Решение № 11 от 07.01.2022, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 1868/2021
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 07.01.2022
- В сила
- 28.06.2022
- Състав
- Людмила Добрева Григорова-Митева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.163 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.204 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Шумен, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20213630101868 по описа за 2021 година
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.124 от ГПК и чл.109 от ЗС.
В исковата си молба ищецът М. С. К., ЕГН ********** и М. Д. ЗЛ., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 20, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ №17, чрез адв. АР. ШК. от ШАК, излагат, че с ответника Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. „***“ № 9 и лицето Н. Г. Д. са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Шумен, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.***5 г., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 20.01.2021 г., с адрес на поземления имот: гр. Шумен, ул. „***“ № 9, с площ от 526 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на целия имот: ***. Сочи се в молбата, че по силата на прехвърлителна сделка /покупко-продажба/, обективирана в НА за покупко-продажба №***, том ***, рег. №***, дело №*** г., ищците са придобили собствеността върху следния недвижим имот:
158/526 ид.ч. от гореописания поземлен имот, заедно със сграда с идентификатор ***.3, със застроена площ от 24.00 кв.м., с предназначениехангар, депо, гараж; заедно с жилищна сграда на един етаж и гараж, разположени на калкан между съществуваща двуетажна жилищна сграда и съществуващ гараж с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, с площ от 104.00 кв.м., състояща се от следните самостоятелни обекти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.2. Твърди се, че по силата на покупко1 продажба, оформена с НА за покупка на недвижим имот №***, том ***, рег.
№***, дело №***2021 г. на нотариус Светлозар Стоилов, ищците са придобили правото на собственост върху 80/256 ид.ч. от незастроеното дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***. Така същите смятат, че общо, в режим на обикновена съсобственост, са станали собственици на 110/526 ид.ч. от незастроения поземлен имот с идентификатор ***. Ответникът притежавал ¼ ид.ч. от дворното място, цялото от 520.00 кв.м. в гореописания поземлен имот, която част се равнявала на 131, 50 кв.м. застроено и незастроено дворно място, като незастроената част се възлизала на 79.00 кв.м. Ответникът оспорвал правото на собственост на ищците върху незастроената част от дворното място, като сочел, че право на собственост върху тази част имали само ответника и лицето Н. Г. Д. /друг съсобственик на мястото/, поради което за ищците се пораждал правен интерес от установяване на правото им на собственост върху оспорената незастроена част от поземления имот. На следващо място, ищците твърдят, че ответникът ползва изцяло незастроеното дворно място, като държи в близост до жилищната сграда и външния гараж на ищците барака- дървена, граничеща от изток с поземлен имот с идентификатор *** Тази постройка била незаконна и застрашена от самосрутване, като загрозявала имота. Също така в незастроеното дворно място ответницата държала непотребни вещиелектрически уреди /пералня и хладилник/, кафези за отглеждане на животни, варели, бидони, пластмасови туби, непотребни гуми и джанти, авточасти и др., които отказвала да премахне, като твърдяла, че мястото е нейно. Тези вещи загрозявали имота и пречели на ищците пълноценно да използват същия. Тъй като вещите са стари и непотребни, държането им нарушавало и санитарно-хигиенните изисквания. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено спрямо ответника Н. Д. Г., ЕГН **********, че ищците са собственици, на следния недвижим имот: 110/526 кв.метра идеални части от незастроената част от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.***5 г., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 20.01.2021 г., с адрес на поземления имот: гр.
Шумен, ул. „***“ № 9, с площ от 526 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на целия имот: ***, както и да бъде осъден ответникът да преустанови неоснователното си действие /бездействие/, като премахне построената в имот с идентификатор *** незаконна барака-дървена, построена в югоизточната част на имота на границата на имот с идентификатор ***и имот с идентификатор *** и движимите вещи, безразборно захвърлени в същия имот: кафези за отглеждане на зайци и други животни, ел. уреди – пералня, хладилник, части за автомобили, автомобилни гуми, автомобилни части, варели, бидони, пластмасови туби за вода и други вещи в съсобствения имот. Претендират и разноски.
2
В хода на делото поддържат претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който сочи, че счита исковете за допустими. Заявява, че признава правото на собственост на ищците върху 238/256 ид.ч. от съсобствения имот /застроена и незастроена част/, като в този смисъл счита иска по чл.124, ал.1 от ГПК за основателен, без искането за разноските. Излага аргументи за неоснователност на иска по чл.109 от ЗС.
Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа изложените в отговора доводи и възражения. Заявява, че част от описаните от ищците в исковата молба вещи, предмет на негаторния иск не са нейна собственост.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
Касателно иска по чл.124, ал.1 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Няма спор, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че по силата на прехвърлителна сделка /покупко-продажба/, обективирана в НА за покупко-продажба №***, том ***, рег. №***, дело №*** г. по описа на нотариус Миглена Атанасова, с рег. №709 на НК, ищците са придобили собствеността върху следния недвижим имот: 158/526 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.***5 г., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 20.01.2021 г., с адрес на поземления имот: гр.
Шумен, ул. „***“ № 9, с площ от 526 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на целия имот: ***, заедно със сграда с идентификатор ***.3, със застроена площ от 24.00 кв.м., с предназначение- хангар, депо, гараж. От същия нотариален акт става ясно, че ищците са придобили и жилищна сграда на един етаж и гараж, разположени на калкан между съществуваща двуетажна жилищна сграда и съществуващ гараж, разположени в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 99, 04 кв.м. и РЗП 198.00 кв.м. съгласно одобрен проект. По силата на разрешение за строеж №62/01.03.***7 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация №138/14.12.2020 г. тази сграда съставлява сграда с идентификатор ***.4, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, с площ от 104.00 кв.м., състояща се от следните самостоятелни обекти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.1, с предназначение жилище, апартамент, брой нива 1, със застроена площ от 123.00 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.2., находящ се на етаж 0 в сграда с идентификатор ***.4, с предназначение- гараж в сграда, със застроена площ от 12, 88 кв.м. Няма спор, а се установява от приетия по делото официално заверен препис от НА 3 за покупка на недвижим имот №***, том ***, рег. №***, дело №***2021 г. на нотариус Светлозар Стоилов, че ищците, на 24.06.2021 г. са придобили собствеността и върху 80/256 ид.ч. от празното дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***. Тези заявени от ищците права са признати и от ответника в писмения му отговор.
От така изнесената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Право на собственост според разпоредбата на чл.77 от ЗС, се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Както е посочено по-горе ищците заявяват и ответника признава, че първите, въз основа на валидни прехвърлителни сделки са станали собственици общо на 238/526 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.***5 г., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 20.01.2021 г., с адрес на поземления имот: гр. Шумен, ул. „***“ № 9, с площ от 526 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на целия имот: *** /застроена и незастроена част/. В случая с настоящата искова претенция се търси защита единствено на оспорената от ответника незастроена част от процесния поземлен имот, равняваща се според ищците на 110/526 ид.ч. Както е посочено по-горе, по силата на първата прехвърлителна сделка, извършена с НА за покупко-продажба №***, том ***, рег. №***, дело №*** г. по описа на нотариус Миглена Атанасова, с рег. №709 на НК, ищците са придобили собствеността общо върху 158/256 ид. ч. от спорния имот, застроен с описаните в акта сгради с обща застроена площ от 128.00 кв.м. /24.00 кв.м. за гараж с идентификатор ***.3 и 104.00 кв.м. за сграда с идентификатор ***.4/, т.е. придобили са и незастроена част от дворното място, равняваща се на 30.00 кв.м. По силата на другата прехвърлителна сделка, обективирана в НА за покупка на недвижим имот №***, том ***, рег. №***, дело №***2021 г. на нотариус Светлозар Стоилов, безспорно се установи, че ищците, на 24.06.2021 г. са придобили собствеността и върху 80/256 ид.ч. от празното дворно място, представляващо поземлен имот *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен. Доколкото се твърди от ищците, че ответникът оспорва единствено правото им на собственост върху незастроената част от поземления имот, съответно правния им интерес 4 произтича от съдебна защита на така оспореното право, съдът следва да изследва въпроса относно собствеността на притежаваното от ищците право на собственост върху незастроената част от поземления имот. Предвид установените факти по делото, отнасящи се до придобиването на правото на собственост върху спорния имот от ищците, както и до обема на правата на ищците, съдът стига до извода, че ищците притежават 110/526 ид.ч. от незастроената част от процесния поземлен имот, като в този смисъл установителният иск за собственост е основателен и доказан и следва да се уважи.
По отношение на исковете по чл.109 от ЗС, за да се произнесе, съобрази следното:
Искът по смисъла на цитираната разпоредба, т. нар. негаторен иск, предоставя защита на правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението. Такава защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота /съсобственик или титуляр на ограниченото вещно право/, но ги упражнява по начин, препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право на друг правоимащ /съсобственик или собственик/. За уважаване на негаторния иск за собственост следва да се установи от носителя на вещно право на собственост или на ограничено вещно право и, че друго лице реално пречи на собственика или носителя на ограничено вещно право, да упражнява правата си. Ищецът следва да установи, че действията и/или бездействията, с които му се смущават собственическите права са неправомерни, като желае да се постанови със сила на пресъдено нещо правото му, и да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението.