Определение № 550 от 17.10.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 550 гр. София, 12.10.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Росица Божилова

Васил Христакиев като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20228003902229 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК .

Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. М., С. Г. М. и А. К.

М. и частна касационна жалба на „Лион Трейдинг„ООД против определение № 5835/20.06.2022г. по ч.г.д.№ 5773/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 15.04.2022г. по гр.д.№ 18316/2021 г. на Софийски районен съд. С потвърденото определение е прекратено производството по предявени от касаторите против „Първа инвестиционна банка„ АД и „С.Г.Груп„ООД, искове за прогласяване нищожност на сключените между ответниците два договора за цесия, с които „Първа инвестиционна банка „АД е цедирала в полза на „ С.Г.Груп“ ООД вземанията си към ищците, произтичащи от два договора за кредит.

Жалбоподателите поддържат идентични доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че нямат правен интерес от предявяването на исковете, тъй като правните последици от евентуално позитивно за тях решение не биха засегнали правната им сфера. Считат, че определението е постановено в нарушение на принципа за правната сигурност и свързания с него принцип за защита на оправданите правни очаквания, като се позовават на влязло в сила предходно определение по гр.д.№ 18316/2021 г. на Софийски районен съд, потвърдено с определение от 03.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 8418/2021 г. на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на така предявените искове, очевидно преценени като допустими. Според жалбоподателите съществуването на противоречиви разрешения относно правния им интерес създава състояние на правна несигурност, което намалява общественото доверие в правната система. Намират, че при това противоречие тук атакуваното определение следва да бъде отменено, като по-късно постановено, при липса на промяна в релевантните за преценка на правния интерес обстоятелства. Оспорват извода на съда, че репутацията на 1 цесионера / колекторска фирма / не би могла да обоснове правен интерес от завеждането на исковете, като акцентират на липса на национална правна уредба, регулираща дейността на колекторските фирми , съгласно Директива / ЕС / 2021/2167 на Европейския парламент и Съвета относно лицата, обслужващи кредити и за купувачите на кредити. Твърдят, че липсата на законова регламентация на дейността на колекторските фирми създава у тях несигурност относно действията, които цесионерът би предприел за събиране на дълга спрямо тях, като поръчители, обезпечили задълженията си и с ипотека на недвижим имот на значителна стойност. Акцентират и на липсата на гаранции за удовлетворяването си, в случай на причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на колекторската фирма – ответник. Довода на съда, че „ избягването или отлагането във времето на изпълнението на съдебно установеното вземане не представлява правно защитен интерес„, доколкото ищците не оспорват задълженията си към цедента - „Първа инвестиционна банка„АД, жалбоподателите оспорват с фактите, на които основават самите си искове за нищожност на договорите за цесия – значително несъответствие между цедираните и надлежно обезпечени , вкл. от тях , като поръчители, вземания / при преминаване и на обезпеченията към цесионера / и договорената цена на цесиите. Навеждат съществено процесуално нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, доколкото въззивният съд се е позовал на обстоятелства, извън подлежащите на преценка за допустимост на настоящите искове – „ че при липса на наведени доводи за недължимост на вземанията по договорите за кредит, те ще продължават да подлежат на принудително изпълнение, но в полза на друг кредитор „ / в смисъл на първоначалния – цедента / . Позовават се на създадена от ВКС практика , допускаща и евентуален правен интерес, като удовлетворяващ тази процесуална предпоставка за допустим съдебен процес. Жалбоподателите считат, че противно на заявените за правния си интерес обстоятелства в исковата молба – че с прогласяване нищожността на договорите за цесия ще бъде отречена отговорността им спрямо цесионера - съдът се е позовал на невъведени от тях обстоятелства, касаещи целесъобразността на търсената защита.

Засягането на правната си сфера жалбоподателите обосновават именно с вече предприетите от цесионера действия по принудително събиране на вземанията - наложени запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения, изнесен на продан ипотекиран недвижим имот.

Същевременно обосновават правен интерес и като твърдят, че ако биха платили на цесионера, при последващо прогласяване нищожността на договорите за цесия, биха били осъдени да платят и на цедента. Оспорват относимостта на цитираната от въззивния съд съдебна практика и навеждат от своя страна относима такава. Акцентират на липсата на ограничение в същата относно вида на договора, чиято нищожност е допустимо да атакува трето за сделката лице .

