Решение № 7025 от 23.10.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 16487/2015
- Вид
- Решение № 7025
- Подписан
- 23.10.2017
- В сила
- 03.04.2019
- Състав
- БОГДАНА НИКОЛОВА ЖЕЛЯВСКА
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш
Е Н И Е
София, 23.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16487/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Н.М.М.,
ЕГН **********, чрез адв. Й.Д. – САК, със съдебен адрес:***, партер, твърди, че че на 27.11.2014 г. около 11:50 ч. в гр. София, на паркинга на НАП, намиращ се на бул. „Шипченски проход“ № 69 *******е паркирал л.а. „Хюндай Соната“ с рег. № *******, възпрепятствайки излизането на автомобила на Н.М.. След покана от страна на ищеца да премести автомобила си, Д.Т. се качил в МПС-то си и умишлено блъснал Н.М., като при удара ищецът е качен на предния капак на автомобила, без същия да спира движението си и след около 30 метра паднал на пътното платно, при което са му нанесени телесни увреждания.
Относно инцидента е съставен КП № К-1326/27.11.2014 г. на ПП-СДВР. По случая е образувано ДП № ЗМ45098/2014 г. по описа на 01 РУП-СДВР, пр.пр. № 57250/2014 г. по описа на СРП. С постановление от 10.02.2015 г. СРП отказва да образува досъдебно производство с мотив, че причинените травми представляват леки телесни повреди.
Ищецът сочи, че относно л.а., причинил катастрофата, е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество З. ”А.” АД, полица № 11113002827778 със срок на действие от 02.12.2013 г. до 01.12.2014 г.
Ищецът зявява, че в резултат от ПТП-то е получил телесни увреждания. Прегледан е в
Спешното отделение и в спешен приемен кабинет към УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“, като при прегледа е установена средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване, навяхване и разтягане на лявата колянна става, с разкъсване на предни кръстни връзки – разстройство на здравето, продължило пововче от 30 дни. В резултат на травмата Н.М. изпитвал физически болки и страдания, затруднения и неприятни усещания в ежедневието си. Походката му била затруднена, изпитвал трудности и при ежедневните си потребности и навици от хигиена и битов характер. Приемал обезболяващи медикаменти заради болките. Към настоящия момент все още е налице т.нар. „халтавост“ на лявото коляно, която може да се отстрани само чрез оператвина намеса.
В тази връзка ищецът предявява настоящия иск срещу З. ”А.” АД с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв, ведно със законна лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 27.11.2014 г., до окончателно изплащане на сумите.
Претендира и направените разноски по делото.
Ответникът „З.А.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер.
Счита, че не е налице виновно поведение от страна на застрахования водач на л.а. „Хюндай Соната“ с рег. № *******, което да е в причинна връзка с претърпените от ищеца вреди.
Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вредите и процесния инцидент.
Твърди, че не имало ПТП, причинено от застрахования в ответното дружество водач, като сочи, че ищецът се е качил сам на предния капак на процесния л.а. и в резултат на тези действия е получил уврежданията на лявото коляно.
Релевира доводи за наличие на съпричинаване от страна на ищеца.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира с принципа за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи. Оспорва претенцията за присъждане на лихви като неоснователна.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от