Решение № 20361 от 09.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20361 гр. София, 09.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110124613 по описа за 2023 година Предмет на делото е предявеният от Г. А. Н. срещу „ (ФИРМА)“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2 предвиждаща заплащане на такса за „динамично плащане“ в размер на 1283,12 лв. от договор за паричен заем № 500057866 сключен между страните, поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност на клаузата.

В исковата молба се твърди че между страните е сключен договор за заем № 500057866 за сумата от 2500 лв. Излага се, че в договора е било посочено, че клиентът ще се възползва от услугата „динамично плащане“, за която било уговорено възнаграждение в размер на 1283,12лв или 51 % от главницата.

Твърди, че заплащането на допълнителната такса е включено към месечните погасителни вноски. Счита, че оспорваната клауза е неравноправна, както и че не е индивидуално уговорена. Излага, че т.7.4 от ОУ гласи следното „ При ползването на тази възможност, кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане“. Ищецът излага, че тази договорка е против икономическия му интерес, както и че не е бил посещаван от служител на ответника, на когото да заплати дължимите вноски. Твърди, че клаузата е нищожна, поради противоречия с добрите нрави, както и поради противоречие с разпоредби на ЗПК. Сочи също, че е налице и заобикаляне на чл.19 ал.4 ЗПК, според която ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва. Моли 1 съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за заем със соченото от ищеца съдържание, включително и че част от договора е клауза, която предвижда заплащане на услуга динамично плащане. Оспорва изложените твърдения от страна на ищеца и развива подробно съображения в насока, че клаузата е валидно уговорена при спазване на законовите изисквания. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че между страните е сключен договор за заем № 500057866, част от съдържанието на който е оспорваната клауза, а именно: клаузата, предвиждаща заплащане на такса за „динамично плащане“ в размер на 1283,12 лв.

От приетия като писмено доказателство договор за кредит се установява, че процесната сума за динамична такса е разсрочена на равни вноски, заедно с главницата и лихвата.

При така установените факти настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

За основателността на иска в правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за заем № 500057866, част от съдържанието на който е оспорваната клауза, а именно: клаузата, предвиждаща заплащане на такса за „динамично плащане“ в размер на 1283,12 лв., в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.

Спорно между страните е единствено дали сключеният от тях договор съдържа неравноправни клаузи.

С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за 2 потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от сочената услуга.

От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане 3 за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.

Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. Ето защо, съдът намира клаузата, предвиждаща заплащане на такса за динамично плащане за недействителна и не поражда задължения за заемателят.

Поради изложеното искът за обявяване на клаузата за нищожна е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът. Доколкото последният не е сторил такива разноски не следва да му се присъждат. Ответникът следва да заплати на адв. М. сумата в размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие и сумата в размер на 50 лв. на Софийски районен съд, представляваща държавна такса по делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от Г. А. Н., ЕГН ********** срещу „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК ********* иск на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП клаузата по чл. 9, ал.

2 предвиждаща заплащане на такса за „динамично плащане“ в размер на 1283,12 лв. от договор за паричен заем № 500057866 сключен между страните.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв.

„(ФИРМА)“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. М. М. сумата в размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5