Определение № 532 от 07.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 532 гр. Бургас, 06.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20222100600943 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по частен протест на Живка Мангърова – прокурор в Териториално отделение-Айтос при Районна прокуратура-Бургас, против Определение № 98 от 14.07.2022г., постановено по НЧД № 175/ 2022г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е отменено постановление на Районна прокуратура - Бургас от 31.05.2022г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 предл. второ от НПК е било прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 335 ЗМ99/2019г. по описа на РУ на МВР - Айтос, Вх.№ ТОА-691/2019г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, ТО - Айтос, образувано и водено за престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ от НК.

В частния протест се изразява несъгласие с правните изводи на районния съд за липса на основания за прекратяване на наказателното производство, в това число с приетото от прокурора положение, че в случая е налице хипотезата на „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, както и предложения от прокурора в прекратителното постановление доказателствен анализ и подход при цененето на заключенията на изготвените в досъдебното производство общо три автотехнически експертизи. Първоинстанционният съд приел, че съществените за делото фактически обстоятелства, попадащи в обхвата на чл.102 от НПК, не са били установени в досъдебното производство по изискуемия несъмнен и категоричен начин, поради което е необходимо разследването да продължи с назначаване на петорна комплексна автотехническа експертиза, вещите лица по която да изяснят разминаванията в констатациите на предходните тройни експертизи, и да отговорят окончателно на спорните въпроси с оглед правилното решаване на делото. В тази насока в протеста се сочи, че всички неясноти и колебания са били надлежно изяснени от назначената в досъдебното производство повторна тройна автотехническа експертиза, въз основа на 1 чиито изводи, които прокурорът приема за законосъобразни, обосновани и правилни, е прието, че се касае за случайно деяние – поддържа, че предприетата от свид. А. спасителна маневра чрез отклонение вляво е предприета в границите на опасната му зона за спиране, а настъпилото произшествие се дължи изключително на неправомерното поведение на малолетния пешеходец К. К., който навлязъл в платното за движение внезапно и така създал непосредствена реална опасност от удар, а според кредитираното от прокурора експертно заключение на последната тройна автотехническа експертиза, поради поведението на пострадалия, водачът А. не разполагал с техническа възможност да спре преди мястото на удара. Претендира се отмяна на първоинстанционното определение и потвърждаване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

По повод подадения частен протест е депозирано писмено становище от С. К. – майка и законен представител на пострадалия малолетен К. К., чрез упълномощен повереник, в което се оспорва основателността на подадения частен протест.

Становището застъпва теза за правилност, обоснованост и законосъобразност на определението на Районен съд – Айтос, поради некачествения и непълен анализ, направен от прокурора при постановяване на прекратителното постановление, включително липсата на яснота кое от експертните заключения кредитира и защо, както и разминаванията в изчислената от кредитираната от прокурора автотехническа експертиза скорост и опасна зона за спиране на водача А. с определеното от същата експертиза място на удара, както и некоректното тълкуване от страна на прокурора на институтите „случайно деяние“, „крайна необходимост“ и „спасителна маневра“, довели в своята съвкупност до постановяване на порочен акт за прекратяване на досъдебното производство. Предлага се протестираното първоинстанционно определение да бъде потвърдено.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХ II от НПК съдебен акт, от процесуално легитимиран субект – наблюдаващия прекратеното досъдебно производство прокурор, чийто акт е отменен, и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустим. Преценен по същество, протестът е неоснователен.

В границите на съдебния контрол, очертани в разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК, първоинстанционният съд е осъществил надлежно и добросъвестно пълна проверка на обоснованосттта и законосъобразността на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, в резултат на която е достигнал до убедителни и съответстващи на закона и съдебната практика фактически и правни изводи, напълно споделени и от въззивната инстанция.

Според постановлението за прекратяване на досъдебното производство, прокурорът приел за установена следната фактическа обстановка:

На 25.07.2019г., в ранния следобед, свид.С. А. управлявал собствения си л.а.

