Решение № 3777 от 15.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3777 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100501291 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3320 от 25.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 31276 по описа на СРС, 40-и състав, за 2021 г., е отхвърлен предявеният от Д. С. Т., с ЕГН: ********** иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК срещу „С.в.“ АД, ЕИК: **** за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 240,82 лв., представляваща начислена и претендирана от дружеството сума по Фактура № 0104566924 от 06.04.2021 г. по кл.№ 1005404764 за имот, находящ се в гр.София, кв.“Симеоново“, комплекс „****, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78,ал.3 от ГПК сума в размер на 400 лв., представляваща сторени разноски по делото.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба вх. № 93343 от 23.11.2021 г. от Д. С. Т. чрез адв.М. Л. срещу решението, с която го обжалва в цялост. Счита, че същото е неправилно, тъй като съдът не обсъдил обстоятелства от съществено значение за делото, както и неправилно приел, че ответното дружество е установило наличието на правно основание за претенцията си, както и реална доставка на стоки/услуги. Твърди, че представените писмо и справка за задълженията по партиден номер са частни свидетелстващи документи, едностранно издадени от „С.в.“ АД, поради което същите не се ползват с материална доказателствена сила. Съдебно-счетоводната експертиза също не можела да установи дължимите суми, тъй като вещото лице я е изготвило единствено въз основа на изходящи от ответника счетоводни документи – извлечения от дневници на продажби и фактури, като експертът не посетил и имота да отговори дали подадените му данни отговарят на действителността. Позовава се на нарушения на Наредба № 4 от 1

14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която вменява на ВиК оператора задължение да уведоми етажната собственост или упълномощен представител при установяване на разминавания между показанията на общия водомер и индивидуалните отчети, което задължение не било изпълнено от ответника. Позовава се и на нарушения на чл.21 от ОУ на дружеството, които изискват отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител при съобщаване в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането. Счита, че съобразно наредбата ответникът е бил длъжен да изготви и състави карнети за отчет, подписани от потребителя, като в случай, че не е осигурен достъп, ответникът е длъжен да изготви протокол, каквито документи липсвали по делото. Излага аргументи за това, че ако е имало разминавания между показанията на общия водомер и индивидуалните водомери, то не са представени по делото доказателства каква част от общото потребление е начислено на ищеца и дали разпределението към останалите етажни собственици е съразмерно. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да се уважи предявения отрицателен установителен иск.

Въззиваемото дружество „С.в.“ ЕАД в законоустановения срок не е подало писмен отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

В първоинстанционното производство е приет за разглеждане иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 240,82 лв., представляваща начислена и претендирана сума, обективирана в издадена от него Фактура № 0104566924 от 06.04.2021 г., дължима за доставена вода до имот с кл.№ 1005404764, находящ се в гр.София, кв.“Симеоново“, комплекс ****. Както правилно е разпределил доказателствената тежест първоинстанционният съд, в тежест на ответника е да докаже, че между него и ищеца съществува валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на ВиК услуги за процесния имот, както и че е доставил такива на посочената във фактурата стойност.

Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът успешно е провел доказване на първия елемент, а именно, че с ищеца се намират във валидни облигационни правоотношения. Това обстоятелство се установява от приетите по делото писмени доказателства - справка от Служба по вписванията, неоспорена от ищеца, от която е видно, че на 03.10.2019 г. е вписана прехвърлителна сделка, по силата на която ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот, за който се претендират начислените суми, както и заявление за промяна на титуляр на партида с вх.№ ЗП-21536 от 01.11.2019 г., подписано собственоръчно от ищеца, чието авторство не е оспорено от него в хода на процеса, от 2 което е видно, че след придобиването на собствеността е поискал да бъде сменен титулярят на партидата към ответното дружество, като подробно е описал в заявлението и нотариалния акт, който го легитимира като собственик на имота.

Съдът намира обаче за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в хода на производството ответникът е успял да проведе пълно и главно доказване на втория елемент, за който му е указано, че носи доказателствена тежест, а именно, че е извършена доставка на посочените в издадената от него фактура услуги и съответно тяхната стойност, както и че за плащането им следва да бъде ангажирана договорната отговорност на ищеца.

Отношенията между доставчика на обществени услуги, какъвто несъмнено е и ответното дружество, и потребителите са специфични, доколкото е налице икономическо и информационно неравенство между страните. Поради тази причина дейността на дружеството-ответник по извършване на доставки на питейни и канализационни услуги е императивно регламентирана в Наредба № 4 от 14 септември 2004 Г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Дейността е регламентирана и в предварително публично обявени общи условия от страна на „С.в.“ АД. Тъй като потребителите не могат да влияят едностранно върху формирането на правилата за начисляване на суми за потребление, определянето на методи за изчисление и др., чрез тези нормативни и договорни рамки се цели да се внесе сигурност и яснота у гражданите, които да бъдат предварително информирани и запознати с различните процедури и документите, които се съставят във връзка с тях, от страна на оператора, при доставката и начисляването на предоставените услуги.

