежавани удостоверения, той е бил специалист по ремонт на железен път, притежавал е удостоверение за оператор на лека пътна механизация като длъжностната му характеристика касае и функциите „Монтьор, ремонт на машини и оборудване/лека пътна механизация (ЛПМ) и лепени настави. Според прокурора, тези дейности не са свързани с пътеполагаща техника, но пострадалият Р. не е управлявал такава, а е извършвал рутинни функции по разчистване на железния път от чакъл, разединяване на пътни звена и подпомагане за прихващане на същите от щипката на повдигателното съоръжение. Злополуката не е станала по време на такъв процес, а по време, когато пострадалият не е имал досег нито с железния път, нито с повдигнатото съоръжение, а е следвало просто да съблюдава безопасно разстояние от повдигащия се на височина товар. По-нататък прокурорът в частния протест твърди, че на база действително големия си професионален и житейски опит, разнообразна професионална квалификация, в качеството си на дългогодишен служител на железниците пострадалият е следвало да знае, че не следва да застава под рискови от падане предмети, като отстоянието на безопасно разстояние от такива не изисква никакви специални познания, а дори само обичайна житейска логика. Прокурорът счита, че изводът му, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка единствено с действията на пострадалия – неспазването от негова страна на изискването да бъде извън опасната зона за възможно падане на повдигнатия товар, е в кореспонденция с установените по делото обстоятелства, поради което е напълно безпредметно както назначаването на нова експертиза, така и провеждането на повторни разпити на свидетелите по делото, тъй като случилото се на 26.11.2015 година е напълно изяснено както от фактическа, така и от правна страна.
Иска се отмяна на протестираното определение и потвърждаване на постановлението от 28.07.2020 година за прекратяване на наказателното производство.
Срещу подадения частен протест е постъпило възражение от пострадалия Р. чрез неговия повереник – адв. Н., в което се оспорва основателността му и се поддържа виждането, че определението на РС С. е правилно и законосъобразно. Съдът бил изследвал максимално детайлно фактите и обстоятелствата по инкриминираното деяние, анализирайки непосредствено събрания доказателствен материал. Според адв. Н. експертите по назначената по делото съдебно-техническа експертиза по ЗБУТ са работили по напълно неприложим материален закон – Наредба № 12/30.12.2005 година за осигуряване на ЗБУТ при извършване на товаро-разтоварни работи, която не се отнася за вида работа, извършвана по време на травматичния инцидент, тъй като се касаело за извършване на планов ремонт на железния път с демонтаж на съществуващия релсов път, а не товаро-разтоварна дейност. В тези хипотези експертите следвало при изготвяне на заключението да се съобразят с Наредба №
13/30.12.2005 година за осигуряване на ЗБУТ в железопътния транспорт, което не е сторено, поради което тяхната квалификация и наличие на специални знания били поставени под тежко съмнение. Според повереника, правилно в определението е прието, че в постановлението за прекратяване липсва преценка на задълженията на конкретните длъжностни лица и техническите правила за изпълнение на конкретната дейност, като дадените от съда указания били за попълване на делото с необходими и относими към предмета на доказване доказателства.
Иска се потвърждаване на протестираното определение.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, като обсъди доводите в частния протест, подаденото срещу него възражение и се запозна с материалите по досъдебното производство, постановлението за прекратяване на наказателното производство и атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частният протест е ДОПУСТИМ, като подаден от надлежна страна и в срока по чл. 243, ал. 6 НПК, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В производството по реда на чл. 243, ал. 3 и следващите от НПК съответният първоинстанционен съд е длъжен да извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване.
Проверката за обоснованост включва дали в хода на разследването са установени всички релевантни за предмета на делото факти, дали това е станало чрез валидни доказателствени източници и дали фактическите изводи на прокурора са изградени след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По-нататък първата инстанция следва да извърши проверка дали фактическите изводи на прокурора и то при положение, че се основават на събраната доказателствена съвкупност, са съответни и на приложимия закон (материален и процесуален), така че постановлението за прекратяване на наказателното производство да е законосъобразно.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че учреденото дружество по ЗЗД (ДЗЗД) „Консорциум железен път 20102-2106“ с учредители „В.“ АД, „Х.“ АД и ДП „Транспортно строителство и възстановяване (ДП „ТСВ“) участвали в обществена поръчка, обявена от ДП „НКЖИ“, по която им било възложено изпълнението на „Възстановяване на проектната скорост в междугарието К.-Р., път № 2 от км 13+294 до км 23+632 с дължина 10338 м., с прилежащи гари: гара К. – т.п. 2 с дължина 980 м и прилежащи стрелки № 8, 10, 14, 9 и 3 и гара Р. – т.п. 2 с дължина 891 м и прилежащи стрелки № 1 и 2“, като изпълнението на поръчката било поето от „В.“ АД. От своя страна изпълнителят „В.“ АД сключил договор за изпълнението с подизпълнител „ЖП строй“ ЕАД, а те от своя страна – договор със „С. ООД като техен подизпълнител. Последното дружество пък чрез „Т.“ ЕООД с управител Г. Ш. следвало да си осигури работната ръка за изпълнението на поръчката чрез набирането на работници с опит в железниците за демонтаж на релсовия път в междугарието К.-Р. на път 2, а чрез ССС „С.“ ООД - осигуряването на тежка жп механизация, необходима за изпълнението на поръчката, като от това дружество бил взет под наем пътеводач УК 25-18.
