Решение № 1395 от 18.12.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

……... 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА МАНОЛОВА мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря Ваня Гаджева и прокурора Деян Маринов, разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова внохд № 4858 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 08.09.2017 г. по нохд № 13695/2017 г., СРС, НО, 96-ти състав, е признал подсъдимия И.В.С. за виновен в това, че на 14.12.2016 г., около 04.30 часа в гр. София, бул. „******************, чрез използване на специален начин (покатерил се по фасадата на жилищния блок до пети етаж) е направил опит да отнеме чужда движима вещ – 1 бр. преносим компютър, марка „Леново“, модел Idea Pad S 500 Touch” на стойност 180 лв., от владението на О.Н.Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини – бил задържан от О.Н.Н., и деянието е извършено при условията на опасен рецидив – подсъдимият С. е извършил престъплението след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК и е извършил престъплението след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, както следва: с присъда по нохд № 5440/2014 г., СРС, в сила от 08.04.2014 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален строг режим и с присъда по нохд № 17918/2015 г., СРС, в сила от 18.11.2015 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца при първоначален строг режим, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален строг режим.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили жалба от подсъдимия И.В.С. и въззивна жалба от неговия служебен защитник адв. Ж.Ж..

Жалбата, подадена от подсъдимия С., съдържа оплакване относно размера на наложеното наказание, тъй като то е нехуманно и назидателно и не цели поправяне, а унищожаване на личността. По изложените съображения се иска намаляване на наказанието.

Жалбата, подадена от служебния защитник на подсъдимия, също съдържа искане за намаляване на наложеното с първоинстанционната присъда наказание, тъй като то е прекомерно завишено. Поддържа се, че независимо от обремененото съдебно минало на подсъдимия, той е изтърпял предишните наложени му наказания.

В закрито заседание на 10.11.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и събирането на нови доказателства.

Пред въззивния съд служебният защитник на подсъдимия адв. Ж. поддържа подадената жалба и не прави доказателствени искания. Излага съображения, че с оглед на факта, че от деянието не са настъпили имуществени вреди и стойността на процесната вещ, наложеното наказание лишаване от свобода се явява прекомерно. Моли въззивния съд да вземе предвид обстоятелството, че подсъдимият произхожда от малцинство, което се справя много трудно в днешно време със съществуването си, принудено да оцелява по някакъв начин, както и че въпреки предишните си осъждания, той е изтърпял изцяло наложените му по тях наказания.

По изложените доводи пледира за намаляване на наложеното наказание.

Представителят на СГП смята, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият С. в хода на въззивните съдебни прения твърди, че докато е бил задържан в районното полицейско управление не е бил разпитван и не е присъствал неговият защитник. Признава, че е влязъл в апартамента, но „нямал шанса да пипне нищо“, не се е опитвал да вземе лаптопа, нито го е местил, опитал се да избяга през вратата, като отворил първата врата, но не успял да отвори втората и го хванали. В последната си дума заявява, че иска „да върне делото за ново следствие“ и че разбрал „какво са писали“ едва когато едно момче от затвора му го прочело понеже самият той е неграмотен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК като съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, след като подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тези факти. Съдът е установил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Приетата за установена фактическа обстановка е следната:

На 14.12.2016 г. около 04.30 часа подсъдимият И.С. отишъл до кооперация, намираща се в гр. София, бул. „***************“ № 61. Изкачил се по фасадата на блока до балкона на кухненско помещение на ап. 40 на пети етаж. Отворил плъзгащия се прозорец на остъкления балкон и проникнал в апартамента. Започнал в различни стаи на жилището да търси вещи, които да отнеме. От едната стая взел преносим компютър марка „Леново“, модел Idea Pad S 500 Touch” и го пренесъл в кухнята до отворената балконска врата с цел след това да го изнесе. Продължил да се движи из жилището. Свидетелят О.Н.Н., който спял в спалнята, чул шум и станал да провери какво става. Видял подсъдимия С. в коридора на жилището. Двамата се сборичкали, при което Н. успял да притисне подсъдимия към пода на балкона на кухненското помещение.

Съпругата на Н. свидетелката Т.Т.Н., която междувременно се събудила от шума и станала, позвънила на тел. 112. На място пристигнал патрул от 03 РУ-СДВР – свидетелите Т. Т.И С.С., които задържали подсъдимия С.. Била извикана и група за извършване на оглед. След като полицейските служители отвели подсъдимия, свидетелят Н. забелязал, че лаптопът марка „Леново“ е бил преместен от хола в кухненското помещение, където се е намирал на пода, подготвен за изнасяне.

