Решение № 56 от 19.03.2021, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Силистра , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мирослав С. Христов при участието на секретаря Глория Д. Йорданова Недева като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно наказателно дело № 20213420200072 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят B. S., турски гражданин от гр. K, Република Турция, обжалва наказателно постановление № 39-0000015/ 10.01.2020г. на Началника на ОО „АА”- гр. С, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 300 /триста / лева за извършено нарушение по чл.7, § 1 във вр.с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП и чл.2, § 3 от Регламент № 561/06г. и глоба в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение на чл.8, § 1 във вр.с чл.2, § 3 от Регламент /ЕС/ № 561/06г. и чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.

Ответникът – ОО ”АА”- гр. С, надлежно уведомен, не се явява представител, не депозира становище по делото, не изпраща проц.представител.

Районна прокуратура- С- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Жалбоподателят B. S, редовно призован чрез процесуалният си представителадв.М.П. при АК-Р, не се явява в съдебно заседание, не депозира становище по делото, не изпраща проц.представител. Чрез жалбата си заявява, че моли съда да отмени изцяло обжалваното от него НП като незаконосъобразно, навежда доводи в тази насока.

В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата Д.Й.1 актосъставител и П.П.- свидетел по акта, които се явиха лично и дадоха своите показания добросъвестно, а съда ги прие и приобщи като доказателствени средства по делото.

Въпреки редовното призоваване и неявяване на жалбоподателя B S, съда счете, че няма пречки за даване ход на делото и съобразно нормата на чл.61, ал.2 от ЗАНН даде ход на делото, тъй като спорът е реализиран върху правната квалификация на нарушението за което е бил наказан жалбоподателя и не се оспорва фактическата обстановка по делото.

Налице е искане от страна на жалбоподателя да сочи допълнителни искания в съдебно заседание, но въпреки редовното призоваване не се явява, а фактическата обстановка по делото може да бъде изяснена и чрез разпита на актосъставителя и свидетелят по акта. С оглед изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счете, че няма пречка да разгледа делото и даде ход на същото в отсъствието на жалбоподателя B S, тъй като същия редовно призован чрез процесуалния си представител не се явява и не депозира становище по делото.

Предвид дадените задължителни указания на касационната инстанцияАдминистративен съд-С в Решение № 4/ 28.01.2021г. по КАНД № 108/2020г. по описа на АС-С, с което е отменила решението на въззивния съд- Решение № 146/ 07.08.2020г. по АНД № 48/2020г. по описа на РС-С, и върнала делото за ново разглеждане от друг състав на съда, настоящия съдебен състав е изискал от АНО становище и писмени доказателства относно това дали е била направена пълна разпечатка от дигиталната карта на водача за дните на двете нарушения с цел констатиране въведените символи на съответните държави, на територията на които е започнало и приключило дневното работно време на водача и съответно на територията на които са били осъществени двете нарушения. В изпълнение на горното е депозиран и отговор от АНО с вх. № 683/ 04.02.2021г., който е приет като доказателство по настоящето административно-наказателно производство.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:

На 10.01.2020г. св.Й. съвместно с колегата си- св.П. били на работа в качеството им на служители на ОО ”АА”- С на път І-7 С- Ш, на км 10+793, рампа за обслужване на автомобили. Около 12,00 ч. спрели за проверка товарен автомобил „Мерцедес Актрос 1840” с рег. № ******* от категория N3, оборудван с дигитален тахограф марка „ Coninental 1381.207000“ и прикачено полуремарке от категория О4 с рег.№ ****** , собственост на C.

T. U. L. и управляван от жалбоподателя B.S. по маршрут от гр. А, Република Турция до гр.

М., Руска Федерация. След като проверили документите на водача проверяващите служители установили, че водачът- жалбоподател в настоящето производство извършвал обществен международен превоз на товари / зеленчуци /, видно от Разрешително № 2020238137 за международен превоз на товари и задействан международна товарителница CMR от 08.01.2020г., като водачът на 23.12.2019г. след 4,5 часа управление не е направил 45 минути задължителна почивка, като е била намалена с 30 минути и на 06.01.2020г. не е ползвла междудневната почивка от най-малко 9 последователни часа, като намалената 2 дневна почивка е намалена с 4 часа и 20 минути.

Предвид констатираните нарушения, св.Й. изготвил АУАН № 268859/ 10.01.2020г., препис от който бил връчен на жалбоподателя чрез преводач от български на турски език, упоменат в АУАН-ът. Въз основа на описания по-горе АУАН било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № 39-0000015/ 10.01.2020г.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, а по същество- и основателна по следните съображения:

АУАН № 268859/ 10.01.2020г. и обжалваното НП са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила:

Нарушенията за които е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са били квалифицирани по чл.7, § 1 във вр.с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП и чл.2, § 3 от Регламент № 561/06г. и по чл.8, § 1 във вр.с чл.2, § 3 от Регламент /ЕС/ № 561/06г. и чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП. Тези обстоятелства се отричат от жалбоподателя и същия на практика оспорва установената фактическа обстановка, като изразява несъгласие с наложеното му наказание и санкциониращите текстове от закона, които са приложени, като ги счита за незаконосъобразни.

Видно от показанията на св. П. и Й., както и приложената на л. 17 Декларация от А.

