Решение № 272 от 01.11.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. гр. Добрич, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Д.

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500309 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№458/05.03.2024г. на Н. И. К. с ЕГН ********** от с.Б., общ.Т., обл.Добрич, чрез адв.Е. Р. от АК-Варна, срещу решение №16/15.02.2024г. по гр.д.№322/2022г.на РС-Т., в частта, в която са уважени насрещните установителни искове на Г. К. А. с ЕГН ********** от гр.Т.,обл.Д. и Т. К. А. с ЕГН ********** от гр.Т., обл.*** , за собственост върху 2/4 идеални части от два имота : НИВА от 29.502 дка , съставляваща ПИ с идентификатор *** по КККР на село Б., общ.Т. /имот №104006 по плана за земеразделяне в землището на с.Б./, и ЛОЗЕ от 2.501 дка, съставляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на землището на село Б., общ.Т. / имот №114002 по плана за земеразделяне в землището на с.Б./ въз основа на наследство и давностно владение за периода от ***** година до 08.11.2022 година .

Въззивникът счита съдът да се е произнесъл по недопустим насрещен иск, тъй като е предявен в производство по иск за нищожност на договор за дарение на нейната наследствена 1/4ид.част от два имота-нива и лозе в с.Б., а не за собственост. При установяване нищожността на дарението ответниците 1 никога не са придобивали въпросните земи, тъй като нищожните договори не пораждат правни последици, липсвало основание ответниците да ползват и владеят имотите. Твърденията в исковата молба не отговаряли на действителните факти. Не било вярно, че ответниците спокойно и необезпокоявано владяли имотите, тъй като през цялото време имали контакти, твърдяла, че имотите са общи/наследствени и , че следва да и плаща рента или наем за нейната наследствена част. Неприложима била презумпцията по чл.69 от ЗС. Насрещният иск бил и неоснователен. Иска да бъде отменено решението в частта на насрещния иск.

При данни постановеното неизгодно за въззивника решение да му е връчено на 20.02.2024г. и въззивната жалба да е подадена на 05.03.2024г., правото на жалба се явява упражнено в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изтичащ на 05.03.2023г., от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение в обжалваната част, отговаря на изискванията на чл.260, т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК /след проведено производство по чл.262 от ГПК, за което делото е било върнато на районния съд/.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от насрещната страна с доводи за нейната неоснователност, аргументирани с фактически твърдения, обосноваващи основанието за възникване на защитаваното с предявения от тях насрещен иск право на собственост на основание давностно владение.

При данни постановеното неизгодно за въззивника решение да му е връчено на 20.02.2024г. и въззивната жалба да е подадена на 05.03.2024г., правото на жалба се явява упражнено в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изтичащ на 05.03.2023г., от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение в обжалваната част, отговаря на изискванията на чл.260, т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК /след проведено производство по чл.262 от ГПК, за което делото е било върнато на районния съд/.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

2

Гр.д. №322/2022г.на РС-Т. е образувано по искова молба с вх.

№1967/08.11.2022г. на Н. И. К. с ЕГН ********** от с.Б., общ.Т., обл.Добрич, срещу Г. К. А. с ЕГН ********** от гр.Т.,обл.Д. и Т. К. А. с ЕГН ********** от гр.Т., обл.*** , за установяване нищожността на договор за дарение, сключен на 21.12.1998г.с нотариален акт №45, т.І, рег.№77/1998г. на нотариус, вписан с рег.№174 в регистъра на НК, с който А. С.М. дарява на сина си К. А.

С. собствените си три земеделски имота- НИВА от 30.011дка , съставряваща ПИ с идентификатор *** по КККР на село Б., общ.Т./имот №106007 по плана за земеразделяне в землището на с.Б./; НИВА от 29.502 дка , съставляваща ПИ с идентификатор *** по КККР на село Б., общ.Т.

/имот №104006 по плана за земеразделяне в землището на с.Б./, и ЛОЗЕ от 2.501 дка, съставляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на землището на село Б., общ.Т. / имот №114002 по плана за земеразделяне в землището на с.Б./, до размера на собствените и 1/4ид.части на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД поради липса на съгласие.

Спорът за действителност на договора за дарение е разрешен с обжалваното решение №16/15.02.2024г. по гр.д.№322/2022г.на РС-Т. като искът е уважен- прието е, че договор за дарение, сключен на 21.12.1998г.с нотариален акт №45, т.І, рег.№77/1998г. на нотариус, вписан с рег.№174 в регистъра на НК, с който А. С.М. дарява на сина си К. А. С. собствените си три земеделски имотаНИВА от 30.011дка , съставряваща ПИ с идентификатор *** по КККР на село Б., общ.Т.; НИВА от 29.502 дка , съставляваща ПИ с идентификатор *** по КККР на село Б., общ.Т. и ЛОЗЕ от 2.501 дка, съставляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на землището на село Б., общ.Т., е нищожен на посоченото от ищцата основание по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД –липса на съгласие, в оспорената от ищцата Н. И. К. част – ¼ идеална част от дареното . В частта на уважения иск за нищожност на договора за дарение решението не е обжалвано.

В предмета на въззивното производство е същото решение №16/15.02.2024г. по гр.д.№322/2022г.на РС-Т. само в частта на уважения насрещен иск, предявен в законния едномесечен срок за отговор на исковата молба от ответниците по първоначалния иск с искова молба вх.

№293/17.02.2023г., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК- да бъде признато за установено спрямо Н. И. К., че те са собственици на спорната 1/4ид.част от 3 два от имотите, предмет на дарението- НИВА от 29.502 дка , съставляваща ПИ с идентификатор *** и ЛОЗЕ от 2.501 дка, съставляващо ПИ с идентификатор ***, на основание давностно владение.

