Решение № 1610 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1610 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА

Административно наказателно дело № 20251110201204 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Делото е образувано по жалба на Д. М. Д., ЕГН **********, против Наказателно постановление №КПК-НП-378/07.11.2024 г., издадено от Ант.Т.Сл. - председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, ал. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Наказателното постановление е обжалвано от санкционираното лице с твърдение, че случаят е маловажен и следва да се квалифицира по чл. 28 ЗАНН. Жалбоподателят навежда доводи, че първоначално е подал декларацията си чрез посредник, която обаче не е достигнала до КПК своевременно и я е подал повторно. Обръща внимание на факта, че декларацията предхожда проверката на КПК и именно добросъвестното му поведение е довело до започване на проверката.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Я.. Последният поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна – председател на КПК, редовно призована, не се явява, явява се негов процесуален представител юрк. Р.. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата - отхвърлена. Излага доводи, че декларацията е подадена с 2 м. закъснение. Не счита, че може да се разгледа като извиняващо вината обстоятелство това, че в последствие е подадена декларацията.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно 1 постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр, чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК е направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларация за имущество и интереси за предходната календарна година в срок до 15 май на текущата година. При проверката е установено, че Д. М. Д. не е подал в КПК декларация за придобито имущество, получените доходи, дадените обезпечения, направените разходи в страната и чужбина през 2023 г. в законоустановения срок, с което е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.

49, ал. 1, т. 2 ЗПК.

Задължението по чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК е изпълнено със закъснение от 2 /два/ месеца и 11 /единадесет/ дни, като декларацията за имущество и интереси е заведена с вх.№Г8589/26.07.2024 г.

Д. М. Д. е административнонаказателно отговорно лице по смисъла на ЗПК, тъй като попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК и в качеството си на общински съветник в Общински съвет – Д. и поради това е задължен да подава декларация за имущество и интереси с информацията, конкретизирана в чл. 51, ал. 1, т. 1-12 ЗПК.

Съставен е АУАН №КПК-АУАН-ПТ-1970/02.08.2024 г. в отсъствие на нарушителя с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Актът е връчен лично на Д. М. Д. на 03.09.2024 г. от младши полицейски инспектор Диян Проданов, за което е наложено оформена разписка.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № КПК-НП-378/07.11.2024 г., съставено от Ант.Т.Сл. за председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, ал.

2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

На 05.01.2025 г. на Д. М. Д. е връчено Наказателно постановление №КПК-НП378/07.11.2024г. Впоследствие Д. М. Д. подава жалба с вх.№КПК-9023-8/17.01.2025 г. на основание чл. 58д, т. 1 във вр. чл. 59, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗАНН в законоустановения 14дневен срок от връчването.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: свидетелските показания на св. Д. А.

С.; АУАН №КПК-АУАН-ПТ-1970/02.08.2024 г.; Декларация за имущество и интереси вх.

№В6675/07.12.2023 г.; Декларация за имущество и интереси вх.№Г8589/26.07.2024 г., останалите документи по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

Свидетелят С. е актосъставителят. В съдебно заседание дава показания, че след като е констатирал, че има подадена декларация извън срока, е приел, че отговорното лице е извършило нарушение, за което е съставил АУАН. Сочи, че при подаване на декларация 2 извън срока КПК се е самосезира за извършено нарушение.

Съдът кредитира и писмените доказателства, които също оцени като еднопосочни, последователни, непротиворечиви и съответни на събраните гласни доказателства. Следва да се посочи и че жалбоподателят не оспорва установената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен контрол на основание чл. 58д, ал. 1 ЗАНН, поради което същата е процесуално допустима.

По приложение на процесуалния закон:

Когато разглежда дела по оспорени наказателни постановления, районният съд действа като инстанция по същество. Така на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН следва да се направи проверка относно законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложено както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН).

Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни органи.

АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 40 ал. 2 ЗАНН - след като до жалбоподателя е била изпратена покана и след като той е бил уведомен в телефонен разговор за датата, на която следва да се състави АУАН, както и за възможността АУАН да се състави в негово отсъствие, и след като сам е пожелал АУАН да се състави в негово отсъствие и да му бъде изпратен за връчване. След съставяне на АУАН при спазване на разпоредбата на чл. 43 ал. 4 ЗАНН АУАН е изпратен за предявяване и подписване на жалбоподателя чрез ОДМВР, като му е бил предявен и връчен на 03.09.2024г..

Предвид горното съдът намира, че в административната фаза на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление на това основание.

По приложение на материалния закон:

Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин извършването на нарушението.

Предвид заеманата длъжност на общински съветник в Общински съвет – Д., Д. М. Д. попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК и в това си качество е задължен да подава декларация за имущество и интереси с информацията, конкретизирана в чл. 51, ал. 1, т. 1-12 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК декларацията следва да се подаде до 15 май за предходната календарна година. Д. М. Д. в действителност е изпълнил задължението си със закъснение от 2 /два/ месеца и 11 /единадесет/ дни, като 3 декларацията за имущество и интереси е заведена с вх.№Г8589/26.07.2024 г.

Така жалбоподателят Д. М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 52 ал. 1 т. 3 вр. чл. 49 ал. 1 т. 2 ЗПК, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Нарушението е извършено чрез бездействие на 16.05.2024 г., както е посочено в АУАН и НП - първия ден, следващ изтичането на срока, в който, като е бил длъжен да подаде декларация за имущество и интереси, жалбоподателят не го е сторил. Касае се за нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпване на съставомерен вредоносен резултат. Нарушенията, осъществими чрез бездействие, се извършват там, където лицето е следвало да изпълни даденото задължение и да предприеме дължимото поведение.

Декларацията за имущество и интереси се подава пред Комисията за противодействие на корупцията, чието седалище е в гр. София, поради което и нарушението е извършено в гр.

София.

Формалните нарушения (на просто извършване) могат да бъдат осъществявани само при пряк умисъл като форма на вината. В случая жалбоподателят е съзнавал противоправния характер на поведението си - че, заемайки длъжността общински съветник в Общински съвет – Д., е следвало до 15.05.2024 г. да подаде Декларацията за имущество и интереси за предходната 2023 г.

Въпреки всички горепосочени правни изводи, съдът намери, че са основателни доводите в жалбата, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение.

Съгласно легалната дефиниция „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид (§1 т.4 ДП от ЗАНН).

От една страна, смекчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че се касае за първо нарушение от страна на жалбоподателя.

От друга страна, съдът не установи осъществен вредоносен резултат вследствие на ненавременното подаване на декларацията за имущество и интереси. С приетите по делото писмени доказателства, а именно Декларациите за имущество и интереси, се установи, че в периода си на противоправно бездействие Д. Д. не е укрил имущество, тъй като в имуществения му патримониум не са настъпили промени в обстоятелствата, подлежащи на деклариране. По собствена инициатива, след узнаване на обстоятелството, че не е подал успешно декларация в законовия срок, той сам е коригирал поведението си, като е подал до компетентните органи такава декларация, макар и след установения в закона срок.

Като взе предвид всички гореизложени смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че конкретното нарушение разкрива по - ниска степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид. Ето защо съдът намери, че на основание чл. 63, 4 ал. 2, т. 2 ЗАНН следва да отмени наказателното постановление, като предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По разноските.

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл.

63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната страна. Съдът намира, че следва да бъде уважено направеното в открито съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и счита, че въззиваемата страна следва да заплати разноските в размер от 400 лева, съответстващ на минимума, определен в чл. 18, ал. 2 вр. ч. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради липсата на висока правна и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2 т. 2 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №КПК-НП-378/07.11.2024 г., издадено от Ант.Т.Сл. за председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на Д. М. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, ал. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.