Определение № 174 от 30.03.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Сливен, 29.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500107 по описа за 2023 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Т. – Сливен-инж. А.А.“ ЕАД против Определение №656/24.02.2023г. по гр.д.№3964/2022г. на СлРС, с което е прекратено производството по делото, поради неотстраняване пречките за движението му.

Жалбоподателят чрез пълномощника адв. П. Г. счита, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че е подала молба за намаляване на определеният депозит за особен представител, оставена без уважение с определение №655/24.02.2023г. Счита, че определеният от съда и указан за внасяне депозит е неправилен. Счита, че с оглед материалния интерес адвокатското възнаграждение следва да бъде 413,72лв., а не 805,60лв., колкото е определеният от съда. Счита, че е неправилно определяне на възнаграждение поотделно върху всеки един от исковете – главен и акцесорен. По този начин се стига до обща сума, надхвърляща разпоредбите на Наредбата. Сумата не отговаряла и на фактическата и правна сложност на делото. Поради това моли съда да определи по-нисък размер на възнаграждението за особен представител.

От фактическа страна се установява следното:

Сливенският районен съд е сезиран с предявени от „Т. – Сливен-инж. А.А.“ ЕАД против Недка П. Б. при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания по издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение, както следва: главница в размер на 1055,99лв. за ползвана, но незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащането й и мораторна 1 лихва в размер на 81,21лв. за периода до 17.05.2022г.

При изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съобщението до ответницата Недка П. Б. е върнато в цялост, невръчено, с отбелязване, че адресата не е открит на адреса и по сведения на съседи на адреса не живее никой, като е залепено уведомление. Изготвена е справка за адресна регистрация на ответницата, като е установен постоянен и настоящ адрес, аналогични с този, посочен в исковата молба, на който са били връчени книжата и е залепено уведомление.

С разпореждане №73 от 04.01.2023г. съдът е приел на основание чл.47, ал.5 от ГПК съобщението до ответницата за редовно връчено и го приложил към делото. С оглед необходимостта от назначаване на особен представител на ответницата, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, съдът е определил депозит за такъв в размер на 805,60лв. и е указал на ищеца внасянето му в едноседмичен срок от съобщаването.

Съобщението до ищеца с дадените указания за внасяне на определение депозит за особен представител е връчено на пълномощника му адв. Г. на 06.02.2023г.

На 13.02.2023г. по делото е постъпила молба от ищцовото дружество за продължаване на срока за внасяне на депозита за особен представител с един месец.

С разпореждане №1770/14.02.2023г. по гр.д. №3964/2022г. съдът е продължил срока за отстраняване на нередовностите с една седмица до 20.02.2023г. Препис от разпореждането е връчено на ищеца чрез адв. Г. на 17.02.2023г.

На 20.02.2023г. по делото е постъпила молба от ищцовото дружество чрез адв. Г. за намаляване на определената сума за особен представител в размер на 413,72лв., който бил минималния, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.

С Определение №655/24.02.2023г. по гр.д. №3964/2022г. районният съд е приел, че указаният депозит е определен правилно, според броя и цената на двата отделни иска и възлиза на сумата от 805,60лв., а съгласно решение на АК – Сливен не можел да приложи разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК. Поради това е отхвърлил искането на „Т.

– Сливен-инж. А.А.“ ЕАД за намаляване на определения депозит за възнаграждение на особения представител на ответника. Препис от определението е изпратено за връчване на ищеца на 27.02.2023г. и връчено на 06.03.2023г.

С Определение №656/24.02.2023г. по гр.д. №3964/2022г. СлРС е приел, че срока за внасяне на депозита за особен представител е изтекъл, по направено искане за намаляването му се е произнесъл с отхвърлително определение и тъй като нямало искане за ново продължаване на срок е прекратил производството по делото, поради неотстраняване на пречките за движението му. Препис от това определение е връчено на ищцовото дружество на 06.03.2023г.

Частната жалба против него е депозирана на 08.03.2023г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, 2 имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

След провеждане на процедурата по чл.47, ал.1, ал.5 от ГПК във връзка с връчване на книжата по делото на ответницата, с оглед необходимостта от назначаване на особен представител на същата, с оглед защита на интересите й в процеса и осигуряване на процесуалното й представителство и защита, районният съд правилно е определил на първо място дължимото за особения представител възнаграждение, което следва да бъде внесено от ищеца, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК.

