Решение № 1218 от 07.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1218 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330202054 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН

.

Образувано е по повод на жалба, подадена от А. М. В. срещу Наказателно постановление № 22-0444-000530 дата 21.02.2023г. издадено от Началник сектор в ОДМР-Пловдив, с което на А. М. В. ЕГН********** за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП ,за което на основание чл.175ал.3пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста лева/ лв.и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Посочват се конкретни обстоятелства ,които според пълномощника на жалбоподателя ,които водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и в тази връзка се иска от съда атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован Явява пълномощника му адв.Д.. се явява.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество и иска потвърждаване на наказателното постановление.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело НП счита, че съставеният НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган .

Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят посетил КАТ-Пазарджик и заявил прекратяване на регистрация на лек автомобил „Рено „модел „Лагуна“ с рег.№ **.Като по погрешка представил документите –СРМПС част 1 ,принадлежащо на лек автомобил Мицубиши отново негова собственост Съответно по погрешка вместо на желания от него автомобил Рено модел Лагуна ,била прекратена регистрацията на лек автомобил „Мицубиши“ АСХна 13.12.2022г на основание чл.18 т.1 от Наредба № -45 от 24.03.2000г.На 28.12.2022г. водачът А. М. В. БИЛ спрян,тъй като управлявал МПС в гр.Пловдив ул.Съединение срещу блок №8 –лек автомобил Мицубиши“ АСХ- ** .За което проверяващите констатирали ,че е с прекратена регистрация от дата 13.12.2022г съгласно Наредба №І-45 от 24.03.2000г.Съставен бил АУАН ,като в него жалбоподателя заявил и било вписано като възражение ,че е станала грешка при прекратяване на регистрацията на автомобила. По случая е образувана предварителна проверка по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Пловдив по чл.345ал.2 вр.ал.1 от НК и приключва с отказ да се образува наказателно производство.Като НП е издадено въз основа на постановление за отказ за образуване на ДП .

Разпитан в хода на делото е свидетеля –М.П.Същата е придружавала 2

В. в КАТ-Пазарджик с цел бракуване на лек автомобил Рено Лагуна..Съдът възприема показанията и досежно желанието на жалбаподателя да бъде бракуван лек автомобил Рено Лагуна , а не Мицубиши.Това съвпада и с отразеното от него в АУАН , а и в описаното от РП-Пловдив в отказа за образуване на наказателно производство.

Освен свидетелските показания по делото са налице и писмени доказателства, а именно постановление за отказ да се образува НП,справка собствеността на лекия автомобил справка ,справка за нарушител водач.Всичко това в своята съвкупност води до следните изводи:

Нарушението по 140 ал.1 от ЗДВП-а именно ,че водачът управлява нерегистрирано МПС по надлежния ред .Нарушението е факт ,доказан в настоящето производство и принципно не се отрича и от жалбоподателя , а се потвърждава..Съгласно Наредба №1-45 от 24.03.2000г. е разписан реда за регистрирани и отчитане на МПС,в този смисъл и водачите са длъжни да управляват такива по ЗДвП .Ясно ,точно и конкретно са описани елементите на самото нарушение .Като в конкретния случай ,макар да са налице от обективна страна елементите на нарушението ,то от субективна страна не се доказа извършването на същото.Това е така ,тъй като в съзнанието на водача на лек автомобил Мицубиши е налице представа,че същия е подал документи за бракуване на лек автомобил „Рено“модел „ Лагуна“ и именно спрямо него е започнала процедурата по прекратяване на регистрация.Управлявайки лек автомобил Мицубиши АСХ с рег.№ **,той не е съзнавал,че управлявана МПС с прекратена регистрация ,както и не е целял този краен противоправен резултат.

Или правния извод е ,че нарушението не е извършено умишлено , а при непредпазливост , а тези деяния се наказват само в предвидените от закона случаи,какъвто не е настоящия.

В този смисъл и се споделят напълно възраженията на жалбоподателя и неговия пълномощник за отмяна на атакуваното наказателно постановление По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато 3 съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е –ОДМВР-Пловдив.

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер.Като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 17 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Поради ,което следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 500 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0444-000530 от дата 21.02.2023г.издадено от Началник сектор в ОДМР-Пловдив, с което на А.

М. В. ЕГН********** за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП ,за което на основание чл.175ал.3пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста лева/ лв.и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на А. М. В. ЕГН

********** сумата от 500 /петстотин / лева представляващи разноски за процесуално представителство

Решението подлежи на обжалване пред

Пловдивски

Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4