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на 2 обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Производството / след присъединяване на гр.д.№ 19265 / 2021 г. на СРС, за общо разглеждане и решаване с гр.д.№ 18316/2022 г. на СРС / е образувано по предявени от И. Г. М., С. Г. М., А. К. М. и „Лион Трейдинг„ООД против „Първа инвестиционна банка„ АД и „С.Г.Груп„ ООД, искове за прогласяване нищожност на сключени между ответниците два договора за цесия, с които „Първа инвестиционна банка „АД е цедирала в полза на „С.Г.Груп“ ООД вземанията си към ищците, произтичащи от два договора за кредит, по които дружеството – ищец е кредитополучател, а физическите лица негови поръчители. Ищците не оспорват съществуването на цедираните вземания, нито уведомяването си за цесиите. Заявяват, че спрямо тях са предприети принудително изпълнителни действия, с което обосновават засягането на правната си сфера от сключените договори за цесия. С предявените искове целят да оборят материално-правната легитимация на цесионера като техен кредитор. Позовават се и на липсваща законодателна уредба за дейността на колекторските фирми, каквато се явява цесионера, което отваряло поле за злоупотреби, срещу които превантивно целят да се защитят. Нищожността на цесиите обосновават с нееквивалентност между размера на прехвърлените вземания, при това с надлежно обезпечение и цената на цесиите, което, според ищците, обосновава нищожност поради противоречие с добрите нрави. С влязло в сила определение на съда е допуснато обезпечение на предявените искове, предполагащо и преценена тяхната допустимост, с оглед всички процесуални предпоставки за това, вкл. правен интерес. Спрямо последния, първоинстанционният съд не е изложил съображения, като се е позовал единствено на съществуването на спор с въведения предмет, подлежащ на разрешаване. Въззивният съд е обосновал правния интерес с отпадането на материално-правната легитимация на цесионера, като кредитор спрямо когото дължат изпълнение. По същество това е очакваният правен резултат, а не правния интерес от предявяването на исковете, преценим с оглед всички значими обстоятелства.

За да потвърди определение от 15.04.2022г. по гр.д.№ 18316/2021 г. на Софийски районен съд, за прекратяване производството поради липса на правен интерес от предявените искове, въззивният съд, с тук атакуваното определение е изходил от липсата на засегнато от договорите за цесия защитимо материално право на ищците, доколкото не оспорват съществуването на самите вземания, нито уведомяването си за цесията .

Съдът изрично е посочил, че интересът на ищеца не е задължително да е непосредствен, като е достатъчна дори косвена полза от уважаването на претенцията му, нито е преценявал недопустимост с оглед качеството му на трето спрямо сделките лице. Цитирайки решение по гр.д.№ 3590/ 2020 г. на І. г.о. на ВКС , въззивният съд е посочил, че единствената промяна за длъжника, в резултат на цесиите, е промяна на кредитора. Законът,обаче, не е вменил задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор 3 е придобил валидно, като е достатъчно да изпълни спрямо него, след уведомяването си за цесията. За валидността на изпълнението е без значение валидността на цесията. Съдът се е позовал и на решението по гр.д.№ 2499/2020 г. на ІV г.о. на ВКС, в което е посочено,че въпроси относно цената на цесията, начина на плащането й и дали изобщо е платена, касаят единствено правоотношението цедент – цесионер,поради което правен субект, който не е страна по цесията , не може да се позове на нищожност, поради нарушение на добрите нрави, предвид нееквивалентност на престациите по договора за цесия . Съдът е приел, че съображения относно репутацията на цесионера / колекторска фирма / са неотносими, доколкото дейността по придобИ.е и събиране на просрочени задължения не е забранена от закона и сама по себе си не поставя ищците в по-неизгодна позиция.

Ирелевантни са, според състава, и предпочитанията на ищците – длъжници спрямо кого да дължат, тъй като правната уредба на цесията не предвижда даване на съгласие от страна на длъжника за прехвърляне на вземането.

Отречен е и интерес, изводим от образуваното срещу ищците изпълнително дело с взискател – цесионера, като е споделено, че избягването или отлагането във времето на изпълнението на съдебно – установените вземания срещу тях не представлява правно-защитим интерес . Тъй като договорите за цесия са сключени при уговорени цени съответно от 2 778,94 лева и 23 996,72 лева , въззивният съд е посочил необжалваемост, на основание чл.

274 ал. 4 ГПК вр. с чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. второ ГПК , на определението си, в частта по потвърждаване определението за прекратяване на производството по субективно съединените искове с предмет договора за цесия с цена 2 778,94 лева.

В изложението по чл.274 ал.3 ГПК жалбоподателите и по двете частни касационни жалби формулират идентични въпроси : 1/ Подлежи ли на касационно обжалване определението на въззивния съд за прекратяване на делото, когато общия размер на предявените по делото искове, като сумарна парична оценка надхвърля 5 000 лева ?; 2/ Спазен ли е от съда, спрямо ищците, принципа за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, когато в един и същи спор по отношение на правния интерес по предявен от тях иск съдът, като въззивна инстанция , веднъж признава съществуването му, а втори път , без да са налице нови релевантни обстоятелства, го отрича ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.

1 т. 2 ГПК, поради противоречие с решение на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 14/2020 г. и решения на СЕС по дело С – 43/75 , С – 566/2014 г., Т – 50/2006 и Т-69/2006; 3/ Кои са критериите, въз основа на които се преценява наличие или отсъствие на правен интерес от предявяване на установителен иск от трето лице ? Критерий ли е последващата, извънпроцесуална цел на провежданото съдебно производство ? При установяване на правния интерес следва ли съдът да се ограничи спрямо конкретните и непосредствени цели на ищеца, които той е заявил в исковата си молба ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с решения по гр.д.№ 1526/2009 г. , т.д.№ 1069/2011 г. на І т.о. и определение по ч.гр.д.№ 447/2011 г. на І г.о. на ВКС ;

4

4/ Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на договор от лице, което не е страна по договора, но с този иск цели постановяването на положително за него решение, с което , със сила на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в идентична хипотеза, с определение по ч.гр.д. № 6097/2014 г. на І г.о. на ВКС .