Решение № 759 от 05.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Варна, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501011 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 21998/18.03.2024г., подадена от Община Варна срещу решение № 711/05.03.2024г., постановено по гр.д. № 10861/2023г. на РС-Варна, 42 състав, с което Община Варна е осъдена да заплати на В. И. Ж., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 6265.31 лева, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди, вследствие увреждане на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с ДК № ***, собственост на ищцата В. Ж., изразяващи се в: увреден таван на автомобила, тапицерия по тавана, рамка над десни врати, рамка над леви врати, корпуса на странично дясно огледало, преден десен калник, преден ляв сенник, уплътнители на тавана в дясно и ляво, както и необходими за отремонтирането автобоя и материали, както и ремонтни дейности - пряка и непосредствена последица от настъпило събитие на 25.03.2023 г. (падане върху л.а. на голям 1 изгнил клон, с размери 4 метра и диаметър 50 см., напълно изсъхнал и изгнил, без облистване, от дърво, намиращо се непосредствено до автомобила), ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на непозволеното увреждане - 25.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл.49 вр. чл.50 от ЗЗД , вр. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Въззивникът счита, че обжалваното решение се основава на неправилни и противоречиви изводи относно фактическата обстановка и е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага, че събраните по делото доказателства обосновават извод за липса на противоправно бездействие от страна на служителите на Община Варна, натоварени с поддържането на зелената система на територията на общината, както и на причинно-следствена връзка между предполагаемото бездействие и причинените вреди. Сочи, че следва да се установи причината за пречупването и падането на клона, като в случая неустановени са останали метеорологичните условия при наличие на данни за обилно валежи и бури в деня на събитието. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност да бъде намален размер на присъденото обезщетение за имуществени вреди, както и размера на разноските. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. И. Ж., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излага се, че решението е правилно и законосъобразно, както по отношение на мотивите за наличие на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, така и по отношение на присъдения размер на обезщетението. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на 2 първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на В. И.

Ж., ЕГН ********** срещу Община Варна, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 6265.31 лева /след допуснато изменение в петитума на иска/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие увреждане на собствения на ищцата лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ярис“, с ДК № ***, изразяващи се в: увреден таван на автомобила, тапицерия по тавана, рамка над десни врати, рамка над леви врати, корпуса на странично дясно огледало, преден десен калник, преден ляв сенник, уплътнители на тавана в дясно и ляво, както и необходими за отремонтирането автобоя и материали, както и ремонтни дейности, пряка и непосредствена последица от настъпило събитие на 25.03.2023 г. в гр. Варна, а именно падане върху автомобила на изсъхнал и изгнил клон от дърво, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на непозволеното увреждане - 25.03.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с ДК № ***. На 25.03.2023г., около 18.06 часа майката на ищцата Ю.Д. паркирала автомобила, ищецът паркирал автомобила си в Синя зона Варна, на ***. Петнадесет минути по-късно получила обаждане, че голям изгнил клон на дърво е паднал върху автомобила. За инцидент било съобщено и на телефон 112. На място пристигнали служители на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Варна. Дървото се намирало непосредствено до автомобила, а падналият клон бил с размери 4 метра и диаметър 50 см, бил напълно 3 изсъхнал и изгнил, без облистване. Времето било топло, тихо и без вятър.

Вследствие на инцидента на автомобила били нанeсени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на тавана, тапицерия по тавана, рамка над десни врати, рамка над леви врати, корпуса на странично дясно огледало, преден десен калник, преден ляв сенник, уплътнители на тавана в дясно и ляво.

Необходими за отремонтирането били и автобоя и материали, както и ремонтни дейности на стойност 6266.05 лева съобразно проформа фактура на официалния представител на марката. На 26.04.2023г. Ю.Д. уведомила Община Варна за настъпилото събитие и поискала възстановяване на щетите.

