Определение № 1852 от 16.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1852 гр. Велико Търново, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20254100501191 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№16060/25.11.2025г. от страна на А. П. А. с ЕГН********** като майка и законна представителка на детето Д П.ова П.а с ЕГН********** – двете с адрес: гр.Г.Оряховица ул.„(чрез адв.П. Ц.П. от ВТАК - служебен адрес: гр.В.Търново ул.„П.Хитов”№17) против Определение№1239/24.10.2025г. по гр.дело№2226/2024г. на ГОРС, с което съдът е оставил без разглеждане направеното от искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските като недопустимо. Счита обжалваното определение за неправилно - необосновано и незаконосъобразно(в противоречие на разпоредбата на чл.60 от ГПК…). ГОРС бил приел, че решението по делото на ГОРС било е връчено на А. П. А. на 09.09.2025г. и срокът за обжалване на решението изтекъл на 23.09.2025г. Според жалбоподателката сроковете за обжалване започват да текат от деня,следващ деня, в който е получен съдебния акт срещу който се подава искане или жалба. В този смисъл срокът за обжалване в конкретния случай започнал да тече от 10.09.2025г. и изтича на 24.09.2025г. – денят, в който е подадена молбата от адв.П. Ц.П. от ВТАК, така, подадената молба била в законоустановения от чл.60 от ГПК срок и била процесуално допустима и следвало да бъде разгледана по същество от ГОРС. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество.

В срока за отговор по чл.276 от ГПК П. П. П. (чрез адв.Ю. П.Д. от АК-Монтана) взима становище, с което моли да бъде оставена без уважение подадената частна жалба, като неправилна и незаконосъобразна. Счита за правилни изводити по приложение на чл.248 ал.1 от ГПК и чл.60 ал.4 от ГПК. Няма спор, че молбата с вх.№13067/24.09.2025г. по чл.248 ал.1 от ГПК, подадена от А. П. А.(чрез адв.П. Ц.П. от ВТАК) е била подадена на 24.09.2025г. Доколкото постановеното по делото Решение№828/04.07.2025г. е връчено на ответницата А. на 09.09.2025г., то двуседмичният срок за неговото обжалване и съответно и за подаване на молба за изменението му в частта за разноските изтича на 23.09.2025г.(присъствен ден). Това било в съответствие с чл.60 ал.4 от 1

ГПК(при срок, определен в седмици - той изтича в съответния ден на последната седмица). Само срок, определен в дни започва да тече от деня, следващ датата на връчване, но в случая срокът бил в седмици. Щом решението било връчено на 09.09.2025г.(вторник), то съгласно чл.60 ал.4 от ГПК срокът за обжалването му изтича във ден вторник на втората седмица - на 23.09.2025г. Съгласно чл.248 ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая молбата за това изменение е подадена на 24.09.2025г., поради което се явявала просрочена и недопустима. Така, частната жалба се явявала изцяло неоснователна. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба и да се потвърди Определение№1239/24.10.2025г. по гр.дело№2226/2024г. на ГОРС. Претендират се разноските(адв.възнаграждение) в производството по частната жалба, на основание приложения договор за правна защита по чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение№925/02.07.2025г. по гр.дело№677/2025г. ВТРС е: -дал разрешение , заместващо съгласието на майката А. П. А., за издаване на паспорт(или друг заместващ документ) по ЗБЛД на непълнолетното дете Д П.ова П.а с ЕГН**********, само по искане на непълнолетната и със съгласието на бащата П. П. П., както да получи и издадения документ; -дал разрешение, заместващо съгласието на бащата майката А. П. А., непълнолетното дете Д П.ова П.а с ЕГН**********, да пътува извън територията на Р.България в страните от Европейския съюз, до Кр.Великобритания и САЩ, както и до съседните на Р.България страни извън ЕС - Сърбия, Турция и Северна Македония, до три пъти в годината - всеки път за срок до 15 дни, с право за бащата да подава и получава всички необходими документи за снабдяване на детето със съответните разрешения, визи и други документи , изискуеми за извършване на така разрешените пътувания, за срок до навършване на 18-годишна възраст на детето, като при пътуване Д П.ова П.а с ЕГН********** да бъде придружавана от бащата П. П. П. или упълномощено от него лице; осъдил, на основания чл.78 ал.1 от ГПК, ответника А. П. А. да заплати на П. П. П., направените по делото разноски в общ размер на 25.00лв. за заплатената държавна такса; -осъдил А. П. А. да заплати на адв.Ю. П.Д. от АК-Монтана, сумата от 600.00лв., представляваща възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ по делото; -оставил без уважение искането на основание чл.127а ал.4 от СК да бъде допуснато предварително изпълнение на постановеното решение. Решението е подлежало на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Установи се, че съобщението с препис от решението на ГОРС било е било връчено на А. П. А. на 09.09.2025г.

