Решение № 912 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.ова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Теодора Цв. С.а като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100606174 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 04.07.2023г. по НЧХД № 2838/2022г. на СРС, НО, 2 състав, подсъдимите К. Б. В., И. К. М., Б. К. В. и Л. К. С. са признати за виновни за извършено престъпление по чл.130,ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимите са освободени от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и им е наложено на всеки един от тях административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв.

С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите лица са осъдени да заплатят в полза на СРС направените разноски за изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза.

Срещу присъдата, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от подсъдимите чрез техния защитник с искане за отмяната й като незаконосъобразна, необоснована и неправилна и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение. В жалбата се оспорва доказаността на обвиненията, повдигнати с частната тъжба. След запознаване с мотивите към присъдата, по делото не е постъпило допълнение.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба и 1 допълнение към нея от частния тъжител. В жалбата се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, в частта й относно определения размер на административното наказание „глоба“, наложено на подсъдимите лице, като се иска присъдата да бъде изменена и въззивната инстанция да увеличи размера на наложените глоби, с оглед постигане целите на наложените наказания. В допълнението към въззивната жалба се твърди, че при определяне на наказанието районният съд не е отчел правилно тежестта на отегчаващите вината обстоятелства на подсъдимите, които обуславят определяне на по-високо наказание за всеки един от тях.

Пред въззивния съд, процесуалният представител на частния тъжител - адв.

Т. пледира, че от доказателствата по делото се установява, че констатираните у тъжителя наранявания, следва да бъдат квалифицирани като средна телесна повреда. В тази връзка се отправя искане въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да върне делото на прокуратурата, с оглед повдигане на ново обвинение за по-тежко наказуемо престъпление. Алтернативно, моли въззивният съд да ревизира наложените на подсъдимите наказания като ги завиши до максималния размер, предвиден в нормата на чл. 78а от НК. Прави искане да се присъдят на тъжителя направените от него разноски пред въззивна инстанция.

Частният тъжител поддържа изцяло казаното от повереника. Твърди, че в процесната вечер подсъдимите умишлено са търсили провокация и ескалиране на напрежението.

Защитникът на четиримата подсъдими – адв. А. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Акцентира, че взаимоотношенията между страните са влошени от години, при това по вина на тъжителя. Пледира, че осъдителната присъда е постановена единствено въз основа на твърденията изложени в тъжбата, а не въз основа на събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Излага собствен прочит на доказателствената съвкупност, от която извежда извод, че по делото е останало недоказано авторството на деянието.

Твърди, че нараняванията констатирани у тъжителя не могат да бъдат установени по произход и време на причиняване. От друга страна се сочи, че телесни увреди са причинени и на един от подсъдимите, но районният съд не е обсъдил в мотивите си институтите на реторсията и неизбежната отбрана. С тези доводи, моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда като незаконосъобразна и необоснована, и да постанови нова с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни. Претендират се разноски за производството пред въззивния съд.

В правото си на реплика адв. Т. сочи, че в пледоарията си защитникът на подсъдимите лица е преразказал случилото се в инкриминираната вечер, без обаче да отчете вида на причинените на тъжителя телесни увреди, които според повереника следва да бъдат квалифицирани като средна телесна повреда.

2

Подсъдимите К. В., И. М., Б. В. и Л. С., редовно призовани, не се явяват лично и не вземат становище по делото.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимите – да се защитават. Противно на възраженията на защитника, първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС, касаещи инкриминираното деяние. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. Б. В., роден на ****г., българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, работещ, с ЕГН **********.

Подсъдимият Б. К. В., роден на ****г., българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, с ЕГН **********.

Подсъдимият И. К. М., роден на ****г., българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, трудово ангажиран, с ЕГН **********.

Подсъдимият Л. К. С., роден на ****г., българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, работещ, с ЕГН **********.

Подсъдимите и частния тъжител били съседи. Частният тъжител – П. Д. и съпругата му – св. З.Д. обитавали първия етаж от къща, находяща се в гр. Банкя, ул.

****. Подс. К. В., заедно със съпругата си - св. А. В.а и сина си - подс. Б. В. ползвали втория етаж от същата къща. На третия етаж от къщата живеело семейството на подс.

Л. С. и св. Д. С.а. В къща, със самостоятелен вход, долепена до сградата на адрес: гр.

Банкя, ул.“****, живеело семейството на подсъдимия И. М., братовчед на свидетелите А. В.а и Д. С.а.

През годините между семейство Д. и семействата на подсъдимите често възниквали спорове и разногласия, по повод ползването на общите части на сградата, включително дворното място, като за разрешаването им неведнъж били сезирани правоохранителните органи.

На 04.07.2020 г., семейство В.и отпразнували абитуриентския бал на своя син – подсъдимия Б. В.. През деня те празнували със свои приятели и роднини в заведение, а вечерта на същата дата, около 22:30 часа, решили да продължат празника в двора на къщата си на адрес гр. Банкя, ул.“****. Подсъдимите К. В., И. М., Б. В., Л. С. и св. А.