„*********“, модел „****”, рег. № ********, по третокласен път № 208, в посока от гр. Провадия, област Варна, към гр. Айтос, област Бургас (т.е. от север на юг), със скорост от около 86.04 км/час и съответстваща на скоростта опасна зона за спиране от 74.39 метра. Около 15.10 часа автомобилът приближавал с посочената скорост до разклона за с.Вресово, община Руен, област Бургас. Платното за движение в този участък било двупосочно, с по една лента за движение за всяка посока, дясната лента била широка 3.70 метра, а лявата – 3.90 метра. От двете страни на платното за движение имало банкети, с ниска растителност и почва, като левият банкет бил с ширина 1.50 метра, а десният – 1.40 метра. След левия банкет имало дървета, а след 2 десния - канавка, след нея - ниска храстовидна растителност и дървета, достигащи височина до около 5 метра, което ограничавало видимостта вдясно от пътното платно.

Времето било слънчево, видимостта в двете посоки в района на местопроизшествието над 200 метра. Пътната маркировка била единична прекъсната линия, настилката дребнозърнест асфалт, суха, без зацапвания и запрашавания. Пътният участък бил прав, без завои и хоризонтални криви и без наклон на пътното платно. От дясната страна на платното за движение (гледано в посока Провадия - Айтос, в западно направление), перпендикулярно на оста на платното за движение, имало две пътеки.

Първата била с ширина 0.80 метра и се намирала срещу трайния ориентир, а втората - с ширина 1.30 метра и се намирала на 26.50 метра след ориентира. Пътеките водели до палатки и фургони на сезонни работници, заети с дърводобив. В една от тези палатки живеело семейството на пострадалия К. С. К., на възраст 2г. и 10м. към процесната дата. Когато управляваният от свид.А. автомобил се намирал на разстояние около 100 метра преди бензиностанция „НОЙЛ“, по втората спомената пътека към платното за движение, с цел да го пресече и премине на отсрещната страна на пътя, тичайки (от дясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания от свид. А. автомобил) между дърветата и храстите, се придвижвал К. К.. Детето било само, без възрастен придружител. В момента, в който детето излязло от храстите и видимостта към него се открила за водачите на превозни средства, движещи се по път № 208, свид.А. го възприел като опасност за движението. Свид. А. предприел аварийно спиране, и с цел да избегне удар с пешеходеца, отклонил автомобила наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение, но въпреки това, траекториите на автомобила и детето се пресекли и последвал удар между предната дясна част на автомобила, детето в областта на гръдния му кош. Контактът между автомобила и пешеходеца настъпил на около 27.10 метра след ориентира по дължината на пътното платно, а по ширината му - на около 4.40 метра вляво от десния край на пътното платно. Отстоянието на автомобила, управляван от А., от мястото на удара в момента на появата на детето на пътното платно било около 61.81 метра. След удара автомобилът продължил движението си и спрял в лявата лента за движение на място, отстоящо на 44.00 метра след ориентира в посока разклона за с.Вресово, а тялото на детето след удара паднало на асфалта на около 1 м. пред автомобила. Свид.И. С., който се намирал в района на местопроизшествието при неговото настъпване, подал сигнал за случая на ЕЕН 112.

Пострадалият К. бил отведен от екип на Спешна помощ в УМБАЛ Бургас, където бил приет за лечение в ОАИЛ, а след проведеното лечение, предвид тежкото му състояние и необходимостта от постоянни медицински грижи, които не било възможно да бъдат провеждани в домашни условия, на 03.09.2019г. бил дехоспитализиран и преведен в ДМСГД „Вяра, Надежда и Любов“ - гр. Бургас. Местопроизшествието било посетено от служители на РУ на МВР – Руен, които извършили веднага оглед на местопроизшествието и било образувано настоящото досъдебно производство.

