Решение № 16139 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16139 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. К.А като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110155952 по описа за 2025 година

Ищецът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество "Каско" заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС „Дачия“ с рег. № ............, резултат от ПТП на 5.11.2024 г. в гр. София, в размер на 2155.92 лв., причинено по вина на водача на МПС „Фолксваген“ с рег. № ........., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „Армеец“ АД. Сочи, че ПТП настъпило на кръстовище, на което водачът на застрахования при ищеца автомобил спрял на червен светофар и движещия се зад него автомобил Фолксваген го ударил отзад. При ищеца била заведена щета, по която определеното застрахователното обезщетение в размер на 2155.92 лв. било платено застрахования. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение с 15 лв. ликвидационни разноски.

Чрез прихващане и извънсъдебно плащане, ответникът погасил част от задължението си, като останали дължими 858.64 лв. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати остатъка от регресното вземане в размер на 858.64 лв. /439.02 евро/, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, мораторна лихва в размер на 81.92 лв. /41.89 евро/ за периода от 13.04.2025 г. до подаване на исковата молба и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на валидно сключена застраховка Каско с ищеца. Оспорва вредите и размера им по съображения, че не следва да се изчисляват по стойности на официален сервиз. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Основателността 1 на главния иск предполага сключен валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причИ. връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди.

Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 5.11.2024 г. в гр. София, на бул. Цар Борис III и разклон за бул. Бъкстон настъпило ПТП по вина на водача на МПС „Фолксваген“ с рег. № ........., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „Армеец“ АД, и МПС „Дачия“ с рег. № ............, за което по застраховка имущество „Каско“ ищецът платил 2155.92 лв., а ответникът погасил по регреса 1312.28 лева.

Установява се от представената двустранно подписана полица, наличието на валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка "Каско+" с предмет МПС Дачия с рег. № ............, със срок на действие от 31.08.2024 г. до 30.08.2025 г. и застрахователно покритие по клауза Пълно каско, включващо щети при ПТП, и допълнителна клауза Официален сервиз.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ, се изяснява, че ПТП настъпило при движение на двете МПС в гр. София, бул. Цар Борис III, като водачът на МПС Дачия предприел спиране на червен сигнал на светофар, а движещия се след него автомобил Фолксваген, поради неспазване на необходимата дистанция, с предна част ударил Дачията в задна дясна част. Водачите съставили двустранен констативен протокол за настъпилото събитие, със схема на механизма му и причини за настъпването му, а именно спиране на червен светофар и удар от движещия се зад Дачията автомобил Фолксваген, чийто водач признал вината си. Според експертизата, при този механизъм на ПТП, урежданията па автомобил Дачия, предмет на щетата, са в причИ. връзка с реализираното ПТП.

При така установеното, съдът приема, че застрахованият при ответника водач е извършил противоправно поведение, изразяващо се е в неизпълнение на задължението по чл. 23, ал. 1 ЗДвП да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.

От представените от Главболгарстрой Холдинг АД писмени доказателства се установява, че към 5.11.24 г. МПС „Дачия“ с рег. № ............ е било в гаранция, като според сервизната книжка, в периода 21-26 г. са извършвани проверки от официалния сервиз на марката в България „Омникар ауто“ ООД.

Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател срещу застрахователя по гражданската отговорност.

Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 1901.29 лв., като ремонтът е извършен във фирмен сервиз на стойност 2155.92 лв.

2

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ, застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Ако обаче автомобилът е бил в гаранционен срок и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката, тогава обезщетението се определя на база стойността на ремонта, отразена в издадените от фирмения сервиз фактури. Това е така, защото в рамките на гаранционния срок автомобилът обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Затова при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива. В разглеждания случай се установи, че процесният автомобил е бил в гаранционен срок към датата на увреждането и е бил отремонтиран в официален сервиз. Тъй като делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, заплатени в оторизирания сервиз. Ето защо с платената от ищеца сума за ремонт - 2155.92 лв., се съизмерява регресното му право, ведно с ликвидационните разноски от 15 лв. – общо 2170.92 лв. При приспадане на платените от ответника 1312.28 лв., дължими остават 858.64 лв., възлизащи на 439.02 евро. Искът следва да се уважи в цялост, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Основателна е претенцията за обезщетение за забава. За вземането на ищеца законът е предвидил срок за изпълнение, поради което едва след изтичането му е налице изпадане в забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред ответника или представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера на вредата /ал. 2/. От приетата по делото покана за плащане е видно, че е получена от ответника на 13.2.2025 г. Считано от 13.4.2025 г. ответникът е в забава, от когато до 20.12.2025 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва върху неплатената част от вземането възлиза на 81.92 лв. или 41.89 евро. Искът следва изцяло да се уважи.

Относно разноските:

Предвид изхода на правния спор, ищецът има право на разноски в цялост - за държавна такса 25.56 евро, депозит вещо лице 160 евро и адвокатско възнаграждение 245.42 евро с ДДС, което не е прекомерно, тъй като е в минимален размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, 3

..............., ДА ЗАПЛАТИ НА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София, .........., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 439.02 евро представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка "Каско" за щети на МПС „Дачия“ с рег. № ............ в резултат на ПТП, настъпило на 05.11.2024 г. в гр. София по вина на водача на МПС „Фолксваген“ с рег. № ........., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 21.12.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 41.89 евро лихва за забава за периода от 13.4.2025 г. до 20.12.2025 г., и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 430.98 евро разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4