Решение № 181 от 29.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни против Решение №12/13.01.2025 г. по гр.д.№599/2023 г. на ОС – Стара Загора, постановено по предявен от М. Т. И., против Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, с който ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 01.01.2017 г. върху тази сума, за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от неоснователно повдигнатото му и поддържано обвинение, за което е привлечен като обвиняем с постановление от 01.01.2017 г. по ДП №8245зм-1161/2016 г. на Второ РУ – Стара Загора, с постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“, търпяна в периода от 01.01.2017 г. до 07.06.2018 г., за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, като на 31.12.2016 г. в гр. Стара Загора бил държал високорискови наркотични вещества – метамфетамини с нетно тегло 10,6363 грама, и канабис с нетно тегло 0,3721 грама, по което обвинение е образувано НОХД №2068/2017 г. на РС-Стара Загора, по което е постановена оправдателна присъда, потвърдена с окончателно Решение №138/20.11.2018 г. на ОС – Стара Загора по ВНОХД№1206/2018 г. на ОС –Стара Загора, с което ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение. С обжалваното Решение №12/13.01.2025 г. по гр.д.№599/2023 г. на ОС – Стара Загора предявеният иск е уважен частично – до размера от 18 000 лв.

/осемнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 01.06.2020 г. до окончателното плащане. Недоволни от решението са останали и двете страни.

1

С Въззивна жалба вх.№1062/24.01.2025 г., ответникът Прокуратура на Република България, чрез Емилия Вакарелска - прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора, обжалва решението изцяло в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Неправилно съдът е приел, че ПРБ незаконно е повдигнала и поддържала обвинение срещу М. И. за извършено тежко престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, от първоначалното му привличане по ДП на 01.01.2017 г., и до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, с който ищецът е оправдан по това обвинение – 20.11.2018 г., като е изминал период от почти две години. Съдът е игнорирал възражението на ответника, че наказателното производство е проведено в разумен непродължителен срок в размер на 1 г., 5м. и 6 дни от началото му на 01.01.2017 г. до постановяване на оправдателната присъда на РС – Стара Загора на 07.06.2018 г. От привличането на ищеца в качеството на обвиняем на 01.01.2017 г. и вземането по отношение на него на мярка за неотклонение „задържане под стража“, до внасянето на делото в съда на 10.07.2017 г. е изминал срок от 6 месеца и 9 дни – досъдебната фаза, която се ръководи от Прокуратурата, и в която Прокуратурата е решаващият орган за мерките за процесуална принуда по отношение на обвиняемия.

Съдебната фаза е продължила още 11 месеца, но в нея органите на Прокуратурата нямат възможност да повлияят върху темповете за разглеждане на делото в съдебната му фаза, тъй като след внасянето на делото с обвинителен акт, ръководно решаващият орган е Съдът, и от неговите действия зависи както продължителността на тази фаза, така и мерките за процесуална принуда по отношение на подсъдимия. Не е отчетен фактът, че по отношение на ищеца в качеството му на обвиняем, е налице ниска интензивност на извършените с негово участие процесуално-следствени действия. Прокуратурата е осъществила своите правомощия в съответствие със закона и със събраните доказателства. Оспорената и оборена в съдебната фаза експертиза на веществените доказателства не е нито възложена, нито извършена от органи на Прокуратурата. Наложената на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била обусловена от съдебното минало на ищеца – предходно осъждане за престъпление по чл.354в, ал.1 от НК, при което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 г. и 6 месеца, изпълнението на което е било отложено за период от 4 години, както и предходно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ с влязло в сила на 02.07.2014 г. решение на РС – Казанлък, за деяние по чл.254а, ал.3 от НК. Ето защо, към момента на образуването на наказателното производство Прокуратурата е осъществявала правомощията си по отношение на обвиняем, за когото обвинението се явява трето поред, след като двукратно е осъждан с влезли в сила съдебни актова за подобно престъпление, и в изпитателния срок за условно отлагане на изтърпяването на наказанието по предходното осъждане. Поддържа се, че с влязлата в сила присъда по процесното наказателно производство ищецът не е бил изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение, а частично оправдан, относно предмета на престъплението, и чрез преквалифициране на престъплението по привилегирован състав за същото престъпление. В решението си първостепенният съд е кредитирал показанията на разпитания свидетел М.Б. и заключението на съдебно-психологичната експертиза, като въз основа на тях е приел за установено, че повдигнатото обвинение е оказало силно негативно 2 въздействие върху личния и социалния живот на ищеца. Твърдените от свидетеля Б. влошено здравословно състояние на ищеца, трайно прекъсване на контактите със семейството и близките, не са установени по категоричен начин. По делото липсват доказателства да е било влошено здравето на ищеца, за засягне на авторитета и личното му достойнство, както и че приятели и познати са започнали да го отбягват именно в причинна връзка с конкретното наказателно производство и задържането по него. От наличните медицински документи се установява, че здравословните проблеми на ищеца предшестват наказателното производство, а от изготвената СПсЕ по-скоро се обосновава извод, че поставянето на ищеца в защитена среда и изолация по време на търпяната мярка за неотклонение „задържане под стража“, се е отразило положително на здравето му. Не са събрани доказателства за разпространение на вредните последици от наказателното производство в кръга на близките, познатите и приятелите на ищеца – налице са данни за асоциализация, включително от семейството на ищеца, значително преди конкретното НП.

