Протоколно определение № 1241 от 19.06.2026, Районен съд - Стара Загора

ПРОТОКОЛ

№ 1241 гр. Стара Загора, 19.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П.

Сложи за разглеждане докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530104444 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:44 часа се явиха:

ИЩЕЦ Х. Г. С.: редовно призован, не се явява, за него адв. Т., редовно преупълномощен от 15.12.2025 г.

ОТВЕТНИК З.: редовно призован, не изпраща представител.

СЪДЪТ докладва молбата през ЕПЕП от 17.06.2026 г. на пълномощника на ответника.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намери, че няма процесуални пречки да даде ход на делото в днешното съдебно заседание. За него страните са редовно призовани, при което неизпращането на представител от ответника, не е пречка за разглеждане на делото, а и съдът пристъпи към разглеждането му в 11:44 часа, след като разгледа делата, по които страните се явиха.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 142, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143, ал. 1 ГПК, съдът пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Т.: Поддържам изложените обстоятелства в исковата молба. Тъй като в отговора се сочи, че ответното дружество е заплатило претендираните 1 суми и по двата обективно съединени иска, заявявам, че не оспорвам този факт. Действително ищецът е получил тези суми по банковата си сметка.

Предвид направеното плащане в хода на делото и тъй като ищецът е получил изцяло дължимите суми, за него липсва правен интерес от продължаване на производството по делото, поради което и на основание чл. 232 ГПК, заявявам от негово име, че оттеглям изцяло предявените искове, против ответното застрахователно дружество, за което представям изрично пълномощно във връзка с оттеглянето. Независимо от горното, моля при прекратяване на производството по делото, да определите дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита на ищеца по делото, като възложите неговото заплащане в тежест на ответното дружество.

Изложените аргументи в отговора на исковата молба и в депозираната молба в хода на делото, че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, са очевидно несъстоятелни. Поради горното, ще моля да осъдите ответното дружество да заплати определеното от Вас адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ прекъсна в 11.50 часа заседанието, за да се запознае с нормативната уредба, респективно Наредбата за адвокатска работа, поради искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, като обяви на страните, че същото ще продължи в 12:10 часа в същата зала.

В 12:13 часа, в същата зала, в присъствието на пълномощника на ищеца, СЪДЪТ продължи заседанието.

СЪДЪТ намери, че от една страна, с оглед оттеглянето на предявените от ищеца искове от изричния му пълномощник, с представено от 09.06.2026 г. днес изрично пълномощно за оттеглянето им, че същото е направено от легитимирана от чл. 232 ГПК страна – ищецът, чрез изричния му пълномощник по делото, като за същото оттегляне, съгласието на ответника не е необходимо, тъй като се осъществява преди приключване на днешното, първо по делото съдебно заседание. И тъй като с оттеглянето на предявените искове, съдът се десезира от разглеждането и решаването на правния спор, делото следва да бъде прекратено съгласно чл. 232 ГПК. По искането за присъждане на разноски от пълномощника на ищеца, съдът намери, че въпреки неоснователните възражения на пълномощника на ответника, и искането му, както в отговора на исковата молба, така и в молбата му от 17.06.2026 г., съдът да не му възлагал сторените от ищеца разноски по делото, 2 съдът намери, че в случая ответникът е дал повод за завеждането му, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, на която се позовава ответникът. Същият е платил в хода на делото на 25.02.2026 г. претендираните от ищеца с исковете му по делото парични вземания, и то при положение, че същите са били изискуеми и определени, макар и в мотивите на решение № ***/13.11.2025 г. по к.т.д. № 652 по описа за 2025 г. на ВКС, по предявен от ищеца частичен иск за същите парични вземания. Същото решение по този частичен иск е влязло в сила на 13.11.2025 г., а ищецът е предявил разликата в размер на исковата сума от 14 000 лева, която е останалата част от същото вземане, която не е предявил с частичния си иск по търг.дело № *** г. на Старозагорския окръжен съд, между същите страни, с исковата си молба от 17.12.2025 г. по делото, а ответникът е платил исковите суми по настоящото дело, на ищеца, на 25.02.2026 г., едва след като е получил на 30.01.2026 г. и съобщението за отговор. И тъй като в случая е налице неизпълнение от ответника на изискуемо парично задължение по делото, което той изпълнява едва в хода му, след предявяване на исковете, обстоятелството, че е платил паричните претенции по тях и признал същите искове, не обуславя наличието на хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като е дал повод за завеждане на настоящото дело. Поради това ще следва да понесе сторените от ищеца разноски за същото. Последните обаче се изчерпват само с внесената от ищеца държавна такса за образуване на производството в размер на 286.32 евро, които следва, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да бъдат възложени в тежест на ответника по настоящото дело, тъй като веднага след плащането на исковите претенции, ищецът е оттеглил същите, в която хипотеза, макар и делото да се прекратява, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Съдът следва да се произнесе и по искането на пълномощника му за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатното процесуално представителство на ищеца по делото, тъй като ответникът е осъден да заплати сторените по делото разноски, поради което и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът следва да се произнесе по това искане. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатното процесуално представителство на ищеца от пълномощника му на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Не е посочено обаче в коя от трите хипотези на тази т. 3, респективно в коя категория лица по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, попада ищецът. А според трайната практика на ВКС, само формалното позоваване на 3 разпоредбите на чл. 38 или на чл. 38, ал. 2 ЗА, не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е посочено (било в договора или по друг начин) конкретно основание от кръга на изчерпателно визираните в т.

