Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 394 от 28.09.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1048/2022
Вид
Решение № 394
Подписан
28.09.2022
В сила
01.11.2022
Състав
КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.65 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.461 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.1 и ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.1 и ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.647 ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.647 ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.647 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Пазарджик, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20225220201048 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „К." ООД- гр.Стара Загора ЕИК ****, представлявано от управителя Г. К. Б., подадена чрез адв.К. Л. от АК- Стара Загора, против Електронен фиш Серия Г, № 0044302, издаден от ОД на МВРПазарджик, с който на „К.“ ООД, на основание чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 КЗ, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесния ЕФ. Жалбоподателят твърди, че липсва описание на конкретното нарушение на КЗ, за което е наложена имуществената санкция. Намира, че по този начин е ограничена възможността на нарушителя да разбере в извършването точно на какво нарушение е обвинен. Отделно от това, счита, че не може да бъде извършена преценка относно течението на давностните срокове и възможността да не се образува административно производство, съгласно чл.34 ал.1 ЗАНН, доколкото в процесния ЕФ не е посочена конкретна дата на издаването му. Най-сетне, твърди, че в случаите на установени чрез АТСС, по време на движение на МПС, нарушения, не се издава ЕФ, а се съставя АУАН.

Моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира сторените деловодни 1 разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител- адв.К. Л.- Х. поддържа жалбата и не сочи нови доказателства.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на директора- гл.юрисконсулт К. П., с което се иска потвърждаване на ЕФ, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата е наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Електронен фиш Серия Г, № 0044302, издаден от ОД на МВРПазарджик, на основание чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 КЗ, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 КЗ, на жалбоподателя „К.“ ООД- гр.Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за това, че на 18.09.2020г., в 14:12 часа, в обл.Пазарджик, А-1 /АМ Тракия/ км.59 с посока към гр.София, било заснето с АТСС TWIN CAM с №SD2D0027 движение на товарен автомобил „Пежо Ранч" с рег.№ ****, собственост на търговско дружество „К.“ ООД, което не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, регистрирано на територията на РБългария и неспряно от движение.

ЕФ е връчен на представител на дружеството жалбоподател на 05.07.2022г., а жалбата против него е подадена от активно легитимирано лице- управителят и представител на дружеството Г. К. Б., на 18.07.2022г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което същата се явява процесуално допустима.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

2

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна, поради следното:

ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, като се правят конкретни възражения за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/ и нарушения на материалния закон. Съдът обаче намира така направените възражения за неоснователни.

На първо място, в процесния ЕФ е дадено пълно и ясно описание на нарушението, чрез посочване на дата, час и място на извършването му, модел и рег.номер на МПС, заснето по време на движение от автоматизирано техническо средство, индивидуализирано също по модел и номер. Конкретно е посочен и собственикът на МПС, а също и обстоятелството че то е регистрирано в страната и не е спряно от движение, въпреки което за него не е сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. В този смисъл неоснователно се явява възражението за липса на описание на нарушението. Действително, в ЕФ не е било изрично посочено, че е „заснето управление на МПС“ така, както изисква нормата на чл.647 ал.3 от КЗ. Няма спор обаче, че в обжалвания ЕФ е отразено, че нарушението е установено "по време на движение на МПС", което безспорно изпълва съдържанието на използвания от закона идентичен термин.

Отделно от това, в ЕФ е дадена ясна правна квалификация на нарушението на Кодекса за застраховането, с направените релевантни привръзки, посочена е санкционната норма и наложената съгласно нея санкция. Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, според която "Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.". Използваната от административнонаказващия орган привръзка с чл.461 т.1 от КЗ касае задължителния характер на този вид застраховка.

В ЕФ е посочена и правилната санкционната норма на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е ангажирал отговорността на собственика на МПС- юридическото лице "К." ООД, налагайки му предвидената имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Без всякакво 3 значение е кое конкретно физическо лице, е било водач на МПС на процесните дата, час и място, тъй като, в хипотезата на чл.638 ал.4 от КЗ, при всички случаи се санкционира именно собственикът на МПС, в случая търговско дружество „К.“ ООД- гр.Стара Загора.

С оглед на изложеното, може да се направи обоснован извод, че нарушението е ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита против ЕФ. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че липсва описание на конкретното нарушение на КЗ, за което е наложена имуществената санкция, е неоснователно.

По-нататък, неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в конкретния случай за установеното нарушение е следвало да бъде съставен АУАН, а не ЕФ. Действително в разпоредбите на чл.647 ал.1 и ал.2 от КЗ е предвиден общият ред за търсене на административно-наказателна отговорност чрез издаване на АУАН и НП при установени нарушения по чл.638 ал.1 и ал.3 КЗ. По-конкретно, чл.638 ал.1 от КЗ предвижда абсолютна отговорност за собственика на МПС без сключена ЗЗ“ГО“, а чл.638 ал. 3 КЗза лицето, което е водач на МПС, като в тези случаи законът регламентира реализиране на отговорността чрез съставяне на АУАН и издаване НП.

С постановяването на ТР №1/2014г. на ВАС беше призната възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, при спазване на определена процедура и изисквания. В конкретния случай процесният ЕФ е издаден на основание чл.647 ал.3 КЗ за нарушение по чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 от КЗ , а именно:

"Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата". Така за този вид административно нарушение, установено по посочения начин, е въведен напълно самостоятелен и независим ред за ангажиране административно-наказателната отговорност на нарушителя, а именно чрез издаване на ЕФ на основание въведеното с чл.638 ал.4 КЗ изискване- да е установено управление със АТСС на МПС, за 4 което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО. Това не е недомислие в закона, а обмислено и целенасочено решение, доколкото се касае за различна хипотеза от предвидените с разпоредбите на чл.638 ал.1 и ал.3 КЗ. Предвид изложеното, и доколкото в настоящия случай се касае за деяние, изпълващо признаците на диспозицията на чл.638 ал.4 КЗ, то единственият законосъобразен ред за реализиране на административно- наказателната орган на нарушителя е било издаването на ЕФ, съгласно нормата на чл.647 ал.3 КЗ, което е било надлежно сторено от АНО.

Както вече беше споменато, правното основание за издаване на процесния санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който "Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Чл.189 ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага". От съдържанието на текста на посочената норма става ясно, че относно реда и условията за издаване на ЕФ, законът препраща към ЗДвП. Тук следва да се посочи, че с измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложеното в ТР №1/2014г. на ВАС становище относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т.65 от ДР на ЗДвП – "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния 5 процес". Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира /когато то е мобилно- било то инсталирано в служебен автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет "застраховка"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане, съответно констатиране на нарушение. При това положение е несъмнено, че нарушението законосъобразно може да се констатира и в отсъствие на намеса на контролния орган, както е било сторено в конкретния случай.

Видно от Удостоверение №18.02.5133 от 20.02.2018г., издадено от БИМ /л.14/, процесното АТСС е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №5133 и преминало проверка на техническите и метрологични характеристики, за което е съставен Протокол № 47-С-ИСИС/26.08.2020г. на БИМ /л.20/. Поради това няма съмнение, че процесното АТСС към инкриминираната дата е било технически изправно.

Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- ARH CAM S1 с № 11743bb. Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено не само за осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС, но и за установяване и заснемане на МПС без сключен договор за Задължителна застраховка "ГО". С процесното АТСС на 18.09.2020г. е бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което е съставен от служител при Сектор "ПП" при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата, Протокол за използване на АТСС рег.№1006р-8695/21.09.2020г. /л.22/, съгласно чл.10 от Наредба №8121з532/2015г., приложима с оглед препращането от КЗ към ЗДвП.