Решение № 204 от 19.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Варна, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500504 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 504/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на С. С. Й., подадена чрез адв.

М.П., против решение № 801/17.07.2025 г., постановено по гр.д. № 456/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №173/16.07.2024г., постановена по н.о.х.д. № 2961/2023г. на ВРС, потвърдена с решение от 24.01.2025г. постановено по в.н.о.х.д. № 1555/2024г. на ВОС в частта за горницата над присъдените 5 000 лв. до претендираните 27 000 лв.

Въззивникът е сочил, че решението в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно – постановено при нарушения на процесуалния закон, в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и е необосновано, като е молил за отмяната му в тази част с уважаване на иска до пълния претендиран размер и присъждане на сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита. Сочил е, че окръжният съд определил обезщетението за неимуществени вреди в необоснован, занижен и несправедлив размер. Навел е оплаквания, че окръжният съд при определяне на обезщетението не отчел или недооценил следните обстоятелства, водещи до определяне на по-висок размер на 1 обезщетението: че ищецът е юрист и тревогите му, свързани с евентуална загуба на правоспособност, невъзможност да практикува професията си или да кандидатства и заема длъжност, изискваща висше юридическо образование, обезсмисляне на труда му, стажа и опита и безвъзвратно провалено бъдещо развитие като юрист; отражението на незаконното обвинение в работата му като юрист – че бил разсеян, бъркал документация и това ставало достояние на колеги и клиенти; че се затворил и дори не празнувал новогодишните празници на 24/25 година; броя на съдебните заседания, както и явяването при разследващия орган за извършване на следствените действия, пътуванията заради това и стреса, неудобството, откъсването от работата му и нормалното ежедневие за един дълъг период от време и то многократно; притесненията и тревогите за болната му майка, която била разпитвана като свидетел; че прокуратурата не поискала заличаване на полицейската му регистрация, а той сам направил това и срама и неудобството при подаване на заявленията в службата на МВР; икономическото състояние в страната и покачването на цените на стоки и услуги;

Прокуратурата на РБългария не е подала отговор на въззивната жалба.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителните му части за заплащане от Прокуратурата на РБългария на обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лв. и за имуществени вреди от 3 000 лв.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция възивникът лично и с адв. П. е поддържал въззивната жалба и е претендирал разноски по списък, а адв. П. и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.

Ответникът Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Ч., е оспорил въззивната жалба и е молил за потвърждаване на решението на окръжния съд в обжалваната му отхвърлителна част.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството пред окръжния съд са били исковете на С. С.

Й. срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение от 27 000 лева за неимуществени вреди от повдигнато му обвинение в престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1, вр.ал.1, вр. ал.26, ал.1 НК, за което е оправдан с присъда №173/16.07.2024г., постановена по н.о.х.д. № 2961/2023г. на ВРС, потвърдена с решение от 24.01.2025г. постановено по в.н.о.х.д. № 1555/2024г. на ВОС, както и обезщетение от 3000 лева за имуществени вреди от същото незаконно обвинение, представляващи сторените съдебно- деловодни разноски по водените н.о.х.д. № 2961/2023г. на ВРС и в.н.о.х.д. № 1555/2024г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.01.2025г. до окончателно изплащане на задължението на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

2

Прокуратурата на Република България е оспорила исковете и е настоявала за отхвърлянето им, като релевантните възражения, предвид обжалваната поснастоящем отхвърлителна част от решението за обезщетението за неимуществени вреди, са тези по размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Установено е със събраните доказателства (и по тези факти няма спор между страните), че на 11.05.2023г. ищецът (на * години към тази дата) е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 91/2022г. на Второ РУ при ОД на МВР - Варна за тежко престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК- закана за убийство по отношение на жената, с която е бил в интимни отношения и имат общо дете. Наложена му е мярка за неотклонение „подписка“. В същия ден, на 11.05.2023 г., са му предявени материалите по разследването и на 12.07.2023 г. обвинителният акт е внесен в съда. На 11.08.2023г. му е направена полицейска регистрация на осн. чл. 68, ал.6, т.3 от ЗМВР. По образуваното нохд № 2961/2023г. на ВРС са проведени три открити съдебни заседания, в които ищецът е взел лично участие, а в заседанието на 12.03.2024 г. е разпитана като свидетел неговата майка Й. Д.. С постановената по делото присъда № 173/16.07.2024г. ищецът е оправдан. С определение №1004/16.07.2024г. мярката му за неотклонение „подписка“ е потвърдена. След протестиране на присъдата, делото е пренесено пред Варненския окръжен съд, където е образувано внохд № 1555/2024г. по описа на ВОС. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което ищецът лично е участвал. С окончателно решение № 23/24.01.2025г. е потвърдена оправдателната присъда. Така наказателното производство срещу ищеца е продължило в период от 1 година, 8 месеца и 13 дни. Със заповед № 328вз1737/29.04.2025г. на ВПД директор на ГД „Национална полиция“ при ОД на МВР - Варна е разпоредено снемането на полицейската му регистрация.