1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, тоест в коя категория лица по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА попада страната, защото само конкретно посочени в тези разпоредби категории лица законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата, а случаят очевидно не е такъв (Опр. 191-2024-ІІ г.о. и посочените в него Р 165-2010-ІІ т.о., Опр. 507-2018-ІІ т.о., Опр. 119-2022-ІV г.о.). При него по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 09.12.2025 г., в който е уговорено безплатно процесуално представителство на ищеца, като е посочено само основание по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, без да е посочено в коя от трите категории лица на тази т. 3, попада ищецът. А както се посочи и погоре, при тези обстоятелства ВКС приема, че не може да се приеме, че по делото е установено наличие на законово основание, съдът да определя възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 и ал. 3 ЗА, и да присъжда такова на пълномощника на ищеца по делото. На това основание не следва да се присъжда такова възнаграждение на пълномощника на ищеца по делото с настоящото определение. В случая липсват и други представени по делото доказателства, които да съдържат съгласие между ищеца и пълномощника му за някое от основанията по т. 3 на ал. 1 на чл. 38 ЗА, на която се позовават, за да обосноват безплатната му защита, респективно няма съвпадащи техни волеизявления и съгласие, ищецът да попада в някоя от изчерпателно посочените категории лица по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 232 ГПК, и по аргумент от чл. 78, ал. 2 във вр. с ал. 4 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело № 4444 по описа за 2025 г. на Старозагорския районен съд, поради оттегляне на исковата молба от изричния пълномощник на ищеца по делото.

ОСЪЖДА З., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Х. Г. С., с ЕГН **********, с адрес ***, по банкова сметка с IBAN:

******, сумата от 286.32 евро за разноски по делото.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок, който за ищеца тече от днес, а за ответника – от съобщението за изготвянето му.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:34 часа.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ Секретар: _______________________

5

----- следващ документ -----

ПРОТОКОЛ

№ 1241 гр. Стара Загора, 19.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П.

Сложи за разглеждане докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530104444 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:44 часа се явиха:

ИЩЕЦ Х. Г. С.: редовно призован, не се явява, за него адв. Т., редовно преупълномощен от 15.12.2025 г.

ОТВЕТНИК З.: редовно призован, не изпраща представител.

СЪДЪТ докладва молбата през ЕПЕП от 17.06.2026 г. на пълномощника на ответника.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намери, че няма процесуални пречки да даде ход на делото в днешното съдебно заседание. За него страните са редовно призовани, при което неизпращането на представител от ответника, не е пречка за разглеждане на делото, а и съдът пристъпи към разглеждането му в 11:44 часа, след като разгледа делата, по които страните се явиха.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 142, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143, ал. 1 ГПК, съдът пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Т.: Поддържам изложените обстоятелства в исковата молба. Тъй като в отговора се сочи, че ответното дружество е заплатило претендираните 1 суми и по двата обективно съединени иска, заявявам, че не оспорвам този факт. Действително ищецът е получил тези суми по банковата си сметка.

