Решение № 153 от 13.08.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Разлог, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20241240200680 по описа за 2024 г.

Производството е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, по жалба от Г.И.Е., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.Г.Д.№5, ч/з адв. В.В.Ч. – САК, съд. адрес: г.С., б.„Б.“№49А, е.2, о.6, с.C.R., против НП №*/03.04.2024 г. издадено от Н-к група в ОДМВР-Б., с-р ПП-Б., упълномощен с МЗ №*/02.12.2021 г., с което за нарушение на нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание „глоба“ от 50.00 лева и за нарушение на нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание „глоба“ от 10.00 лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се развиват подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП, като според въззивника, изнесеното в него не отговаря на действителното фактическо положение.

В проведените СЗ, жалбоподателят - редовно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата на всички основания посочени в нея, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения в съдебни прения, като претендира и разноски.

За АНО - редовно призован, представител не се явява. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

За РП-Б., ТО-Р. - редовно призована за датата на СЗ, не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата: Жалбата е допустима, тъй като е подаден с/у подлежащ на обжалване акт от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на жалбоподателя на 02.05.2024 г., а жалбата е подадена на 12.09.2024 г./.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото док-ва, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С ангажираните по делото гласни и писмени док-ва се установи, че на 23.03.2024 г., длъжностно лице при ОДМВР-Б., РУ-Р. – св. П.Л.П., в присъствието на колегата му И.И.К., 1 е съставил на жалбоподателя акт за установяване на адм. нарушение серия №GA №* за това, че същият на 23.03.2024 г. в 17:01 часа, в г.Б., на у.,,И.К.Ч.”, с посока на движение от у.“Х.А." към у.“Ц.С.", е управлявал л. а. марка ,,С.” .., с рег. №*, собственост на Д.Р.Г. от г.С., без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Това деяние е квалифицирано като адм. нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. При проверката е установено, че водачът не е носил СУМПС. Тази констатация на проверяващите била квалифицирана с акта като извършено нарушение от жалбоподателя по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, като същия го подписал без възражения.

В законоустановения срок са постъпили писмени възражения по акта, с които по същество жалбоподателят не оспорва, че на 23.03.2024 г. около 17:01 часа е управлявал л.а. ,,С.” .., с рег. №*, в г.Б., но заявява, че не е посочено точното място на което се твърди, че е извършил нарушението, тъй като същото е описано твърде общо с посочване на цялата у.И.Ч., без да бъде посочен конкретен № от нея. На следващо място жалбоподателят е посочил, че не е управлявал процесния автомобил, без да използва обезопасителен колан. Твърди, че след като полицейският служител подал сигнал, жалбоподателя спрял автомобила и изключил двигателя. След това откопчал поставения му колан, за да може да се присегне към жабката, където предполагал, че се намират документите на автомобила, доколкото същият не е бил негова собственост. Посочва, че това обстоятелство е могло да бъде потвърдено от Н.К., която пътувала заедно с него и лично възприела случилото се.

Въз основа на акта за нарушение и след като приел възраженията за неоснователни на 03.04.2024 г. компетентният орган, Н-к група в ОДМВР-Б., с-р ПП-Б., е издал атакуваното НП, с което на Е., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 50.00 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание ,,глоба“ от 10.00 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съд. състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите П.Л.П. и колегата му И.И.К., както и от писмените док-ва и доказателствени средства: АУАН серия №GA №*, НП №*/03.04.2024 г., Справка за нарушител водач на името на Г.И.Е., докладна записка с рег. №* от. 05.04.2024 г. до Н-к с-р ,,ПП”,

Съдът кредитира писмените док-ва, които също оцени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.

По делото са разпитани свидетели очевидци на нарушенията - полицейски служители, участвали в установяване на нарушителя и съставяне на АУАН, както и свидетел, доведен от страна на жалбоподателя.

Свидетелят П.Л.П. – полицейски служител, който е установил нарушението и е издал АУАН, заявява, че на 23.03.2024 г. на у.„И.Ч.“, спрели л. а. „С.“. Водачът на автомобила е бил без обезопасителен колан и му съставил акт за това. Впоследствие при проверката установили, че водачът не носи СУМПС. Посоката, в която се движел автомобилът свидетелят посочва, че е била „Х.А.“ – „Ц.С.“. Проверката я извършили с колегата К.. Спрели водачът защото видели, че няма колан. Това е бил поводът за спирането. След като установили нарушението съставили акт, който връчили на водача на автомобила на място, като той не направил възражения с/у акта.

Свидетелят И.К. – полицейски служител и свидетел при съставянето на АУАН, потвърждава изцяло изложеното от колегата си П. относно времето, мястото и обстоятелствата на установяване на двете нарушения, извършената проверка и съставянето на акта. Посочва, че на 23.03.2024 г. заедно с колегата П. изпълнявали служебните си задължения на територията на г.Б., на у.„И.Ч.“. В 17:00 ч. забелязали л. а. марка „С.“, който се движел с посока от у.