В.а се настанили под изграден в двора навес, пуснали музика и започнали да разговарят по между си.

По това време П. Д. и съпругата му вече почивали в дома си. В 23:14 часа възмутен и разгневен от шума, идващ от съседите, частният тъжител подал сигнал до „Национална система 112“ и се оплакал от силната музика. На място била изпратена дежурна група към 09 РУ-СДВР, в състав свидетелите Г.А.С. и С.Г.С. - двамата на длъжност „младши полицейски инспектори“ в Отдел „Специализирани полицейски сили“ - СДВР.

3

Органите на реда пристигнали на адреса около 23:30 часа на 04.07.2020г., спрели служебния автомобил на пътното платно пред къщата на добре осветено от уличните лампи място. При пристигането си на място полицаите забелязали събралите се под навеса лица, които разговаряли на висок тон. В този момент П. Д. и съпругата му излезли от дома си и посрещнали полицейските служители, за да им обяснят създалата се ситуация. Подсъдимите и св. В.а се ядосали от реакцията на частния тъжител и причината да потърси съдействие от органите на реда. По този повод започнали да отправят упреци към Д., в резултат на което последвали взаимни обвинения и реплики на висок тон. За да предотвратят ескалация на напрежението, полицаите предприели действия по установяване на самоличността на присъстващите на място лица. Полицейските служители – св. С. и св. С. изискали личните карти на частния тъжител и св. В.а и ги помолили да ги последват до патрулния автомобил за оформяне на необходимата служебна документация. Тъжителят Д., неговата съпруга, св. В.а и нейния съпруг – подс. К. В. последвали полицаите до улицата, като застанали зад патрулния автомобил. Подсъдимите С., Б. В. и М. останали първоначално под навеса, както им било разпоредено от служителите на реда. Двамата полицаи влезли в служебния автомобил, за да съставят предупредителни протоколи на замесените лица.

През това време, въпреки отправените от органите на реда забележки частният тъжител и съседите му продължили да спорят и да се обиждат, в резултат на което напрежението между тях ескалирало. Неочаквано подс. И. М. излязъл от двора на улицата и ударил П. Д. с юмрук в лявата област на шията, зад левия долночелюстен ъгъл. Последвал удар с юмрук, нанесен от подс. К. В., стоящ в непосредствена близост до частния тъжител, който попаднал в лявото око на Д.. Междувременно към пострадалия бързо се приближавали и подсъдимите Л. С. и Б. В.. Частният тъжител направил опит да се предпази, но не успял, тъй като четиримата подсъдими чрез бутане и дърпане го повалили на земята. При падането на частния тъжител на уличното платно, същият охлузил лявата и дясната си лакътна област, усетил силна болка в лявото си коляно и левия глезен. Подс. И. М. също загубил равновесие и паднал заедно с частния тъжител на земята, като си ударил челото в земната повърхност. Докато пострадалият бил на земята подсъдимите С., К. В. и Б. В. продължили да му нанасят удари с крака и юмруци в областта на кръста и гърба.

Физическата саморазправа между подсъдимите и частния тъжител започнала, когато полицейските служители се намирали във вътрешността на служебния им автомобил, поради което последните не успели да възприемат началото на физическото съприкосновение. След като чули викове, идващи от задната страна на автомобила, полицаите излезли от превозното средство и се намесели в конфликта, при което подсъдимите се отдръпнали от пострадалия. Свидетелите С. и С. възприели, че по пострадалия има видими наранявания по главата и тялото. Поради численото превъзходство на участващите в спора лица, полицаите потърсили по радиостанцията съдействие от втори екип.

В този момент случайно по улицата минал св. И. Д.С., който решил да спре управлявания от него автомобил и да попита униформените служители имат ли нужда от съдействие. Полицаите посъветвали св. С. да се оттегли, за да се избегне допълнително напрежение, при което свидетелят се качил обратно в автомобила си и напуснал местопроизшествието.

По молба на частния тъжител, органите на реда извикали екип на Спешна медицинска помощ. През това време, притеснена от случилото се със съпруга й, св. Д. позвънила на св. П.Т.Т. с молба за помощ.

Докато чакали екип на бърза помощ, на адреса пристигнал втори автопатрул в състав св. Е.Т.Е. и св. С.Н.. При пристигането им на място обстановката вече била спокойна.

Малко след тях на място пристигнал и св. Т., който видял двата автопатрула пред къщата на частния тъжител и възприел неговото състояние в този момент.

4

Свидетелят забелязал, че Д. имал охлузвания и синини по лицето, оток на лявото око и видимо подут ляв глезен.

Свид. Д. С.а също излязла от дома си и отишла на улицата, за да провери какво се случва. Тя забелязала следи от кръв по главата на своя братовчед- подс. М., като разбрала от него, че е имало спречкване с частния тъжител.