Ищцата счита, че вредите са настъпили от бездействието на общинските служители, които е трябвало своевременно да премахнат дървото или да осъществят санитарна резитба.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Варна, както и да са настъпили вреди, които да са в пряка причинна връзка със събитието. Оспорва и размера на иска като завишен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от писмо от 30.03.2023г., изготвено от РД „ПБЗН“ гр. Варна, на 25.03.2023г. в 18:22 часа в сектор СОД е получен сигнал за отстраняване на опасни предмети – паднало дърво на *** върху лек автомобил Toyoтa Yaris с рег. № ***. Служители от сектор СОД са участвали в обезопасяване на произшествието.

От представеното по делото свидетелство за регистрация се установява, че като собственик на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № *** е регистрирана ищцата В. И. Ж..

Видно от заявление от Ю.И.Д. до Община Варна от 26.04.2023г. същата е поискала да се възстановят нанесените й на 25.03.2023г. материални щети вследствие на паднало дърво върху автомобил Toyoтa Yaris с рег. № *** Съгласно проформа фактура от 17.05.2023г., издадена от „***“ ООД стойността на поръчаните ремонтни дейности за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № *** е 6266.05 лева. Към фактурата е 4 приложена материална карта по щета № 312720 и работна карта по поръчка № 312720 от 20.04.2023г.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата – М.У.. Съгласно показанията й, свидетелката минавала често в района на ***, тъй като работела наблизо. На 25.03.2023г. на връщане от работа около 18 часа видяла паднало дърво върху кола, която била деформирана, и се обадила на телефон „112“. Не познавала автомобила. Видяла, че на същия има написан телефонен номер и се обадила.

Вдигнала една дама, която много се притеснила и след малко дошла. Времето било хубаво, нормално и без вятър. Падналият клон бил колкото колата или дори по-дълъг, може би около 4 метра и много дебел. Таванът на колата бил сгънат, а клонът бил паднал долу. Дървото било много голямо и сухо, без листа. Свидетелката изчакала и дошли служители на пожарната и на полицията. От пожарната започнали да режат дървото, тъй като пречело на автомобила да излезе, а човек не можел да го дръпне. Автомобилът бил паркиран на определените места в „Синя зона“.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че нанесените увреждания върху автомобила, така като са посочени в представената по делото проформа фактура, са видими и на снимковия материал, а именно: панел таван, тапицерия, сенник преден ляв, лайстна таван дясна и лява, корпус странично дясно огледало, рамка над врати десни, рамка над врати леви, калник преден десен, капак преден. Действителната обща стойност на щетите в размер на 6256.31 лева. При съпоставяне уврежданията по автомобила реалният и възможен механизъм на събитието е следният: пряк контакт между превозното средство и предмет, при който автомобилът е в покой, а предметът е с цилиндрична форма и голяма маса, движещ се в посока към земната повърхност, непосредствено над автомобила. Обичайно такъв тип увреждане се получава при падане на голям клон или ствол на дърво върху превозно средство. Всички увреждания по автомобила са получени вследствие съприкосновение твърд предмет, паднал върху автомобила, възможно е са се получени от паднало върху автомобила дърво и са в причинно-следствена връзка с механизма на събитието. Възстановяването на автомобила е възможно при подмяна на нужните за това детайли и спазване на 5 технологичните процеси за подмяна, разоборудване, ремонт и боядисване на увредените детайли.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, доколкото отговорността е за вреди настъпили в резултат на бездействието на служителите на Община Варна във връзка със задълженията им по поддържането на общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади. В този смисъл не следва да се прибавя към квалификацията и разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, която предвижда отговорността за вреди, причинени от определено свойство или качество на вещ.

З а да се ангажира отговорността на ответника, на това основание, в тежест на ищеца е да установи наличие на вреди, причинени виновно от лице, на което ответникът е възложил поддръжката на общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади. Вредите следва да са причинени при или по повод изпълнението на работа , а вината на деликвента се предполага.

Съгласно чл. 62, ал. 4 от ЗУТ озеленените площи по ал. 2, вкл. уличното озеленяване, собственост на държавата и общините, са публична собственост.

Не се спори, че дървото, причинило щетите е част от уличното озеленяване на *** и че собствеността върху същоото е публична общинска.

Съгласно чл. 62, ал. 10 от ЗУТ, Общинският съвет приема наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината.

Съгласно чл. 47, ал. 2, т. 1 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна, по изключение растителността се премахва при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.