Установено е също така, че всички участващи по веригата търговски дружества са спазили изискването по чл.
18 ЗЗБУТ за постигане на писмена договореност като работодатели съвместно да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, да се информират взаимно за рисковете при работа и да координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове, както и да определят съгласно чл. 24 ЗЗБУТ длъжностни лица с подходящо образование и квалификация, които да организират на изпълнението на дейностите по защита и превенция на професионалните рискове. Координатор по ЗБУТ от страна на изпълнителя „В.“ АД бил инж.
М. Л. С., който притежавал удостоверение за успешно преминато обучение за координатор по безопасност и здраве в строителството и сертификат за експерт по ЗБУТ.
Както С., така и Н. И. като длъжностно лице по ЗБУТ в ЖПС В. провели първоначален инструктаж на св. В. М. - технически ръководител строителство в „ЖП С.“ ЕАД, назначен с трудов договор № 2/23.04.2014 година с длъжностна характеристика за длъжността инженер железопътно строителство (технически ръководител, строителство), а със заповед на управителя на „ЖП С.“ ЕАД - определен за оторизирано лице по
ЗБУТ със задължение да проведе първоначален инструктаж на всички технически ръководители на евентуално работещи на обекта фирми. На това основание М. провел инструктаж на В. А. И., който съгласно трудов договор № 24/30.10.2015 година бил назначен в „С.“ ООД на длъжността технически ръководител строителство с месторабота – обекти на фирмата и с характер на работата – описан в длъжностната характеристика, връчена на лицето при сключване на трудовия договор. Според т. 2.11 и 2.12 на „трудови задачи и задължения“ техническият ръководител осигурява работата с производствените машини и съоръжения да се извършва само от квалифицирани и правоспособни лица, осигурява необходимите предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и противопожарната защита, не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия, като носи отговорност за спазване на определените от работодателя правила и инструкции за безопасност и здраве при работа, спазване изискванията съгласно държавните нормативни документи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, ЗЗБУТ, Наредби и др. (III, т. 1.4. от длъжностната характеристика). Със заповед № 16/06.11.2015 година на управителя на „С.“ ООД В. И. бил определен за ръководител на обекта „Възстановяване на проектната скорост в междугарието К.-Р..
Установено е, също така, че пострадалият А. М. Р., по време на разрешен от работодателя му ДП „НКЖИ“ – ЖП секция В. платен годишен отпуск за периода от 18.11.2015 година до 01.12.2015 година, е започнал фактически, без договор да работи за „Т.“ ЕООД с управител Г. Ш.. Р. притежавал опит в железниците, тъй като работел като работник по поддържане на железен път и съоръжения/оператор на лека пътна механизация, но не и правоспособност за длъжността „прикачвач“. Поради липсата на договор с „Т.“ ЕООД, той не бил преминал първоначален инструктаж, но се подписал в книгата за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж, водена от „С.“ ООД.
На 26.11.2015 година пострадалият се явил на работа на обекта и следвало да участва в извършването на демонтаж на участък от железен път на линията в района на с. Л., км 20+600 от път 2 на жп-линията С. – М., включващ дейности – рязане на звена от железния път, почистване на звената от чакъл, окачване на звената на куките на машини – пътеполагач тип УК 25-18, повдигане на демонтираните звена, придвижване на товарния вагон под повдигнатото звено, товарене на звената от железния път на товарния вагон. Тази работа се извършвала под надзора и ръководството на В. И. като техническия ръководител на обекта, който подавал команди към работниците и управляващите товароподемни устройства. Около 10.40-11.00 часа при повдигане на трето поредно звено от релсовия път и след извършени маневри от пътеполагача, за да бъде пропуснат преминаващ на съседния коловоз влак и последващи маневри, за да може звеното да влезе нормално в машината, в процеса на повдигане на звеното от единия край се откачил бетонов траверс. Р. видял това, опитал се да избяга, но не успял и траверсът паднал върху него и го затиснал, в резултат на което му били причинени множество травматични увреждания, отговарящи на медикобиологичните характеристики на средни и тежки телесни повреди.
Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac54d23b-4d8d-4fe6-84ac-64b0734f1361