Водачът свид.С. А. бил изпробван с техническо средство, което отчело липсата на алкохол в издишания от него въздух, предоставил и кръвна проба за химически анализ, който също не установил алкохолна наличност в кръвта на водача.

В хода на досъдебното производство са били възложени и извършени три автотехнически експертизи.

Съгласното първата от тях – Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от 31.08.2020г. (л. 115-123, том I от досъдебеното производство), скоростта на л.а. „********” рег. № ******* към момента на удара е възлизала на 42.3 км/час, на произшествието не са открити спирачни следи или такива от странично приплъзване 3 на гумите на автомобила, преди удара скоростта на автомобила е била в размер на 58.32 км/час, с опасна зона за спиране от 54 метра, която се изминава за около 4.4 секунди, разстоянието, от което водачът е възприел детето като опасност за движението е 44.34 метра, при което водачът е имал възможност да избегне произшествието, като предприеме аварийно спиране в собствената си лента за движение, без да отклонява автомобила в насрещната лента за движение, макар малолетният пешеходец да се е намирал в границите на опасната зона. Произшествието е могло да се избегне и ако непридруженият малолетен пешеходец не бе навлязъл в лентата за движение на свид. А. на мястото и по начина, по който го е сторил.

Според заключението на Съдебномедицинската и автотехническа експертиза от 25.04.2021г. (л.4-20, том II от досъдебното производство), скоростта на автомобила преди произшествието е възлизала на около 55 км/ час, в момента на удара автомобилът се е намирал в процес на спиране, скоростта му в момента на удара е възлизала на около 40 км/ час, с опасна зона за спиране от 40 метра, детето е попаднало във видимата зона на водача, когато се е намирало на 49.31 метра от мястото на удара, т.е. е попадало извън опасната зона за спиране на автомобила, и произшествието е могло да бъде избегнато от водача чрез своевременно задействане на спирачната система, което би му позволило да спре преди удара с детето. В допълнителното заключение към тази експертиза (л.41-43, том II от досъдебното производство) изрично е посочено, че за наличието на спирачни следи във връзка с инцидента вещите лица са заключили въз основа на свидетелски показания за възприет шум от спирачки преди сблъсъка, и фактът, че при удара автомобилът се е намирал в процес на спиране, като в изготвената към заключението мащабна скица спирачните следи не са изобразени като позиция, а са показани само с единична прекъсната линия, защото точното им местоположение, размер и посока не е възможно да се определи по технически път поради факта, че не са отразени в протокола за оглед на местопроизшествието.

Еднозначно е отразено, че събраните по делото допълнителни доказателства не променят изводите от първоначалното заключение на тази експертиза.

По делото е извършена и Повторна тройна съдебномедицинската и автотехническа експертиза (л. 51-72, том II от досъдебното производство). Съгласно нейното заключение, скоростта на автомобила в момента на удара с пешеходеца е била 50.76 км/ час, разстоянието, изминато от автомобила от отклоняването вляво до мястото на удара е 23.57 метра, а скоростта на автомобила преди водачът А. да предприеме екстремно спиране е възлизала на 86.04 км/ час, с опасна зона за спиране от 74.39 метра. Екстремното спиране е предприето на разстояние 61.81 метра от мястото на удара, а детето е изминало от навлизане на пътното платно до мястото на удара разстояние от 5.98 метра за време 2.84 секунди. Направено е заключение, че поради възникване на опасната ситуация на разстояние, по-малко от опасната зона за спиране, водачът не е могъл технически да избегне произшествието чрез спиране преди мястото на удара, както и че ако водачът не е отклонявал автомобила вляво, а бе предприел само екстремно спиране в своята лента за движение, произшествието не би настъпило. Формулиран е финален извод, че преди настъпване на произшествието водачът А. не е извършвал технически неправилни действия, които да доведат до произшествието, макар предприетото от него отклонение наляво да се е оказало неправилно от техническа гледна точка.

Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac4c5325-9d69-4134-a515-3f213fdbbd9c