От справката за съдимост на С. се установява, че той е осъждан осемнадесет пъти, включително и със следните две присъди:

-

Присъда по нохд № 5440/2014 г. на СРС, НО, 15 състав, в сила от 08.04.2014 г., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален строг режим;

-

Присъда по нохд № 17918/2015 г. на СРС, НО, 115 състав, в сила от 18.11.2015 г., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца при първоначален строг режим;

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, приобщен по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал.

4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, както следва: протокол за оглед на местопроизшествие (л.

13 от досъдебното производство), разпит на свидетелитеО.Н. (л. 15 от досъдебното производство), Т.Н.а (л. 17 т досъдебното производство), Т. Т.ов (л. 19 от досъдебното производство), С.С.(л. 20 от досъдебното производство), заключение на съдебно-оценителна експертиза (л. 26 от досъдебното производство), справка и бюлетини за съдимост за И.В.С..

Описаният по-горе доказателствен материал подкрепя направеното от подсъдимия самопризнание. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и безпротиворечиви, като описаните от тях обстоятелства съвпадат и създават ясна и логична верига от събития. Свидетелите Н. и Н.а установяват, че подсъдимият се е намирал в жилището им на 14.12.2016 г. около 04.30 часа се намирал в жилището им. Пръв се е събудил от шума свидетелят Н., който е заварил подсъдимия в коридора, клекнал до входната врата. С. се е опитал да избяга, при което двамата са се сборичкали. Междувременно свидетелката Н.а се събудила от виковете на съпруга си, станала и видяла, че Н. е задържал подсъдимия, след което позвънила на тел. 112. Показанията на двамата свидетели намират своето логично продължение в показанията на полицейските служители Т.ов и Стефанов, които се отзовали на подадения сигнал и пристигнали на място. Те заварили Н., който бил притиснал към пода на единия балкон подсъдимия. Задържали подсъдимия и го отвели в 03 РУ-СДВР, където установили самоличността му по лична карта като И.В.С..

От показанията на Н. и Н.а се установява, че след като Т.ов и Стефанов са отвели подсъдимия, Н. е намерил на земята в кухненското помещение лаптоп марка „Леново“, преместен от хола и подготвен за изнасяне. Съгласно заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на лаптопа към момента на извършване на деянието – 14.12.2016 г., е 180 лв. Въззивният съд намира заключението на вещото лице за пълно, обективно и компетентно, поради което първоинстанционният съд правилно го е кредитирал.

Тук е мястото да бъде обсъдено възражението на подсъдимия, че действително е влязъл в апартамента, но не е имал „шанса да пипне нищо“ и не се е опитал да открадне лаптопа, нито го е местил. Съгласно задължителните указания на върховната съдебна инстанция в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк.д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС, т. 8.1. особената процедура по глава XXVII

НПК е насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателния процес и е изградена на базата на разумния компромис между обвинението и защитата. В рамките на тази процедура подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това - да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда. В същото тълкувателно решение е посочено още, че по тези съображения законът стеснява обсега на процесуалните искания и действия, като е недопустимо първоинстанционният или въззивният съд да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Това е така, тъй като подсъдимият постига по-благоприятно материално-правно третиране, в замяна на което е длъжен да понесе и съответните тежести.

В рамките на своите правомощия въззивният съд следва да провери дали подсъдимото лице по своя воля е създало предпоставки за разглеждане на делото по специалния процесуален ред, отказвайки се от участие в състезателно производство за събиране и проверка на доказателствата, и дали съкратеното съдебно следствие е било допуснато и проведено законосъобразно. В случая от протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се установява, че законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК са били спазени.

На подсъдимия С. са били разяснени правата му по чл. 371 НПК, както и последиците от направеното самопризнание, като е бил представляван от служебен защитник. С. е заявил, че разбира правата си и е наясно с последиците от разглеждането на делото по диференцираната процедура, след което е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти като при постановяване на присъдата съдът да ползва самопризнанието му и доказателствата, събрани в досъдебната фаза. В съответствие с чл. 372, ал. 4 НПК първостепенният съд е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от надлежно събраните в досъдебното производство доказателства и с определение е обявил на страните, че ще ползва самопризнанието и събрания доказателствен материал. Възражението на подсъдимия, че докато е бил задържан в районното управление, не е бил разпитван и не е присъствал негов защитник, не отговаря на истината. От материалите по досъдебното производство се установява, че С. е бил задържан със заповед за задържане на 14.12.2017 г. като още на същия ден е бил привлечен като обвиняем с постановление, което му е било предявено на същата дата и в присъствието на служебния му защитник адв. Ж..