Решение № 95 от 08.02.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер VІ-1 Година 2019, 08.02 град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро

Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав

На четиринадесети януари, две хиляди и деветнадасета година, В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА мл.с. Ваня ВАНЕВА

Секретар Таня Михова като разгледа докладваното от съдията Камбурова въззивно гражданско дело номер 1741 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от Г.С.К. с ЕГН **********, ответник в първоинстанционното производство, предявена чрез адвокат Найденова с адрес гр. Бургас, ул. “Васил Левски“ № 16, ет.3, офис № 318, против решение №153 от 12.07.2018г., постановено по гр.д.№ 476/2017 по описа на РС-Карнобат.

С посоченото решение е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът Г.С.К. ***, представлявана от кмета инж. Васил

Панделиев Панделиев, следните суми : 1. парична сума в размер на 47719,

53 лв. – главница представляваща причинена вреда на Община Сунгурларе от страна на Г.С.К. вследствие на незаконосъобразно изразходвани и отчетени от Г.С.К. суми по служебни аванси през периода от

28.12.2012 година до месец юли 2015 година , както и 2. паричната сума от

12 398 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на причиняването на вредата- 28.12.2012 година до 06.10.2016 година, както и законна лихва върху главницата начиная от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 72/2017 г. по описа на КРС – 25.01.2017 година до окончателното изплащане на горепосочената главница, които суми са установени с акт за начет № 11-04-23 от 12.10.2016 година и заключение към акта за начет от 16.11.2016 година на Агенция за държавна финансова инспекция и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 42 от

26.01.2017 г. по ч.гр.д. № 72/2017 г. по описа на Районен съд Карнобат, както и законната лихва върху главницата, считано от датата 25.01.2017 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.

№ 78 / 2017 година в Районен съд Карнобат до окончателното им изплащане. Ответникът е осъден да заплати направените по делото разноски.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното решение изцяло като вместо това бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение като постановено по нередовна искова молба, тъй като няма фактически обстоятелства относно коя конкретна разходвана сума се претендира, нито по кой РКО или авансов отчет, нито за кои разходи за алкохол и за материали и услуги. Направените в тази посока възражения са били оставени без уважение от съда и едва със съдебното решение сумите са конкретизирани. Поради тази причина жалбоподателят счита, че има произнасяне „свръх петитум“. На следващо място се посочва, че решението не е мотивирано, а представлява препис на акта за начет, неговите констатации и правни изводи като не са обсъдени ангажираните от ответника доказателства, вкл. заключението по ангажираната съдебно-икономическа експертиза. Твърди се, че съдът не е дал възможност за бъде допуснат до разпит свидетел, за когото са представени доказателства, че се е разболял. В тази връзка е поискано да бъде разпитан пред въззивната инстанция.

На последно място са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и по-специално не е съобразена концепцията на законодателя във връзка с местното самоуправление, намерила израз в ЗМСМА. Подробно развива съображенията си.

От въззиваемия не е постъпил писмен отговор по въззивната жалба.

Страните не се явяват в с.з. редовно и своевременно уведомени. Представляват се от надлежно упълномощени процесуални представители-адвокати, като процесуалния представител на въззивника поддържа подадената въззивна жалба, а процесуалния представител на въззиваемия я оспорва в съдебно заседание. В указания срок въззивникът представя писмени бележки.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

С определение

№2288 от 23.11.2018г. по настоящото дело съдът се е произнесъл по доказателствените искания като ги е намерил за неоснователни.

Безспорно установено по делото е, че ответникът Г.К. *** в периода 24.10.2007- 09.11.2015 г. Безспорно е бил материално-отговорно лице, съгласно Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и Закона за местното самоуправление и местната администрация и като такова са му възложени функции по управление на публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин.

От събраните по делото доказателства се установява, че в Община Сунгурларе е извършена финансова инспекция от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, възложена със Заповед № ФК-10-754/16.06.2016 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция при Министерството на финансите, изменена със заповеди № ФК - 10-883/15.07.2016 г.; № ФК - 10-986/09.08.2016 г., № ФК - 10-1094/07.09.2016 г., № ФК -10-1141/17.09.2016 г. и № ФК 10-1219/04.10.2016 г.

В резултат на проверката е съставен акт за начет № 11-04-23/12.10.2016 г. срещу ответника Г.К.,***, във връзка с действията му по получаването, разходването и отчитането на парични средства под формата на служебни аванси за периода от 01.01.2012 г. до 09.11.2015 г. В акта е констатирано, че за посочения период ответникът, в качеството си на кмет, противоправно е разходвал парични средства в размер на 47 719,353 лева, с което е причинил вреда на общината в посочения размер. Съгласно констатациите на акта, посочените средства, представляват извършени парични разходи от бюджета на общината, както следва:

- по

Авансов отчет № 191/28.12.2012 г. за сумата 5 722,29 лв. от закупени медицински изделия, автомобилни гуми и алкохол;

- по

Авансов отчет № 36/29.03.2013 г. за сумата 1 360 лв. от закупени медикаменти;

- по

Авансов отчет № 64/31.05.2013 г. за сумата 1 950 лв. от извършена услуга;

- по

Авансов отчет № 103/30.07.2013 г. за сумата 500 лв. от извършена услуга;

- по

Авансов отчет № 132/04.11.2013 г. за сумата 94 лв. от закупен алкохол;

- по

Авансов отчет № 142/29.11.2013 г. за сумата 369 лв. от закупен алкохол;

- по

Авансов отчет № 4/31.01.2014 г. за сумата 5 842,10 лв. от закупен алкохол;

- по

Авансов отчет № 13/28.02.2014 г. за сумата 5 331 лв. от закупен алкохол;

- по

Авансов отчет № 26/19.03.2014 г. за сумата 4 062 лв. от закупен алкохол;

- по

Авансов отчет № 42/02.04.2014 г. за сумата 203 лв. от закупени материали;

- по

Авансов отчет № 49/02.04.2014 г. за сумата 8084,50 лв. от закупен алкохол;

- по

Авансов отчет № 62/30.06.2014 г. за сумата 162 лв. от закупен алкохол;

- по

Авансов отчет № 80/31.08.2014 г. за сумата 970 лв. от закупен алкохол;

- по

Авансов отчет № 82/30.09.2014 г. за сумата 1 497 лв. от закупен алкохол;

- по