Поддържа се оспорване на СПсЕ, като необоснована, тъй като множество относими обстоятелства /алкохолна зависимост, употреба на наркотични вещества, наличие на течащ изпитателен срок/ не са обсъдени при извеждане на заключението. В анализа на констатирания от експерта „страх от задържане“ е изключено обстоятелството за наличното условно осъждане, а същото би могло напълно основателно да възбуди такъв страх.

Поддържа се оплакване за несправедливо завишен размер на обезщетението от 18 000 лв., спрямо действително претърпените от ищеца вреди, който е многократно осъждан за престъпления, и е търпял болки и страдания с по-нисък интензитет. Липсата на доказателства за засегнати от наказателното производство конкретни нематериални блага и на личната сфера на ищеца, налагат извод за липса на реално претърпени вреди. Здравето и социалната сфера на ищеца са били засегнати преди образуването и воденето на конкретното НП, не се доказва неблагоприятно въздействие на търпяната мярка за неотклонение. Твърдените условия на живот на ищеца след приключване на НП, не се установява да са в причинна връзка именно с това НП, а напротив – те са резултат от направен от ищеца свободен избор. При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази, че към 2017 г. по данни на НСИ средния годишен доход за лице е бил 5586 лв., и присъденото обезщетение е в разрез с принципа на обезвреда. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска, или за намаляване на размера на присъденото обезщетение, като прекомерен.

С Допълнение към жалба вх.№1267/29.01.2025 г., подадено от Емилия Вакарелска – прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора, се поддържа, че не е налице фактическия състав на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като липсва постановена оправдателна присъда. Ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.3 от НК за държане на високорискови наркотични вещества и е оправдан по това обвинение, като е признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 от НК – „маловажен случай“. Преквалификацията на деянието по привилегирован състав на същото престъпление е в отпадане на част от предмета на престъплението - на държаните високорискови наркотични вещества, а не поради неизвършване на деянието. В случая 3 ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъплението, за което е образувано наказателното производство, като е налице преквалифициране на деянието по привилегирован състав, поради което не се касае за оправдано лице, а за частично оправдаване относно предмета на престъплението. В практиката на ВКС се приема, че при преквалификация на обвинението, отговорността на Прокуратурата не може да бъде ангажирана на основание чл.2, л.1, т.3 от ЗОДОВ, а само по реда на чл2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, каквато претенция не е била предявена. Поддържат се всички оплаквания по основната жалба, както и искането към съда, направено с нея.Поддържа се искане за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като несъразмерно и завишено спрямо сложността на делото.

Въззивната жалба на ответника и допълнението към нея са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежен процесуален представител, отговарят на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника и от допълнението към нея са връчени на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на въззивната жалба.

С Въззивна жалба вх.№1957/11.02.2025 г. ищецът М. Т. И., чрез адв. Л. Б., обжалва Решение №12/13.01.2025 г. по гр.д.№599/2023 г. на ОС – Стара Загора в отхвърлителната му част изцяло, с оплаквания за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че по делото е установено от фактическа страна, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени значителни психически и морални страдания, като определеният размер от 18 000 лв. не съответства на установените вреди. Съдът правилно е приел за установени изтърпените от ищеца вреди, и е приел иска за основателен, неправилно обаче е приел, че наличието на предходни осъждания, описани в решението, са обстоятелства, които преценени в съвкупност обуславят по-нисък интензитет на негативните емоции и преживявания на ищеца, произтичащи от конкретното НП, но не и от налагането на мярка за неотклонение „задържане под стажа“. По нито едно от предходните осъждания ищецът не е търпял такова ограничаване на свободата му, както и за толкова продължителен период, и не е чувствал угроза за ефективно осъждане, каквато в случая е съществувала. Съдът не е отчел, че при предходни осъждания ищецът е признал вината си за деяния, които умишлено е извършил, докато в настоящия случай се касае за дело, по което той от самото начало е бил със съзнанието, че не е виновен, и целият период на задържането му в ареста той е изпитвал чувство за несправедливост, което е видно и от изготвената СПсЕ. Също следва да се вземе предвид, че ищецът е признат за виновен за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК и е осъден на глоба от 500 лв., за държане на минимално количество канабис от 0,3 гр. на стойност 2,23 лв., което обуславя липса на обществена опасност. Бланкетно е тълкувана разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При така доказаните по делото значителни неимуществени вреди, търпени от ищеца, претендираният размер на обезщетението се явява напълно справедлив. По тези 4 съображения се настоява за отмяна на решението в неговата отхвърлителна част, и постановяване на ново по същество, с което искът да бъде уважен до пълния му предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на адвокатски хонорар съразмерно с пълния размер на иска.