„Х.А.“ към „Ц.С.“, като водачът не е ползвал обезопасителен колан, с който е бил оборудван автомобила. Спрели го, като при проверката установили, че същия не носи СУМПС.

2

Посочва, че за тези 2 нарушения му е съставен АУАН, който му е връчен и който той разписал на място. Не си спомня нарушителят да е имал възражения с/у акта. Свидетелят К. посочва, че с колегата му П. възприели, че водачът на автомобила няма колан, затова го спрели и като го спрели също не е имал колан. Не му е разпореждано нищо да вади от жабката. Причината за спирането е че водачът не е използвал обезопасителен колан и при проверката същият не е представил СУ. Свидетелят не си спомня водачът с кой е бил в автомобила. След установяване на нарушението го изпробвали за алкохол и след това съставили АУАН на място.

Доведеният от страна на жалбоподателя свидетел Н.К., която заявява, че миналата г. към края на м.03., пътувала с Г.Е. в г.Б.. Същият е бил спрян за проверка от пътни полицаи и му е бил съставен акт. Това се случило в г.Б. на у.“И.Ч.”. Пътували със „С. C3”, червен.

Автомобилът не е бил собственост на Г.Е.. Автомобилът е бил на приятел на баща му.

Пътните полицаи ги спрели със стоп-палка и те трябвало да спрат пред тях, защото пред тяхната кола имало паркирана кола и те трябвало да спрат. Пред паркираната кола Г. бил с колан и като паркирали си свалил колана, за да търси в жабката документите на колата, тъй като трябвало да ги потърси, понеже автомобилът не е бил техен и нямали представа къде са документите и за това си бил свалил колана. Това нещо и двамата го обяснили на пътните полицаи, но те не били много сговорливи. Самите полица не дали някакви обяснения.

Просто казали ,,без колан сте”.

С оглед съдържащите се противоречия в гласните док-ва и на основание чл.305, ал.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, след извършена оценка на същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери следното: Преки док-ва досежно главния факт, включен в предмета на доказване, се съдържат в показанията на свидетелите П.Л.П. и И.К.. На тези док-ва противостоят показанията на свидетеля Н.К.. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. и К. като добросъвестно депозирани, логични, обективни и достатъчно информативни. Всеки един от тези двама свидетели пряко и непосредствено е възприел фактите, за които свидетелства и не са налице нестабилност в изложението или съществени противоречия в показанията на тези двама свидетели.

За преценка достоверността на показанията на св. П. от съществено значение е и обстоятелството, че изложеното от този свидетел по настоящия случай не е изолирано, а намира доказателствена опора както в писмените док-ва, така и в показанията на св. К. – свидетел при съставянето на АУАН. Свидетелят П., както и колегата му св. К. са установили определени факти, които според тях представляват нарушение на правната норма. Дали правилно са повдигнали обвинението, се решава от НО, който, за да бъде независим от тях, е техен ръководител, и който може да налага наказание. При положително негово положение че е налице нарушението, той издава НП. Ето защо показанията на тези свидетели – П. и К., съдът намира за убедителни, взаимно потвърждаващи се и не се намират основания да не им се даде вяра, като приема, че липсва тяхна заинтересованост от изхода на делото. Да се приеме обратното би означавало да се твърди, че полицейските служители целенасочено изнасят неверни факти с цел ангажиране на адм. нак. отговорност на Е., без за такъв извод да има основания или док-ва. Предвид това съдът прие времето, мястото и обстоятелствата на извършената проверка и направените от полицейските служители констатации, за безспорно установени. От показанията на свидетелите П. и К. се установява, че са възприели при движението на л. а. С., че водачът му не е поставил обезопасителен колан, с което е оборудвано МПС, това е бил поводът за спирането, като при проверката установили, че водачът не носи СУМПС.

Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля Н.К., която в СЗ посочва, че пред паркираната кола Г. бил с колан и като паркирали си свалил колана, за да търси в жабката документите на колата, което според съдебния състав се явява житейски нелогично водачът да си свали колана, след като е спрял автомобила и преди да разбере защо полицаите са му дали сигнал да спре. От друга страна, показанията на свидетеля противоречат на 3 показанията на свидетелите очевидци – П. и К. и не се подкрепят от останалия доказателствен материал.

Съдът съобрази, че по-достоверни са показанията на свидетелите П. и К., а не тези на св.

Н.К., тъй като първите двама в качеството на органите по контрол по ЗДвП, са изпълнявали служебните си задължения и именно в това качество и обстановка лично са възприели, че жалбоподателят управлява МПС, без да използва обезопасителен колан.

С оглед гореизложеното, съдът намира че не е опровергана придадената док-вена сила на акта, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, и същата не е оборена от останалите събрани в хода на производството док-ва, а напротив, намира се в синхронно единство, с преките гласни док-ва.

При така установената фактическа обстановка и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира следното от правна страна:

Актът и НП са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, което се установява от представената Заповед №*/02.12.2021 г. на Министъра на МВР. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП, а така също и в самото НП са отразени датата, мястото и часа на всяко едно от нарушенията.