С молба с вх.№13067/24.09.2025г. от страна на А. П. А.(чрез адв.П. Ц.П. от ВТАК) е направено искане по реда на чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, като не бъдат присъждани в полза на адв.Ю. П.Д. от АК-Монтана за адв.възнаграждение от 600.00лв.(за безплатна правна помощ), тъй като производството е по спорна съдебна администрация(не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на права…). Всяка страна следвало да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Частната жалба е с правно основание по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.248 ал.3 от ГПК е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Според чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Ето защо съдът е длъжен да се произнесе по искането на страните за разноски, а като не е сторил това с прекратителното определение, следва да стори това с определение по реда на чл.248 от ГПК. Искането на ответника по реда на чл.248 от ГПК е процесуално допустимо. Искането за присъждане на разноски може да бъде направено от страна с допълнителна молба след постановяване на решението(в срока за обжалване, която съдът разглежда по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Разноските съставляват акцесорно вземане, обвързано пряко с уважаване или не на претенциите и не се включват в спорното право, а се изразяват като правна последица, поради което са и извън предметния обхват на осъдителния иск, който цели да установи със сила на присъдено нещо наличието на конкретно облигаторно задължение, произтичащо от правоотношение, различно от процесуалното, обуславящо отговорността за разноски - чл.78 от ГПК.

Сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни. Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.60 ал.5 от ГПК е неприложима, тъй като срокът за обжалване на първоинстанционното решение пред въззивния съд се брои не на дни, а на седмици, поради което приложение намират само разпоредбите на чл.259 ал.1 от ГПК(съответно по чл.248 ал.1 от ГПК) и чл.60 ал.4 от ГПК. Налице е константна съдебна практика, съгласно която, когато срокът се брои на седмици, първият ден е денят, от който започва да тече срокът. В хипотезата на въззивно обжалване на решението на първоинстанционен съд това е денят, в който е получено първоинстанционното решение, като срокът изтича на съответния ден на последната седмица(Определение№586/28.11.2011г. по ч.гр.дело№490/2011г.

–

ВКС;

Определение№345/09.05.2013г. по т.дело№1370/2013г. - IIт.о. ВКС). В настоящия случай, частната жалбоподателка А. е получила препис от решението(чрез адв.П. Ц.П. от ВТАК на 09.09.2025г. – вторник) и съгласно чл.60 ал.4 от ГПК, двуседмичният срок изтича на 23.09.202025г.(вторник работен ден). По изложените съображения, подадената на 24.09.2025г. молба по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е просрочена и правилно е била оставена без разглеждане от първоинстанционния съд. По този начин частната жалба се явява неоснователна и следва да се потвърди Определение№1239/24.10.2025г. по гр.дело№2226/2024г. на ГОРС .

На страните не се дължат разноски в настоящото производство с предмет дължимостта на разноски(вкл. законосъобразността на отказ да се разгледа молбата по чл.248 ал.1 от ГПК) същото не съставлява самостоятелно такова, завършващо с акт по чл.81 от ГПК, който приключва делото в съответната инстанция.

Мотивиран от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение№1239/24.10.2025г. по гр.дело№2226/2024г. на ГОРС .

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС на Р.България с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1852 гр. Велико Търново, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20254100501191 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№16060/25.11.2025г. от страна на А. П. А. с ЕГН********** като майка и законна представителка на детето Д П.ова П.а с ЕГН********** – двете с адрес: гр.Г.Оряховица ул.„(чрез адв.П. Ц.П. от ВТАК - служебен адрес: гр.В.Търново ул.„П.Хитов”№17) против Определение№1239/24.10.2025г. по гр.дело№2226/2024г. на ГОРС, с което съдът е оставил без разглеждане направеното от искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските като недопустимо. Счита обжалваното определение за неправилно - необосновано и незаконосъобразно(в противоречие на разпоредбата на чл.60 от ГПК…). ГОРС бил приел, че решението по делото на ГОРС било е връчено на А. П. А. на 09.09.2025г. и срокът за обжалване на решението изтекъл на 23.09.2025г. Според жалбоподателката сроковете за обжалване започват да текат от деня,следващ деня, в който е получен съдебния акт срещу който се подава искане или жалба. В този смисъл срокът за обжалване в конкретния случай започнал да тече от 10.09.2025г. и изтича на 24.09.2025г. – денят, в който е подадена молбата от адв.П. Ц.П. от ВТАК, така, подадената молба била в законоустановения от чл.60 от ГПК срок и била процесуално допустима и следвало да бъде разгледана по същество от ГОРС. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество.