Определение № 31941 от 29.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58887/2024
- Вид
- Определение № 31941
- Подписан
- 29.07.2025
- В сила
- 29.07.2025
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 122 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193-195 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193-195 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193-195 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82, ал. 1, изр. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 304 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31941 гр. София, 29.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110158887 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 58887/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. К. Д. срещу П. Х В. и „Фърниленд“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 01.08.2022 г. между страните по делото бил сключен договор за ремонтни дейности, доставката и монтажа на мебели, обзавеждане и други движими вещи, необходими за обзавеждане на жилище, находящо се на адрес: ***, по който ищецът е възложител по договора, а ответникът „Фърниленд“ ЕООД е изпълнител по договора. Поддържа, че доколкото кореспонденцията по повод изпълнение на договора се е осъществявала с П.
1
В., който не е нито съдружник, нито управител на „Фърниленд“ ЕООД, договорът е сключен с двама изпълнители – П. В. и „Фърниленд“ ЕООД, които отговарят солидарно за изпълнение на задълженията по договора.
Твърди, че за отделните дейности и етапи на изпълнение на договора са издавани отделни фактури: за дейностите по доставка на подова настилка и мебели „Фърниленд“ ЕООД е издал проформа фактура от 01.08.2022г. за 22 503,60 лева с ДДС и фактура за сумата от 21 248,40 лева с ДДС, представляващи авансово плащане на 60 % от крайно договорените суми за тези две услуги, като ищецът е изплатил задълженията по двете фактури на 09.08.2024 г., след което са издадени фактури № 9 и № 10 от 10.08.2022 г., а на 20.09.2022 г. за доставка на гранитогрес, ремонтни дейности и материали „Фърниленд“ ЕООД е издал 2 бр. фактури: 9 600 лв. с ДДС и 6 331,68 лв. с ДДС, представляващи авансово плащане на договорени суми за посочените услуги, като на 09.08.2024 г. ищецът е изплатил сумите по посочените фактури, след което са издадени фактури № 14 и № 15 от 23.09.2022 г. Твърди, че на 05.10.2022 г. е изпратена нова фактура, издадена от „Фърниленд“ ЕООД, заплатена от ищеца, за което е издадена фактура № 16 от 05.10.2022 г., а на 25.10.2022 г. е заплатена от страна на ищеца авансово 70% от стойността на смесители за баня, за което е издадена фактура № 18 от 25.10.2022 г. На 11.11.2022 г. ищецът изплаща на „Фърниленд“ ЕООД доставката на интериорни врати, за което е издадена фактура №20/11.11.2022 г. Посочва, че ищецът е заплатил задълженията по още 14 броя фактури. Посочва, че въпреки, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил задълженията по всички издадени от „Фърниленд“ ЕООД фактури, изпълнителите не са изпълнили изцяло част от задълженията си по договора, друга част от задълженията са изпълнили със съществено закъснение, а трета част от задълженията са изпълнили неточно в количествено и качествено отношение. Твърди, че изпълнителите по договора са допуснали пълно неизпълнение на част от задълженията си по договора, като не са доставили следните поръчани и заплатени следните мебели и аксесоари по договора: 6 бр. столове Bontempi Polo, тапицерията – Waterproof Nabuk, цвят - TN006 - blu bondi, цвят на краката - натурален дъб, облегалка за глава и подложка за крака за кресло Bontempi Daya, тапицерия – Tessuto Lulu, цвят - TLU09 petroleum, 4 бр. възглавници, размер 45x45, тапицерия - Fileo, цвят на две възглавници col.35 (тъмно сив) и тапицерия на другите две - Waterproof Nabuk, цвят TN006 2
(blu bondi), съгласно каталог, вътрешен панел на входната врата на процесното жилище, цвят: антрацит, външен панел на входна врата на процесното жилище, цвят: естествен фурнир – орех, 3 броя интериорни врати, цвят: натурален дъб. Твърди, че ответниците са допуснали съществено неизпълнение, като са доставили различно в количествено и качествено отношение: доставена е съществено различна тапицерия от поръчаната и платена тапицерия на диван Pianca Delano, съгласно поръчка: тапицерия Fileo, цвят - col.09, светло сив и е доставена съществено различна тапицерия от поръчаната и платена тапицерия на две кресла Pianca Calatea, съгласно поръчка: тапицерия отзад - Fileo, цвят - col.09 (светло сив), тапицерия отпред Fileo, цвят - col.35 (тъмно сив). Посочва, че общата стойност на недоставените мебели или на доставените със съществени недостатъци мебели е общо 21 454,19 лв., която сума представлява непосредствени и преки вреди от неизпълнение на договорните задължения на изпълнителите по процесния договор. Посочва, че изпълнението на договора е следвало да бъде извършено на 01.09.2023 г., но ищецът успява да се нанесе в процесното жилище едва през м. април 2024 г. поради забавата на ответниците. Ищецът е сключил договор за наем на 15.07.2023 г., който е щял да влезе в сила на 01.10.2023 г., за отдаване по наем на жилището и гаража си за наемна цена за жилището от 1300 лв. на месец, но поради неизпълнението на задълженията на ответниците по процесния договор за ремонтни дейности, доставка и монтаж на мебели, ищецът е прекратил договора за наем на 10.09.2023 г., връщайки на наемателите заплатения депозит. По този начин ищецът е претърпял загуби в размер на върнатия депозит и пропуснати ползи в размер на невзетите наемни вноски за срок от 6 месеца. След като се нанася в жилището през м. април 2024 г., ищецът го отдава под наем. На 01.08.2024 г. ищецът сключва договор за наем, съгласно който наемната цена на гаража е в размер на 250 лв. на месец. Посочва, че поради неизпълнението на задълженията на ответниците, ищецът е пропуснал да получи доход в размер на 9 300 лв. – приходи за периода 01.10.2023 г. до 30.03.2024 г. въз основа на посоченото предявява кумулативно съединени искове, с които претендира сумите от 21 454,19 лв. – обезщетение за претърпени загуби, представляваща сбор от стойността на доставените мебели и материали и доставените със съществено отклонение, което за ищеца е равно на пълно неизпълнение на договора и сумата от 9 300 лв. – обезщетение за пропуснати ползи за периода от 01.10.2023 г. до 3
30.03.2024 г. в размер на договорен, но неполучен наем на жилището по договор за наем от 15.07.2023 г., прекратен на 10.09.2023 г. поради неизпълнение на задълженията на ответниците по процесния договор за ремонт и обзавеждане, ведно със законна лихва върху посочените суми от 07.10.2024 г. до окончателно заплащане на процесните суми. Претендира разноски за водене на делото.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът П. Х В. подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като сумата в размер на 21 434,19 лв., претендирано като обезщетение за недоставени мебели и материали, е посочена общо и не са конкретизирани стойностите на всяка недоставена вещ или вещ с недостатъци, което представлява пречка за уважаване на искове при частична основателност на исковата претенция.
Моли съдът да даде указания на ищеца да посочи конкретен размер на всяка претендирана вреда от пълното неизпълнение или лошо изпълнение, което ищецът приравнява на пълно неизпълнение и да посочи дали претендираните вреди представляват пропусната полза или претърпяна загуба. Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да налице основание за солидарна отговорност между П. В. и „Фърниленд“ ЕООД, тъй като няма нито законово основание, нито уговорка между страните за солидарна отговорност. Посочва, че П. В. е физическо лице, поради което чл. 304 ТЗ по отношение на него не е приложим, а процесната сделка не търговска продажба на осн. чл. 318, ал. 2 ТЗ, тъй като вещта, предмет на договора е за лично потребление и купувачът е физическо лице. На следващо място, излага, че П. В. е действал единствено и само от името и за сметка на „Фърниленд“ ЕООД и считано от 23.01.2023 г. е вписан като управител на „Фърниленд“ ЕООД, като съобщенията, изпращани от имейла на П. В. във връзка с изпълнението на процесния договор са изпращани от името на „Фърниленд“ ЕООД като единствен изпълнител по договора. Поради това оспорва, че ответникът П. В. е страна по процесния договор. Оспорва, че по процесния договор изпълнителят се е задължил да приключи работите в срок до 01.09.2023 г. Излага аргументи, че ищецът недопустимо претендира едновременно присъждане на компенсаторно обезщетение за пълно неизпълнение на договора и обезщетение за забава, като поддържа, че кумулирането на двете обезщетения е недопустимо.
Присъединява се към оспорването на претенциите по отношение на 4 обезщетението в размер на 21 454,19 лв. Релевира възражение за давност по отношение на претенциите за обезщетение за доставени с недостатъци тапицерии и кресла. Оспорва основателността на претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 9 300 лв. и се присъединява към направените от „Фърниленд“ ЕООД възражения срещу иска. Оспорва договора за наем като антидатиран и съставен за нуждите на процеса.
Посочва, че неизпълнените задължения по договора – сбъркани тапицерии и недоставените възглавнички, подложки за крака и други подобни, не създават пречки за отдаване под наем на имота, а също така е налице неизпълнение на договори за монтиране на отоплителна инсталация от друг изпълнител, които са попречили за отдаване на имота под наем. Поради посоченото, твърди, че е налице прекъсване на причинната връзка между твърдените вреди и неизпълнението на задълженията на ответниците, а евентуално претърпени вреди не са предвидими, тъй като не произтичат от поведението на ответниците, а са опосредени от действия на ищеца. Моли в случай, че съдът намери предявените искове за основателни, да ги отхвърли поради направено от другия ответник „Фърниленд“ ЕООД прихващане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Фърниленд“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва исковата молба като нередовна, тъй като сумата в размер на 21 434,19 лв., претендирано като обезщетение за недоставени мебели и материали, е посочена общо и не са конкретизирани стойностите на всяка недоставена вещ или вещ с недостатъци, което представлява пречка за уважаване на искове при частична основателност на исковата претенция. Оспорва основанието за солидарна отговорност на „Фърниленд“ ЕООД и П. В.. Поддържа, че П. В. при водене на кореспонденция с ищеца е действал изцяло от името и за сметка на „Фърниленд“ ЕООД. Признава наличеот на облигационни отношения с ищеца по процесния договор, но оспорва, че е имало краен срок за изпълнение на задълженията до 01.09.2023 г. Оспорва основателността на предявените искове, както и допустимостта да се предявяват искове за компенсаторно обезщетение за пълно неизпълнение на договор и на обезщетение за забава и поддържа, че кумулирането на двете обезщетения е недопустимо. Оспорва основателността на претенцията за заплащане на компенсаторно обезщетение в общ размер на 21 454.19 лева, като посочва, че всички 6 стола Bomtempi Polo и облегалка за глава и подложка за крака за кресло Bontempi Daya са 5 доставени от ответното дружество още на 03.01.2023 г., при което е издадена фактура № 25/03.01.2023 г. за доплащане на доставените мебели, която е заплатена от ищеца. Твърди, че със заплащане на фактурата за доставка на посочените мебели, ищецът извънсъдебно е признал претенцията. Относно претенцията за сбъркана тапицерия на диван посочва, че се прилагат специалните правила по чл. 193-195 ЗЗД, като липсва своевременно направено възражение за несъответствие между поръчано и доставено по процесния договор, като посочва, че е разбрал за претенциите на ищеца 2 години след доставката на дивана. Предявява възражение за 6-месечна давност на претенцията за недостатъци на вещта. Излага, че доколкото несъответствието на тапицерията е видим недостатък, липсата на своевременно направено възражение означава, че е одобрил вещта. На следващо място, посочва, че е недопустимо купувач да задържи вещта и да претендира цената й като компенсаторно обезщетение за вреди. Оспорва, че твърденията за разминаване между поръчано и доставено са неверни. Оспорва и претендираните суми за обезщетение за недоставени 4 бр. възглавници и недоставени вътрешен и външен панел. Признава, че двата панела и 3 от поръчаните 4 бр. врати не са били доставени на ищеца по причини, които не могат да се вменят във вина на ответниците – забавено и некачествено изпълнение на производителя. Твърди, че платената от ищеца сума в размер на 650 лева, съгласно фактура № 58/09.11.2023 г., е единствено за вътрешния панел и му е възстановена с прихващане срещу дължимите от него суми за изпълнени СМР в апартамента му по фактура № 134/11.09.2023 г. /признати от ищеца с електронно писмо от 24.07.2024 г./. Твърди, че външният панел и до момента не е платен на ответника. Относно претендираните суми за недоставени врати, твърди, че ищецът е заплатил авансово част от стойността на вратите, а след това част от заплатения аванс в размер на 2560 лв. е възстановена на ищеца с платежно нареждане от 23.08.2024 г., за което „Фърниленд“ ЕООД е издало кредитно известие № 123/06.08.2023 г., а остатъка е прихванат от задължението по фактура № 134/11.09.2023 г. за изпълнени и приети СМР. Поддържа, че за основателността на претенцията за заплащане на компенсаторно обезщетение,в тежест на ищеца е да докаже изпълнение на задължението си по договора за заплащане на цената, а посочва, че в процесния случай ищецът не представя такива доказателства. Оспорва като неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от забавата в изпълнението 6 на процесния договор в размер на 9300 лева, доколкото оспорва наличието на договор за наем от 15.07.2023 г., представен от ищеца и също така поддържа, че ищецът не може да претендира едновременно обезщетение за пълно неизпълнение и обезщетение за забава. Твърди, че ответникът не е поемал задължение за изпълнение на договора в посочения в исковата молба срок – до 01.09.2023 г., а също така ищецът не е поемал договорни задължения по отношение на гаража. Оспорва причинната връзка между твърдяното неизпълнение на задълженията на ответника по договора и твърдените пропуснати ползи, претърпени от ищеца. Твърди, че в имота на ищеца отоплителната инсталация е монтирана едва към 06.12.2023 г., а към 14.02.2024 г. все още е имало проблем с термопомпата, както и необходимост от поправка на монтираната дограма. Наличието на тези неизпълнени и/или некачествено изпълнени дейности препятства в много по-голяма степен възможността на ищеца да отдаде под наем имота си в сравнение с недоставените възглавници и подложки за крака и с несъответстващите по цвят тапицерии на диван и кресло. Това на собствено основание изключва причинната връзка между твърдените вреди и неизпълнението на задълженията на ответниците.
Разпечатката съдържа 20 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac50d2fb-c571-4f6f-94cb-bca539aa72d7