Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 321 от 29.04.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 869/2022
Вид
Решение № 321
Подписан
29.04.2022
В сила
29.04.2022
Състав
Мина Мумджиева, Калина Венциславова Станчева, Костадинка Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.209,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 86, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 117 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Ст. Д. Д. като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600869 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. Д.Д. срещу присъда на СРС, НО, 3 с-в от 08.12.2021г. по НОХД № 918/2020г., с която подсъдимият Г.П. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец декември 2016г. в гр. София, в автосервиз, находящ се в ж.к „*******“, ул. „******* с цел да набави за себе си имтона облага в размер на 4000лв., възбудил у св. К.Д. заблуждение, че срещу 4000 лева лично ще участва в търг за продажба на лек автомобил „Нисан X Трейл“, организиран от посолството на Руската Федерация в София и след като закупи автомобила, ще прехвърли собствеността на св. Д., но вместо това, след като на два пъти – на неустановени дати през декември 2016г. получил лично от Д. съответно сумата от 850 лева и от 3150 лева в брой, се укрил и с това причинил на Д. имотна вреда в размер на 4000 лева престъпление по чл.209,ал.1 от НК. На подсъдимия е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.

Наведени са доводи, че правото на защита на подсъдимия е нарушено поради допуснати нарушения при изготвянето на обвинителния акт. Посочва се, че използваните от прокурора изразни средства не позволяват на подсъдимия да 1 разбере срещу какви факти следва да организира своята защита. Отправена е критика към начина, по който е индивидуализиран инкриминираният период, а именно – като „неопределени дати през декември 2016г.“. Изтъква се описанието на факти в обвинителния акт, за които защитата счита, че са неотносими към повдигнатото обвинение. Твърди се, че прокурорът не е изпълнил задължението си да включи в обстоятелствената част на обвинителния акт само тези факти, които имат отношение към повдигнатото обвинение. Във въззивната жалба се изтъква, че прокурорът не е конкретизирал обвинителната теза по изискуемия от закона начин, тъй като не е посочил дали подсъдимият обяснил на св. Д. дали процедурата по търга продължава, както и че ще се свърже с него, когато закупи автомобила.

Твърди се, че не е ясно дали инкриминираните измамливи действия са били извършени преди или след като е била получена съответната сума. Като самостоятелен аргумент за допуснати съществени нарушения, допуснати при изготвянето на обвинителния акт, се изтъква несъответствие между описанието на формите на изпълнителното деяние на престъплението — възбуди и подържа заблуждение. Твърди се, че тази част от обективния състав на престъплението не е намерила адекватен израз при правната квалификация. В жалбата се изтъква, че първоинстанционният съд не е отчел допуснатите от прокурора процесуални нарушения, както и че той самият е допуснал други такива нарушения, които се изразяват в качеството на доказателствения анализ. Навеждат се доводи, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, които гарантират правилното формиране на вътрешното убеждение на съда. В тази насока се изтъква, че превратно са ценени показанията на свидетеля Д. и св. Л.. Твърди се, че не са обсъдени противоречията относно цената на услугата, датите и броя на срещите. В жалбата се посочва, че съдът неправилно се е доверил на показанията, които е дал св. Д., тъй като от тях не ставало ясно да е бил афектиран. В тази връзка се твърди, че решаващият съд произволно е достигнал до факти, свързани с възможните причини за вътрешните противоречия в показанията на св. Д., като не е съобразил действителното съдържание на събрания доказателствен материал. Отделно от това се посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил противоречията в показанията на св. Л., дадени от него в различни процесуални фази. Защитата твърди, че съдът избирателно е ценил само тази част от показанията на свидетелите Д. и Л., които могат да бъдат ползвани от обвинението, като се изтъква, че не е ясно защо не са били ползвани техните показания и в тези части, в които дават аргументи за защитата на подсъдимия.

В заключение защитата предлага въззивният съд да упражни правомощията си да отмени първоинстанционната присъда, като вместо това постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен по предявеното му обвинение. Алтернативно се предлага съдът да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на друг съдебен състав.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 14.03.2022г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не 2 се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, но е налице необходимост от събирането на нови писмени доказателства, а именно – актуална справка за съдимост на подс. П., както и справки във връзка с местонахождението на подсъдимия.

Производството и пред въззивния съд протече в отсъствието на подсъдимия П., като съдът съобрази, че са изчерпани способите за осигуряване на явяването му в съдебно заседание, вкл. след щателното му издирване. Правото на защита е обезпечено посредством служебно назначения защитник в лицето на адв. Д..

В хода по същество защитата на подсъдимия – адв. Д. поддържа жалбата, като моли съдът да се съобрази с доводите му и да признае подзащитния му за невиновен.

Представителят на СГП моли съда да потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна. Посочва, че СРС е стигнал до правилни правни изводи досежно виновността на подсъдимия. Счита, че справката от руското посолство, ведно със свидетелските показания обуславят първоначалното намерение на подсъдимия да въведе в заблуждение пострадалия с цел да набави за себе си имотна облага.

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима, но по същество е неоснователна.

Първоинстанционната присъда е постановена при обективен анализ на достъпните и възможни доказателства в условията на задочно производство.

Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият ГР. Р. П. е български гражданин, с ЕГН: **********, роден на ******* в гр. София, адресно регистриран в гр. София, ж.к. „******* ап.37.

През 2016г. свидетелите Д. и Л. работели в автосервиз, находящ се в гр. София, ж.к „*******“, ул. ******* Сред клиентите на сервиза бил и подс.

П., който често го посещавал, за да поправя автомобила си. През декември 2016г. подсъдимият отново посетил сервиза. Свидетелите Д. и Л. се заприказвали с подсъдимия и в хода на разговора подсъдимият разбрал, че св.

Д. търси да закупи автомобил. Тогава подс. П. казал, че работи в посолството на Руската Федерация в София, където се организирал вътрешен търг за продажба на автомобили, на който може да участва и да закупи лек автомобил „Нисан X Трейл“ на занижена цена от 4000 лева, след което да прехвърли собствеността върху последния на Д.. Така представеното 3 предложение се сторило изгодно на Д. и той се съгласил. Подсъдимият му казал, че първоначално трябва да получи част от парите, за да може да се задейства процедурата и да заяви участие в търга. Няколко дни по-късно, на неустановена дата през декември 2016г. подс. П. отишъл в сервиза, където св.

Д. в присъствието на св. Л., му дал сумата от 850 лева в брой. За получената сума не била съставена разписка. След още няколко дни подсъдимият отново посетил работното място на пострадалия, където отново в присъствието на св.

Л., св. Д. дал на подсъдимия сумата от 3150 лева. Подсъдимият казал на Д., че процедурата по търга е стартирана и след няколко дни ще се свърже с него, за да уточнят прехвърлянето на превозното средство. След този момент подсъдимият спрял да идва в автосервиза, не се свързал с пострадалия, за да го информира за приключването на търга, каквато била уговорката им. Едва на 22.12.2016г. подсъдимият се обадил на св. Д. и му поискал сумата от 300 лева, тъй като спешно му се налагало да ремонтира автомобила си.

Свидетелят Д. изпратил поисканата сума с разписка по Easy Pay. След този момент свидетелят Д. многократно търсел подсъдимия по телефона, но не успявал да се свърже с него. Сетил се за свой познат, който работел в посолството на Руската Федерация и го попитал за подсъдимия и проведения търг, от когото разбрал, че всъщност П. не е служител на посолството, както и че не е провеждан търг за продажба на автомобили. Веднага след това св. Д. решил да сигнализира правоохранителните органи, като било образувано досъдебно производство.

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след собствен анализ на доказателствения материал, събран в хода на наказателното производство, включващ: гласни доказателствени средства: свидетелските показания на К. Д. (л.117-118 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.3, л.7-8, л.74-75 от ДП) и тези на Л. (л.119-120 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.9-10, л.76 от ДП); писмени доказателства: справка от Министерство на външните работи на РБ (л.124 от СП, СРС), справка за съдимост на подсъдимия (л.52-53 от настоящото СП); копие от нареждане за превеждане на сума (л.11, ДП), както и въз основа на останалите доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

След преглед на обвинителния акт въззивният съд намира възраженията на защитата за нарушено право на защита и невъзможност подсъдимият П. да разбере ясно параметрите на обвинението за неоснователни. Недостатъците на внесения обвинителен акт могат да бъдат възприети като съществено процесуално нарушение единствено и само когато те са довели до съществена неяснота на обвинението и е било обективно невъзможно за привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере естеството на повдигнатото обвинение. По това производство за подс. П. в нито един момент не е била налице такава неяснота и формулировката на обвинителния акт не е довела до противоречия във фактите, на които се базира повдигнатото му обвинение. В обстоятелствената му част надлежно е очертан кръгът от фактически 4 обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието, а именно – измама по основния състав (чл.209, ал.1 от НК) в разновидността на възбуждане на заблуждение. Налице е съответствие между фактическото и юридическо обвинение. Прокурорът е посочил и фактите, които имат значение за конкретната форма на изпълнение на престъплението, включително и действията, които подс. П. е предприел по отношение на пострадалия и обуславят изпълнителното деяние по въвеждане в заблуждение и последвалото получаване на имотна облага. Както в обстоятелствената част, така и в диспозитива по недвусмислен начин е посочено, че се касае за действия на подсъдимия П. по възбуждане на заблуждение, не е и на поддържане на такова. Вмъкнатото от прокурора изречение: „Обвиняемият П. обяснил на св. Д., че процедурата с търга продължава и ще се свърже с него, когато купи автомобила.“ следва да се тълкува с оглед цялостното поведение на подсъдимия по въвеждане в заблуждение на пострадалия, а не като действие по поддържане на вече създадената невярна представа. В нито един параграф на обвинителния акт не се съдържат данни за поддържане на вече създаденото у св. Д. заблуждение от страна на подсъдимия, а единствено се акцентира на неговата деятелност по мотивиране на пострадалия да се разпореди със сумата, която възлиза общо на 4000 лева чрез създаването на невярна представа, че срещу същата той ще се сдобие с лек автомобил на изгодна цена.