Решение № 113 от 27.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. *, 27.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20231840200087 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба, депозирана от „*“ ЕООД, ЕИК *, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Г., упълномощен от управителя П. Г. срещу Наказателно постановление № 23-2200611/16.12.2022 г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ /ДИТСО/, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на въззивника е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение чл. 3 вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.).

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание процесуалният представител на АНО /директора на ДИТСО/ пледира за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

По допустимостта:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице (процесуален представител на наказаното дружество, който е надлежно упълномощен от неговият управител) и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

1

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно установена от АНО.

На 28.09.2022 г. свидетелите Б. Т. и Ц. К., в качеството им на служители в дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, осъществили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект площадка за рециклиране на отпадъци, стопанисван от въззивника „*“ ЕООД, ЕИК *, находящ се в гр.

*, ул. „*“ № 1.

В хода на проверката контролните органи установили свид. К. Д. в обекта, където сортирала хартия. На проверяващите казала, че работи в дружеството от време на време и няма трудов договор. Проверяващият екип предоставил декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ по образец на К. Д.. Тя попълнила собственоръчно декларацията, посочвайки личните си данни, фирмата, че работи в дружеството от време на време , заеманата длъжност „чистим хартия“, работното време от 08:00 часа до 17:00 часа, трудово възнаграждение 30 лв. на ден, както и че няма сключен трудов договор.

Проверяващите поискали книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, в която липсвало отбелязване, че К. Д. е преминала първоначален инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В периода 11-ти и 18-ти октомври 2022 г. проверката продължила в сградата на трудовата инспекция, в присъствието на управителя на дружеството.

За резултатите от проверката в обекта в гр. * бил съставен и протокол за извършена проверка от 18.10.2022 г.

На 18.10.2022 г. в гр. София, в сградата на ДИТСО, свид. Б. Т. на длъжност „главен инспектор“ при ДИТСО, съставила в присъствието на свид.

Ц. К. – свидетел по съставянето на акта, както и на нарушението, както и на П.

Г. – управител, Акт № 23-2200611 за установяване на административно нарушение по чл. 3 вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., за това че „*“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1., т. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., като е допуснал на 28.09.2022 г. до работа свид. К. М. Д., ЕГН **********, без да й е проведен първоначален инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Въз основа на горепосочения акт от АНО – и.д. директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, е издадено обжалваното в настоящото производство

Наказателно постановление

№

232200611/16.12.2022 г., с което за нарушение на чл. 3 вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г на основание чл. 413, ал. 2 КТ, на жалбоподателя, в качеството на работодател по смисъла на § 1., т. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства обективирани в показанията на свидетелите Б. Т., Ц. К., К. Д., писмените доказателства - протокол за извършена проверка, заповеди, 2 декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ и книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

От показанията на свидетелите Т. и К. се установяват непротиворечиво обстоятелствата около процесната проверка – време, място, начин на извършване, включително, обстоятелствата въз основа на които се прави извод, че К. Д. на 28.09.2022 г. е полагала труд в обекта, стопанисван от въззивника обект, преди да има сключен трудов договор. Това следва от обстоятелството, че е сортирала хартия.

Показанията на проверяващите инспектори намират подкрепа в протокола за извършена проверка, декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ и АУАН, който на основание чл. 416, ал. 1 КТ има доказателствена сила, която не е оборена, тъй като съдържанието му хармонира с останалите доказателствени източници.

От показанията на свидетели Т. и К., както и от показанията на К. Д., следва несъмнен извод, че свид. К. Д. лично е попълнила съдържанието, в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, като никой измежду проверяващите не й е указвал, какво съдържание да бъде попълвано.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Т. и К. следва да се кредитират в цялост, защото са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните им възприятия, като събитията са пресъздадени устойчиво с присъщата на утвърден спомен логична последователност. Подкрепят се по еднопосочен начин от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, изготвени при извършената проверка от органите на ДИТСО (протокол за извършена проверка и декларация), както и от книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

На различна плоскост следва да бъдат разгледани показанията на свидетелката К. Д.. Те се намират в непримиримо противоречие с останалата доказателствена съвкупност. Твърденията й, че не е престирала труд в обекта към момента на проверката, а си е търсила работа, се опровергават от собственоръчно попълнената от нея декларация пред инспекторите от ДИТСО, в която е отразила всички елементи на съществуващо трудово правоотношение. В тази връзка, твърде показателно е и поведението на самата Д., която сортирала хартия. Прави впечатление, че показанията на свид. Д. са изключително хаотични и вътрешно противоречиви. Така тя твърди, че не е работила на обекта, впоследствие е започнала, не е попълвала декларация, попълвала е декларация, в която написаното е вярно, правен й е инструктаж, за който се била подписвала. Очевидно е пълното взаимно изключване на тези твърдения за факти. Предвид множеството вътрешни противоречия, липсата на опора в останалите доказателствени източници, сред които най-значимо от гледна точка на предмета на доказване липсата на подкрепа на твърдението, че й е провеждан първоначален инструктаж дори в книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, то показанията й не следва да бъдат кредитирани, освен в частта, че се е намирала в обекта по време на проверката.

По отношение на останалите инкорпорирани по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, съдът, намира същите за единни, непротиворечиви и взаимодопълващи, а това обезпредметява тяхното 3 отделно обсъждане.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото писмени доказателства, относими към назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 –месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на дружествотожалбоподател от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника „*“ ЕООД е ангажирана на основание чл. 413, ал. 2 КТ за нарушение на нарушение на чл.

3 вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.

Нормата на § 1., т, 2 от ДР на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодател е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за 4 осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда, че начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 с оглед запознаването им с основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието.

Неизпълнението, на което и да е задължение на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

От събраните пред въззивната инстанция доказателства се потвърди извода на АНО, че на 28.09.2022 г. в обект площадка за рециклиране на отпадъци, стопанисван от въззивника „*“ ЕООД, ЕИК *, находящ се в гр. *, ул. „*“ № 1, дружеството въззивник, в качеството си работодател по смисъла на § 1., т, 2 от ДР на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., е допуснало работничката К. Д. без да й е проведен начален инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при постъпване на работа.

За обстоятелството, че свид. Д. е полагала труд по трудово отношение може да се направи извод от обективно установеното – сортирала е хартия, за което е получавала е възнаграждение на ден, имала е работно време, почивки в работния ден. Това сочи, че са налице типичните елементи на трудово правоотношение предоставяне на работна сила от работника срещу задължение за заплащане на трудово възнаграждение (насрещна престация) от работодателя.