Съгласно т.6 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, размерът на възнаграждението за особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 от ГПК се определя от съда при условията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г., действаща към момента на определяне на депозита, ДВ бр.00/04.11.2022г., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете . Следователно, районният съд правилно е определил възнаграждение за всеки един от двата обективно кумулативно съединени иска, независимо от акцесорния характер и нисък размер на втория иск. Процедирането на съда е правилно и законосъобразно, в унисон с разпоредбите на НМРАВ. Прилагайки и правилото по чл.7, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата, за главния иск размера на възнаграждението възлиза на сумата от 405,60лв., а за акцесорния иск – 400лв. /минималния размер/. Общия размер на възнаграждението за особен представител на ответника, който съдът задължително следва на назначи, за да осигури защита на правата и интересите му в производството и да обезпечи законосъобразното развитие на процеса, възлиза на общата сума от 805,60лв., както правилно я е определил районния съд.

Възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Както бе посочено, процедирането е съгласно изискванията на чл.2, ал.5, вр. с чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от НМРАВ.

Във връзка с възраженията за несъответствие на възнаграждението с фактическата и правна сложност на делото, следва да се посочи, че първоинстанционния съд може и следва да прецени същата в края на процеса, като приложи разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, като определи нов размер, с оглед установената сложност и изплати на особения представител на ответника възнаграждение в по-нисък размер. На този ранен етап от процеса обаче тази преценка не може да се направи, поради което и съдът е определил възнаграждението в размера 3 по НМРАВ, без редукция. Следователно, правилно е оставена без уважение молбата на ищеца за намаляване на определения размер на депозита.

До този момент районният съд е процедирал правилно и законосъобразно.

Последващите процесуални действия обаче са незаконосъобразни.

Въззивният съд констатира, че Определение №655/24.02.2023г., с което отхвърлено искането на ищца за намаляване на определения депозит за особен представител и обжалваното Определение №656/24.02.2023г. за прекратяване на производството по делото, поради неотстраняване на пречките за движението му, са постановени едно след друго на една и съща дата – на 24.02.2023г. Препис от първото определение е изпратен за връчване на ищеца на 27.02.2023г., т.е. след като е постановено определението за прекратяване на производството, с което е констатирано неизпълнение на дадените указания за внасяне на депозит.

Районният съд е следвало, след като се произнесе по искането за намаляване на определения депозит за особен представител, не само да връчи препис от определението на ищеца, но и да му определи нов срок, макар и непоискан изрично, в който депозита да бъде внесен. Точно в деня на изтичане на определения за внасяне срок - 20.02.2023г. ищецът е подал въпросната молба за намаляване на депозита и именно поради тази причина, изчаквайки произнасянето на съда, не е внесъл депозита.

Едва след като бъде уведомен за произнасянето на съда по искането му, на него следва да започне да тече нов срок, определен от съда /това не е сторено/ за внасяне на депозита. Именно след произнасянето по искането му, с оглед него и в новия даден срок, ищецът следва да предприеме необходимите процесуални действия, като внесе депозита или редуцира исковете си, с оглед възможностите и съответно интереси си.

Следва да се посочи, че съдът дължи съдействие на страните, още повече, че действието, което следва да извърши ищеца цели обезпечаване движението на делото и законосъобразното развитие на производството, поради което съдът следва да дава нарочни указания за действията, в изпълнение на регламентираното в чл.7 от ГПК служебно начало. С оглед произнасянето на съда по молбата за изменение на депозита, следва да се даде възможност на ищеца за предприемане на действия, съобразно това произнасяне.

С оглед изложеното обжалваното определение за прекратяване на производството следва да бъде отменено и делото да се върне на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него с даване отново на указания на ищеца за внасяне на необходимия за продължаване на производството депозит за особен представител на ответника.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ Определение №656/24.02.2023г. по гр.д.№3964/2022г. на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д.№3964/2022г. по описа на СлРС, поради неотстраняване на пречките за движението му.

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него с даване отново на указания на ищеца за внасяне на необходимия за продължаване на производството депозит за особен представител на ответника.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5