М.В., в качеството й на преводач, назначен на със заповед РД-31-13/13.03.2019 г. от Изпълнителен директор на ИА "АА" – С, на 10.01.2020 г., за времето от 14:00 часа до 18:00 часа, е присъствала при връчването на АУАН № 268859 от 10.01.2020 г. и снемането на обяснения/ възражения от водача. След издаване на НП № 39-0000015 от 10.01.2020 г. е присъствала на връчването им на лицето B. S., гражданин на Р. Турция, невладеещ български език, като е превеждала от български език на турски език и обратно разговорите между служителите от областен отдел "Автомобилна администрация" - С и лицето. Същата е удостоверила верността на извършените преводи. Лицето B.S. е разбрал какво нарушение е извършил и какво наказание му е наложено, както и че има право да обжалва НП в 7-дневен срок от връчването му.

При горните фактически установявания, АНО е приел, че е нарушено задължителното изискване на чл.7 § 1 „Прекъсвания“ § 1 и чл.8 „Почивки“ § 1, във връзка с чл.1 б.“о“ от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR)- Ратифицирана със закон,приет от 37-то НС на Република България /Обн.ДВ,бр.28/95г./, тъй като от разпечатката на дигиталната карта на водача се е установило, че е управлявал МПС на 23.12.2019г.,с известни прекъсвания, от 05:44ч. до 16:20ч., без задължителна почивка от 45 минути след 4.5 часа непрекъснато управление; както и че на 06.01.2020г. започнал управлението на 3 автомобила в 05:01ч. продължило до 23:10ч. с една почивка от 5.57 часа, въпреки задължителната дневна почивка от най-малко 9 последователни часа.

Горната регламентация,както изрично е посочено и в АУАН, и в НП, е от чл.7 и чл.8 АЕTR, чието приложение е нормирано с чл.2, § 3 от Регламент (ЕО)№561/06. Съгласно тази разпоредба за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън посочените области в § 2, вместо Регламента се прилага AETR за: а) превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи по АЕТR - за цялото пътуване,или за: б) превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща по AETR- само за частта на пътуването през територията на Общността или за страните по AETR.

Описаните по-горе нарушения попадат в санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т.

2 и 3 от ЗАвП. Правото на защита на турския гражданин- жалбоподател, в контекста на изискването на чл. 142 от НПК - назначаване на преводач на незнаещия български език нарушител, още в старта на административно-наказателното производство и декларацията на последния, че точно му е преведено съдържанието както на АУАН, така и на издаденото по-късно, през същия ден, НП е спазено. Деецът е разбрал за какво нарушение е образувано производството и какви са вътрешните разпоредби, по които е санкциониран, както и реда за процесуална защита, вкл. правото на обяснения по чл. 44 от ЗАНН и на обжалване на НП в 7-дневен срок от връчването му.

Въпреки това обаче, настоящия съдебен състав счита, че още при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на административнонаказателните производствени правила, касаещи нормата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба задължително с фактическото обвинение следва да бъде предявено мястото и датата на извършване на нарушението, като по отношение на мястото в случая, очевидно не е спазено. В резултат на това и доколкото е установено, че извършваният превоз на товари е международен - от Турция до Русия, преминавайки през България, АНО е следвало да прецени изобщо приложимостта на Регламент (ЕО) № 561/06, защото двете крайни дестинации са в държави, които не са членки на ЕС, както и че е нямало доказателства Турция да е страна по Споразумението за свободно икономическо пространство. Освен това, АНО е следвало да установи, че липсват каквито и да е доказателства за мястото на регистрация на товарния автомобил, защото посоченото търговско дружество като негов собственик, със седалище в Република Турция, не може да разреши горния въпрос, който несъмнено е с правно значение по делото.

Това е така, защото съгласно чл. 2, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/06, последният се прилага, независимо от страната на регистрация на МПС към превозите, извършвани в Общността; между Общността, Швейцария и страните по Споразумението за Европейското икономическо пространство , какъвто не е процесният по делото превоз между Турция Русия. От друга страна с чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/06 е нормирано, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън посочените области в § 2, 4 вместо Регламента се прилага AETR за: а) превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи по АЕТR - за цялото пътуване, или за: б) превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща по AETR само за частта на пътуването през територията на Общността или за страните по AETR.

След справка в официалния сайт на Икономическата комисия за Европа на ООН, под чиято егида е изработена Европейската спогодба /AETR/, се установява, че страни по нея са както България, на чиято територия е констатирано нарушението, така и Турция, и Руската Федерация. Следователно, определящото обстоятелство за приложимостта на горните разпоредбите по § 3 на чл. 2 от Регламента е мястото на регистрация на процесния товарен автомобил, което като не е установено по делото от АНО, лишава съдебните инстанции от възможността за преценка на приложимостта на Регламент № 561/06.

В същото време, непосочването на мястото на извършване на нарушението, ако все пак е установена месторегистрацията на МПС-то / хипотетично би могло да се приеме, че същата е била установена по показания на двамата разпитани в качеството на свидетели служители на ОО“АА“- Силистра, които удостоверяват, че регистрацията е била турска /, би могло да бъде преодоляно с прилагане на разпоредбите на АETR, с които в максимална степен е синхронизиран релевантния за случая Регламент (ЕО) № 561/2006, но и това не е така. Отново и видно от разпита на двамата служители на ОО „АА“-Силистра, разпитани в качеството им на свидетели по настоящето административно-наказателно производство, местоизвършването на процесното нарушение не би могло да бъде установено, тъй като същото не е било извършено същия ден през който водача е бил спрян за проверката, а от един от предходните 28 дни, които подлежат на проверка от органите на ОО“АА“. В тази връзка не е установено с категоричност къде е местоизвършването на нарушението, нещо повече- не би могло да бъде установено дори на територията на коя държава е било извършено нарушението, тъй като такива данни не се съхраняват и не биха могли да бъдат изведени от проверените документи на водача и МПС-то.