Определение № 328 от 03.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 328 гр. Ловеч, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500170 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 1162/11.04.2023 г. (клеймо 10.04.2023 г.) от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юриск. Галина Стилиянова Стойчева – Кръстева срещу разпореждане № 608/31.03.2023 г., постановено от Районен съд – Тетевен по чгд № 230/2023 г., с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно претендираното вземане за лихва за забава в размер на 75,05 лева, до пълния претендиран размер от 97.78 лева, дължима за периода от 16.02.2020 г. до 15.12.2020 г., и законната лихва в размер на 1 51.30 лева до пълния претендиран размер от 242.30 лева, дължима от 15.12.2020 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2023 г.

Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно разпореждането в обжалваната част. Излага съображения, че заявителят има право на възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения за това срок , както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Посочено е какво представлява законната лихва според българското право. Счита, че не е налице анатоцизъм, тъй като договорната лихва е цената за ползване на отпуснатата парична сума, а лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.

При тези съображения, моли да бъде отменен актът на заповедния съд в обжалваната част и постановено уважаването на заявеното вземане, претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира 1 за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника В. Д. М., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. Тетевен, ул. „Палтен“ 20, общ. Тетевен, обл. Ловеч /лицето е с променена фамилия от Костова на М./ за парично вземане общо в размер на 1377.38 лева, от които 452.13 лева – неплатена главница по договор за кредит, 89.02 лева – договорно възнаграждение за периода 15.03.2020 г. - 15.12.2020 г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 132.51 лева дължимо до 15.12.2020 година, неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 363.64 лева, дължимо до 15.12.2020 година; лихва за забава в размер на 97.78 лева от 16.02.2020 година - датата на изпадане на длъжника в забава до 15.12.2020 година; законна лихва в размер на 242.30 лева, дължима от 15.12.2020 г. – датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2023 г., като за периода от 13.03 – 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, законната лихва от входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и разноски – 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 27.55 лева държавна такса.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 30042272116/30.01.2020 г. за срок от 11 месеца с месечна вноска от 104.12 лева и падежна дата на всяко 15-то число от месеца. Съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати договорно възнаграждение в размер на 89.02 лева, дължимо за периода 15.03.2020 г. - 15.12.2020 г. Посочва, че са сключили договор за допълнителен пакет услуги – Фаст и Флекси, за срока на договора, като е уговорено възнаграждението, съответно 150 лева и 400 лева, за тези услуги да се погасява разсрочено на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяването на кредита. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията, които е поел по договора, направил е една погасителна вноска, като падежът на последната е на 15.12.2020 г. За периода на забава от 16.02.2020 година до 15.12.2020 година е начислена мораторна лихва в размер на 97.78 лева. След падежа на кредита – 15.12.2020 година до 29.03.2023 година е начислена законна лихва в размер на 242.30 лева. Претендира се заплащане общо на сумата 1377.38 лева, както и съдебно деловодни разноски в размер на 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 27.55 лева държавна такса. За периода 13.03-13.07.2020 година не е начислявана законна 2 лихва. Посочва, че дължимата неплатена изискуема главница е в размер на 452.13 лева, тъй като длъжникът е направил само една погасителна вноска.

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, в частта относно искането да бъде издадена заповед за изпълнение за възнаградителна лихва, възнаграждение за допълнителен пакет услуги, както и лихви за забава и законната лихва след изтичане срока на договора, като се е мотивирал, че в тази част заявлението противоречи на закона, а по отношение на лихвите същите се дължат само върху главницата. Редуцирани са и претендираните разноски.

Въззивното производство се развива в частта, с която заповедният съд е отказал присъждането на остатъка от заявеното вземане за лихва за забава от присъденото в размер на 22.73 лева, до пълния претендиран размер от 97.78 лева, дължима за периода от 16.02.2020 г. до 15.12.2022 г., и законната лихва от присъденото в размер на 91.00 лева до пълния претедиран размер от 242.30 лева, дължима от 15.12.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2023 г.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай, предвид на това, че споразумението за допълнителни услуги е прието от заповедния съд за нищожно по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, което настоящата инстанция споделя, следва да бъде отхвърлено заявлението за акцесорните претенции - лихви.

Съображенията за това са следните. От приложения договор за потребителски кредит, погасителния план, както и уточняващата молба е видно, че възнаграждението за допълнителни услуги е включено в общия размер на месечната вноска по кредита. При това положение, с оглед приетата недействителност на клаузата за допълнителни услуги, в настоящото производство не би могло да се определи действителният размер на законната лихва (обезщетението за забава). Освен това, обезщетението за забава (мораторна и законна лихва) следва да се начислят от датата на падежа на всяка вноска, което не може да бъде сторено в настоящото производство, с оглед едностранния му характер.

При тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход от процеса на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, не следва да се присъждат разноски.

Водим от изложените съображения, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане № 608/31.03.2023 г., постановено от Районен съд – Тетевен по ч.г.д № 230/2023 г., в обжалваната част, с която е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно претендираното вземане за лихва за забава в размер на 75,05 лева, до пълния претендиран размер от 97.78 лева, дължима за периода от 16.02.2020 г. до 15.12.2020 г., и законната лихва в размер на 151.30 лева до пълния претендиран размер от 242.30 лева, дължима от 15.12.2020 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2023 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4