Предвид направеното плащане в хода на делото и тъй като ищецът е получил изцяло дължимите суми, за него липсва правен интерес от продължаване на производството по делото, поради което и на основание чл. 232 ГПК, заявявам от негово име, че оттеглям изцяло предявените искове, против ответното застрахователно дружество, за което представям изрично пълномощно във връзка с оттеглянето. Независимо от горното, моля при прекратяване на производството по делото, да определите дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита на ищеца по делото, като възложите неговото заплащане в тежест на ответното дружество.

Изложените аргументи в отговора на исковата молба и в депозираната молба в хода на делото, че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, са очевидно несъстоятелни. Поради горното, ще моля да осъдите ответното дружество да заплати определеното от Вас адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ прекъсна в 11.50 часа заседанието, за да се запознае с нормативната уредба, респективно Наредбата за адвокатска работа, поради искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, като обяви на страните, че същото ще продължи в 12:10 часа в същата зала.

В 12:13 часа, в същата зала, в присъствието на пълномощника на ищеца, СЪДЪТ продължи заседанието.

СЪДЪТ намери, че от една страна, с оглед оттеглянето на предявените от ищеца искове от изричния му пълномощник, с представено от 09.06.2026 г. днес изрично пълномощно за оттеглянето им, че същото е направено от легитимирана от чл. 232 ГПК страна – ищецът, чрез изричния му пълномощник по делото, като за същото оттегляне, съгласието на ответника не е необходимо, тъй като се осъществява преди приключване на днешното, първо по делото съдебно заседание. И тъй като с оттеглянето на предявените искове, съдът се десезира от разглеждането и решаването на правния спор, делото следва да бъде прекратено съгласно чл. 232 ГПК. По искането за присъждане на разноски от пълномощника на ищеца, съдът намери, че въпреки неоснователните възражения на пълномощника на ответника, и искането му, както в отговора на исковата молба, така и в молбата му от 17.06.2026 г., съдът да не му възлагал сторените от ищеца разноски по делото, 2 съдът намери, че в случая ответникът е дал повод за завеждането му, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, на която се позовава ответникът. Същият е платил в хода на делото на 25.02.2026 г. претендираните от ищеца с исковете му по делото парични вземания, и то при положение, че същите са били изискуеми и определени, макар и в мотивите на решение № ***/13.11.2025 г. по к.т.д. № 652 по описа за 2025 г. на ВКС, по предявен от ищеца частичен иск за същите парични вземания. Същото решение по този частичен иск е влязло в сила на 13.11.2025 г., а ищецът е предявил разликата в размер на исковата сума от 14 000 лева, която е останалата част от същото вземане, която не е предявил с частичния си иск по търг.дело № *** г. на Старозагорския окръжен съд, между същите страни, с исковата си молба от 17.12.2025 г. по делото, а ответникът е платил исковите суми по настоящото дело, на ищеца, на 25.02.2026 г., едва след като е получил на 30.01.2026 г. и съобщението за отговор. И тъй като в случая е налице неизпълнение от ответника на изискуемо парично задължение по делото, което той изпълнява едва в хода му, след предявяване на исковете, обстоятелството, че е платил паричните претенции по тях и признал същите искове, не обуславя наличието на хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като е дал повод за завеждане на настоящото дело. Поради това ще следва да понесе сторените от ищеца разноски за същото. Последните обаче се изчерпват само с внесената от ищеца държавна такса за образуване на производството в размер на 286.32 евро, които следва, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да бъдат възложени в тежест на ответника по настоящото дело, тъй като веднага след плащането на исковите претенции, ищецът е оттеглил същите, в която хипотеза, макар и делото да се прекратява, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Съдът следва да се произнесе и по искането на пълномощника му за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатното процесуално представителство на ищеца по делото, тъй като ответникът е осъден да заплати сторените по делото разноски, поради което и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът следва да се произнесе по това искане. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатното процесуално представителство на ищеца от пълномощника му на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Не е посочено обаче в коя от трите хипотези на тази т. 3, респективно в коя категория лица по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, попада ищецът. А според трайната практика на ВКС, само формалното позоваване на 3 разпоредбите на чл. 38 или на чл. 38, ал. 2 ЗА, не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е посочено (било в договора или по друг начин) конкретно основание от кръга на изчерпателно визираните в т.