Насрещните ищци претендират, че са придобили собствената на ответницата -1/4ид.част от двата имота, въз основа на оригинерно придобивно основание- давностно владение, упражнявано от 21.12.2018г. до сега, при присъединяване на владението на своите наследодатели. Излагат, че са наследници на сина на общия наследодател А. С.М., починал през ***г.- К. А.

С., починал ***г., техен баща, и У.Ш. С., починала през ***г., тяхна майка.

Дядо им предоставил на баща им акта си за собственост от 1995г. и пълномощно от 1992г., с което баща им се явил пред нотариуса и подписал акта за дарение и като дарител и като дарен. От датата на дарението 21.12.1998г. до смъртта си баща им владял имотите, след неговата смърт майка им продължила да владее имотите-единият/нивата с площ от 30.011дка/ до 2002г., когато те, наследниците на К. А.,го продали, а процесните два имота/нивата от 29.502дка и лозето/ майка им владяла до смъртта си на ***.***г. След смъртта и те/двамата ищци/ продължили да ги владеят. През м.юли 2018г. едната им леля завела иск за нищожност на договора за дарение срещу тях и майка им, сега и другата водела такъв иск, но никоя не водела иск за делба защото знаели каква била волята на дядо им. Първоначално техния баща, по-късно тяхната майка , а сега и те подавали необходимите документи пред ОС „Земеделие“, регистрирали в службата договора за дарение, афиширали имотите като свои. Позовават се на ТР №1 от 06.08.2012г. по т.д.

№1/2012г. на ОСГК на ВКС, решение №214 от 28.10.2015г.по гр.д.

№1919/2015гна на І г.о.на ВКС. Заявяват и, че лелите им не са имали някакви пречки в продължение на 20години да не упражняват фактическа власт, тяхното поведение било пасивно.

Първоначалната ищца и ответница по насрещните искове в писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК е изразила становище за недопустимо съединяване на насрещните установитгелни претенции с предявената от нея претенция за нищожност на договор за дарение. Защитата на претендираното право на собственост по давност следвало да бъде осъществена по предявен иск за собственост, а не за нищожност на сделка с имотите. При установяване нищожността на дарението липсвало основание за ответниците да ползват и владеят имотите. Оспорва твърденията за спокойно и необезпокоявано 4 владение от страна на насрещните ищци. Излага, че през цялото време имали контакти и е твърдяла ,че имотите са общи, наследствени, и следва да и се плаща наем за нейната наследствена част.

Тъй като само действителните сделки пораждат правно действие, несъмнено разпоредителната сделка – дарение, която съдът е счел за нищожна, не е източник на материалното субективно право на собственост за насрещните ищци в отношенията им с ответницата, тяхна леля.

Претендираното основание за придобиване на правата на ответницата е давност и правния спор и пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточава върху правнорелевантното обстоятелство дали собствените на ищцата по първоначалния иск 1/4ид.части от двата недвижими имота - НИВА от 29.502 дка , съставляваща ПИ с идентификатор *** и ЛОЗЕ от 2.501 дка, съставляващо ПИ с идентификатор *** по ККР на с.Б., общ.Т., са придобити по давност от насрещните ищци, които твърдят, че ги владеят от датата на дарението - 21.12.1998г.

Възражението на ответницата по насрещните искове за тяхното недопустимо съединяване, тъй като първоначалния иск е за недействителност на дарението от 21.12.1998г., а не за собственост, е неоснователно.

Процесуалните условията на чл. 211, ал. 1 ГПК в случая са налице- родова подсъдност на същия съд, връзка с първоначалния иск. Не е необходимо насрещния иск да съвпада напълно по правна природа и по съдържание с първоначалния иск, за да се приеме процесуалната му допустимост. С признаване нищожността на договор за дарение на имот имущественото състояние на страните се привежда в положението от преди сключването му и обстоятелството, че първоначалния иск е облигационен-за нищожност на дарението, не изключва възможността черпещия права от оспореното дарение да предяви насрещен вещен иск за право на собственост върху същия имот на оригинерно основание. В този смисъл и в случая насрещните установителни искове за право на собственост върху 1/4ид.част от двата имота правилно са приети за съвместно разглеждане с установителния иск за нищожност на дарението в обема на същата идеална част .

Както беше посочено по-горе, в настоящия казус, насрещните ищци излагат твърдения, че техния наследодател, баща им К. А. С., е започнал да владее процесните имоти като свои от датата 21.12.1998г., когато с 5 нотариален акт №45, т.І, рег.№77/1998г. на нотариус, вписан с рег.№174 в регистъра на НК, А. С.М. дарява на сина си К. А. С. собствените си три земеделски имота, сред които и процесните/която сделка съдът е счел за нищожна поради липса на съгласие на дарителя/. След неговата смърт през ***г. майка им У.Ш. С. е продължила да ги владее, а след нейната смърт през ***г. двамата ищци продължили да ги владеят и придобили по давност собствената на ищцата по първоначалния иск 1/4ид.част от двата имота.

Прогласяване нищожността на извършеното на 21.12.1998г.дарение от общия на страните наследодател А. С.М. има за последица запазване правата върху притежаваните от него земеделски имоти, които права след неговата смърт, в случай, че са в патримониума му към този момент, преминават по наследство върху законните му наследници.

Няма спор, установява се от представените удостоверения за наследници, че наследството на А. С.М. е открито на 27.03.***г., когато е починал. Към тази дата се определят и лицата, които имат качеството на негови наследници. Няма спор и се установява, че страните по делото са негови законни наследници- Н. И. К. негова дъщеря, насрещните ищци негови внуци, заместили по реда на чл.10, ал.1 от ЗН починалия преди него, а именно на *****г. негов син К. А. С.. Наред със страните, призовани да наследят А.