Ищецът е с висше юридическо образование и по време на наказателното производство и до момента работи като юрисконсулт в търговско дружество „Н. И. Бр. ООД в гр.София. Той не е осъждан.

Ищецът е твърдял, че предвид юридическото му образование и работата му като юрист, незаконното обвинение предизвикало у него страх за бъдещето му в личен и в професионален план, тъй като за практикуване на професии с юридическо образование се изисквало чисто съдебно минало, а осъждането можело да доведе до края на неговата кариера и развитие. Чувствал се унизен, изпитвал срам, неудобства и притеснения, не можел да спи, изпитвал напражение, тревожност, безнадежност и страх да не влезе в затвора, спрял да живее пълноценно, затворил се. Трудно се концентрирал в работата си като юрисконсулт, изпитвал затруднения, защото мислел за наказателното дело.

Отделно се налагало да пътува до Варна за делата, което го откъсвало от работата му. Полицейската регистрация допълнително го унизила, тъй като му снели отпечатъци и го снимали, а след края на наказателното производство прокуратурата не сигнализирала МВР за отмяната и се наложило той сам да иска снемането й, което довело до допълнителни неудобства и срам.

3

Притеснявал се за здравето на болната си майка, която разпитали като свидетел по делото.

Негативните емоционални преживявания на ищеца в един обичаен за конкретния случай обем, са доказани с показанията на свидетелите Вл. Г. Б.

(приятел на ищеца от 7-8 години, работят заедно) и К. Др. Д. (познат на ищеца от 3-4 години). Според свидетеля Б., С. бил добър приятел, весел, забавен и лъчезарен човек, често излизали заедно и се забавлявали. След обвинението той не искал да общува, спрял да излиза, да контактува както обикновено, да се вижда с приятели, избягвал партита и събирания, отказал да празнува с приятели Новата година (2025 г.), бил депресиран и това продължило почти до началото на 2025 г. В работата си бил много коректен и отговорен, работел перфектно, но след обвинението се променил, станал разсеян, притеснителен, забравял и имал пропуски. Свидетелят вече не го препоръчвал на приятели за юридическа работа. Пред него ищецът споделял за образуваното наказателно дело и тревогите си в тази връзка. Притеснявал се от полицейската регистрация, за това, че ще загуби целия си труд като образование и юридическа работа, ще се провали в кариерата си. Тревожел се за болната си майка, защото я викали на разпит, а тя имала сърдечна операция. В посока на негативна промяна в емоционалното състояние на ищеца са и показанията на свидетеля Д.. Според него, до наказателното производство със С. общували нормално, излизали заедно, но след образуване на наказателното дело С. се затворил. Станал разсеян и отнесен при разговорите им по телефона, като първо не споделял. По-късно обяснил на свидетеля за делото и притесненията си, че ще загуби работата си като юрист, прехраната си и бъдещето си в тази сфера, както и че има криминална регистрация и това ще му тежи. Бил в депресия и все не искал да излиза, изпитвал неудобство и срам от колегите и приятелите си, като това продължило няколко месеца.

Наказателното производство се е отразило негативно на емоционалното състояние на ищеца и още при образуването му той се консултирал с психолог.

Със заключението на вещото лице Ц. по събраната по делото съдебно психологична експертиза, след проведено изследване е установено, че процесното наказателно производство е обусловило при него дисхармоничност на личностовата структура, социална изолация, повишена тревожност и усилване на факторите предизвикващи тревога, а като найтежко възприето от него събитие се откроявала полицейската регистрация в хода на наказателното производство. Продължителността на наказателното производство повлияло на ищеца, като изградило при него негативно дълготрайно емоционално състояние. При С. се наблюдавала съхранена и налична и към момента ситуативна тревожност и страх, като проявната форма на тревожността се характеризирала с нарушение в съня. Нямало маркери за депресивно състояние, предпоставящо необходимост от клинична намеса. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при ищеца се наблюдават нарушения на когнитивните процеси, но стойностите са в рамките на нормалните психологически граници. В дългосрочен план при него бил 4 съхранен траен и негативни спомен, като известно успокояване е настъпило след постановяване на оправдателната присъда.

Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно-следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, приключило с оправдаването му.