Решение № 163 от 26.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Бургас, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов

Членове:

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20242100600562 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341, ал.1 и чл.306, ал.1, т.1 и ал.3 предл. първо от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв.Виктор Паскалев от БАК, упълномощен защитник на осъденото лице Г. И. К. с EГH:

**********, срещу протоколно определение от 10.04.2024 г. на Районен съд – Поморие, постановено по НОХД № 63/2024 г. С обжалваното определение първостепенния съд се е произнесъл по отношение на предпоставките за определяне на едно общо най-тежко наказание, като е достигнал до положителен извод касателно две от деянията, след което е увеличил определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на осъденото лице с ½ до общ размер от 12 месеца и е постановил да се търпи при първоначален общ режим, като към него е присъединил и кумулативно предвидените по-леки наказания глоба в размер на 490 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца.

Недоволен от определението останал осъденият К., който чрез своя 1 защитник го оспорил в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд-Бургас в частта, в която съдът на основание чл.24 от НК е увеличил определеното общо най-тежко наказание, наложено в хода на последните две осъждания. С жалбата не се изтъкват конкретни доводи за неправилност в каквато връзка са оплакванията. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт в тази му част.

В проведено съдебно заседание въззивният прокурор излага доводи за правилно приложение на института по чл. 24 от НК в случая, като предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения поддържа жалбата. Посочва, че последният е изтърпял две наказания в общ размер от 14 месеца, като имал награди и похвали от времето, когато е бил в пенитенциарното заведение. Изтъква, че К. се е поправил и превъзпитал, към настоящия момент работи, макар и не на трудов договор, както и се грижи за 2 деца, поради което моли за отмяна на определението в атакуваната му част.

Осъденият К. моли за не му бъде увеличавано определеното общо най-тежко наказание.

Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл.319, ал.1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които се установява следното:

Между Г. И. К. с EГH: **********, защитника му адв.Жильов и представител на Районна прокуратура- Бургас, ТО Поморие е било постигнато споразумение. В съдебно заседание, проведено на 10.04.2024 г., Районен съдПоморие с влязло в сила на същата дата определение е одобрил споразумението, като е признал К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 2

24.12.2022г. около 13:30 часа в гр.Поморие, по ул.„Мусала“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег.

№*******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,93 /нула цяло и деветдесет и три стотни/ на хиляда установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510“ с № ARNK 0001 съгласно Наредба №1/19.07.2017г. на МВР, МПр, МЗ за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е осъден с влязла в сила присъда – споразумение №113 /24.09.2021г. по НОХД №848/2021г. на Районен съд Несебър влязло в сила на 24.09.2021г. за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Съдът е наложил на К. и следните наказания: лишаване от свобода за срок от 7 месеца, което е постановил да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца и глоба в размер на 490 лева.

След постановяване на определението, с което е одобрено споразумението, съдът се е произнесъл на основание чл.306, ал.1, т.1 и т.3 от НПК с отделно определение, с което е определил на К. едно общо наказание, измежду наказанията, наложени му по НОХД № 63/2024 г. по описа на Районен съд-Поморие и това по НОХД № 169/2023 г. по описа на РС – Несебър, като е наложил най-тежкото от наказанията, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца. По реда на чл.24 от НК първостепенният съд е увеличил общото най-тежко наказание лишаване от свобода с още четири месеца до общ размер от една година, като е постановил, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, първоначален общ режим на изтърпяването му. Районен съд – Поморие е приспаднал от това наказание и времето, през което К. е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 169/2023 г., на РС – Несебър, считано от 14.09.2023 г. до 21.03.2024 г. Присъединил е и към наказанието лишаване от свобода и наказанията лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца наказанието глоба в размер 490 лв.

Привел е в изпълнение наложеното на К. със споразумение № 113/24.09.2021 г. по НОХД № 848/2021 г. по описа на РС – Несебър, наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като е постановил да бъде изтърпяно отделно при първоначален „общ“ режим и е приспаднал изцяло приведеното в изпълнение наказание шест месеца лишаване от свобода, поради изтърпяването му в периода от 04.04.2023 г. до 14.09.2023 г.

3

От писмените материали по делото се установява, че осъденото Г. К. е осъждан както следва:

1. С влязло в сила на 20.03.2012 г. определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 45/2012 г. по описа на РС – Поморие, за извършено на 14.01.2012 г. престъпление по чл.343б, ал.1 НК, като му е наложено наказание пробация с определение пробационни мерки;

2. С влязло в сила на 24.09.2021 г. определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 848/2021 г. по описа на РС – Несебър, за извършено на 30.08.2021 г. престъпление по чл.343б, ал.1 НК, му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер 100 лв., а така също лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца;

3. С влязло в сила на 24.03.2023 г. определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 169/2023 г. по описа на РС – Несебър за извършено на 09.03.2023 г. престъпление по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 НК, му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, като е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца. Със същото споразумение, за извършено на 09.03.2023 г., престъпление по чл.343в, ал.3 НК, му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание, а именно осем месеца лишаване от свобода, като е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим, към което е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца.

4. С влязло в сила на 10.04.2024 г. определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 63/2024 г. по описа на РС – Поморие за извършено на 24.12.2022 г. престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 НК, му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, като е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание глоба в размер 490 лв., а така също лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца;

При така установените факти, въззивната инстанция намира за правилен и законосъобразен изводът на районния съд, че гореизброените осъждания по НОХД № 63/2024 г. по описа на Районен съд-Поморие и това по НОХД № 169/2023 г. по описа на РС – Несебър имат за предмет престъпления, 4 извършени от осъдения К. в условията на чл.25, ал.1 от НК – деянията са осъществени на 24.12.2022 г. и на 09.03.2023 г., т.е. преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК, като е определил за общо наказание това, наложено по НОХД № 169/2023 г. – осем месеца лишаване от свобода, тъй като това наказание е най-тежкото от наложените му с посочените два съдебни акта. Правилни са и изводите на съда относно необходимостта от приложение на чл.25, ал.2 от НК, доколкото от 14.09.2023 г. до 21.03.2024 г. К. е изтърпял наложеното му наказание по НОХД № 169/2023 г. по описа на РСНесебър.

Същевременно въззивният съдебен състав намира за основателно възражението за нецелесъобразност на приложението на чл. 24 НК. В съвкупността са включени три престъпления, за две от които К. е осъден по НОХД № 169/2023 г. по описа на РС-Несебър. След определянето на общото наказание по чл. 23 НК по посоченото дело – лишаване от свобода за срок от осем месеца, съдът не е приложил чл. 24 НК, очевидно приемайки, че за превъзпитанието на дееца не е необходимо увеличаване на това наказание. За третото престъпление К. е осъден по НОХД № 63/2024 г. по описа на РСПоморие на лишаване от свобода за срок от седем месеца. Увеличаване на размера на определеното общо най-тежко наказание не е самоцел, а с него се цели постигането на точно определени резултати. По мнение на настоящия съдебен състав размерът на наложеното на основание чл. 25 НК общо наказание за всички престъпления отговаря на вида и на конкретната степен на обществена опасност на престъпленията. Наред с това, въпреки предходните осъждания на дееца (реабилитиран за деянието по НОХД № 45/2012 г. по описа на РС-Поморие), този размер се явява достатъчно продължителен за реализиране целите на специалната и генералната превенция. Съгласно практиката на ВКС приложението на разпоредбата на чл. 24 НК поначало е предвидено като изключение и само за случаите, когато с оглед определените наказания за отделните извършени от един подсъдим престъпления - не могат да се постигнат целите по чл. 36 НК и съответствие на наказанието с извършеното. Ето защо обжалваното определение следва да бъде коригирано, като бъде отменено постановеното увеличаване на общото наказание лишаване от свобода.

Законосъобразни са и изводите на проверяваната инстанция относно 5 присъединяване на наказанията глоба в размер на 490 лв., както и ЛУМПС в размер на 18 месеца.

Районен съд-Поморие е достигнали до законосъобразен извод, че на осн. чл.68, ал.1 от НК следва да приведе в изпълнение и наложеното на К. със споразумение № 113/24.09.2021 г., по НОХД № 848/2021 г. по описа на РС – Несебър, наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като е постановил да бъде изтърпяно отделно при първоначален „общ“ режим и е приспаднал изцяло приведеното в изпълнение наказание шест месеца лишаване от свобода, поради изтърпяването му в периода от 04.04.2023 г. до 14.09.2023 г.

Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд, РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение от 10.04.2024 г. по НОХД № 63/2024 г. по описа на Районен съд – Поморие, като

ОТМЕНЯ определението в частта, с която на основание чл. 24 НК е увеличено определеното общо наказание лишаване от свобода по НОХД № 169/2023 г. на Районен съд - гр. Несебър и НОХД № 63/2024 г. на Районен съд - гр. Поморие с четири месеца до общ размер от една година ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6