Тези процедури и документи ползват и дружеството-доставчик, доколкото при доказването на редовността и реда на осъществяването им, операторът едновременно установява и коректното и точно изпълнение на своите задължения по доставка на питейни и канализационни услуги, вкл. и тяхната стойност спрямо отделния потребител.

В настоящия случай предмет на делото е сума в размер на 240,82 лв., за която е издадена от „С.в.“ ЕАД фактура № 0104566924. В нея е посочено, че сумата е фактурирана за доставяне на питейна вода в процесния имот за периода 27.02.2021 г. – 28.03.2021 г., като фактурираните суми включват консумация по индивидуален водомер след изравняване за периода 21.12.2020 г. – 28.03.2021 г. в размер на 8 м3 вода, заедно с индивидуален дял от общо потребление за периода 26.09.2020 г. 27.03.2021 г., възлизащ на 123,378 м3, измерено от общия водомер. На гърба на фактурата е посочена консумация в имота за периода на общо потребление 26.09.2020 г. – 27.03.2021 г. – 59.663 м3, участващ като стойност за определяне на дела от общото потребление.

Съгласно чл. 32, ал.2,3 и 4 от горецитираната наредба за сгради-етажна собственост с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по обшия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отичат и индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите, като отчетеното количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет заедно с датата на отчитане на общия водомер и индивидуалните водомери. Според чл.32,ал.5, 6, 8, 9 3 от Наредбата, когато е налице разлика в отчетеното количество вода и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по-голяма от 20 на сто, в седемдневен срок операторът уведомява упълномощения представител на етажната собственост, като при подаване на молба в десетдневен срок от уведомяването за установяване на причините, операторът определя комисия, в която се включват молителят и представители на оператора. В 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който отразява причините и дава предложения за тяхното отстраняване. Съдът намира, че ответното дружество не проведе пълно доказване, че е изпълнило нормативните правила, регламентиращи алгоритъма и процедурата по определянето на дялове от общото потребление. По делото не са представени данни за отчети за същия период от време на всички индивидуални водомери, които участват в общото потребление, за да се прецени дали правилно е изчислен и претендираният спрямо ищеца дял от него.

Също така за сочената разлика между данните от общия водомер и посочените индивидуални водомери по-голяма от 20 на сто дружеството-ответник не е представило доказателства в хода на процеса да е изпълнило процедурата по уведомяване на етажната собственост за откриване на причините, поради които е налична подобна голяма разлика. По делото е представено единствено писмо до Председателя на комисията за енергийно и водно регулиране и до представители на живущи в комплекс „Манастира 1“ по повод подадени от тях жалби, но това писмо е с дата, предхождаща процесния период, поради което е ирелевантно за установяване на обстоятелства от значение за делото.

Не са представени и доказателства за установяване на посочения във фактурата дял на индивидуално потребление в имота за периода 26.09.2020 г.-27.03.2021 г. на общо отчитане спрямо ищеца – 59.663 м3, който се твърди, че е послужил като основа за изчисление на дела от общото потребление. Във фактурата се съдържат данни единствено за времето от 21.12.2020 г. – 28.03.2021 г., в който ответникът претендира да са извършвани изравнявания, но липсва всякаква информация за индивидуалното потребление в процесния имот за периода 26.09.2020 г. - 21.12.2020 г., през който също се твърди, че е отчитано общо потребление. Ето защо съдът намира, че не се доказа нито размерът на индивидуалните показания в имота за същия период, в който се сочи, че е отчетено и общото потребление, като това води до невъзможност да се установи и делът на ищеца от претендираното за отчетено общо потребление от страна на ответника. Не се доказа и осъществяването на процедурата по уведомяване на етажните собственици от страна на „С.в.“ ЕАД при отчетена разлика между индивидуалните отчети и общия отчет повече от 20 на сто. Съдът счита и че претендираната от ответника консумация в имота след изравняване за периода 21.12.2020 – 28.03.2021 г. в размер на 8 м3 също не се доказа в хода на делото. За установяване на индивидуалното потребление, както и дела от общото потребление, ответникът ангажира изготвянето на съдебно-техническа експертиза. В констативносъобразителната част вещото лице е посочило, че е изготвило заключението съобразно представени му фактури за периода, копия от карнетите по индивидуалната и общата партида /електронни след 2015 г./ . Експертът е посочил, че консумираните в процесния имот през периода, отразен във фактурата – 21.12.2020 г. – 28.03.2021 г. са отчитани на всеки три месеца от проверител на оператора или по самоотчети, като в междинните месеци е начислявана усреднена консумация, която след това е изравнявана, като обемът на доставените услуги до имота за този период възлизал на 8 м3. Липсва изложение в заключението какви са били конкретните показания за имота през процесния период на изравняване. Но и да бяха налични такива, то въззивната инстанция намира, че експертното заключение не е достатъчно доказателство, за да се 4 установи размерът на доставените услуги до имота за периода, доколкото вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението е ползвало индивидуални карнети в електронен вариант. Такива карнети нито са приети като доказателства по делото по реда и правилата на ГПК, нито са индивидуализирани в заключението с дати и номера.