Решение № 219 от 02.08.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. гр. Хасково, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20235640200442 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от М. Л. М. от град Хасково, чрез адв. П. Т. от АК-Хасково срещу Наказателно постановление № 23-1253-000535 от 18.04.2023 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 2 - ро от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за назаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, довели до ограничаване правото му на защита. Посочва се конкретно такова, изразяващо се в наличие на разминаване на даденото в АУАН и в НП описание на изпълнителното деяние на административното нарушение, както и в дадената 1 му правна квалификация. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от упълномощения по делото процесуален представител адв.П. Т. от АК-Хасково, който поддържа подадената жалба и в хода по същество и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за нейната основателност. Прави се искане за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за прекомерност на разноските, в случай че такива се претендират в размер на установения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 04.04.2022 г., свидетелите Л. И. А. – младши инспектор в РУ на МВР-Хасково и П. Г. Н. – служител в РУ на МВР-Хасково били на работа и правели обход в района на СОУ *****“ в гр.Хасково. Около 21:33 часа, при изпълнение на служебните си задължения, забелязали движещ се по ул.

„*****“ в посока ул. „******“ в град Хасково лек автомобил марка „*****, модел „*****“, с рег. № ******, който бил управляван от лице от мъжки пол, а пасажерското място на предна дясна седалка било заето от лице от женски пол. С подаване на сигнал със стоп-палка по образец от свид. Л. А. автомобилът бил спрян за проверка, като свидетелите проследили с поглед същия до преустановяване на движението му, без да губят визуален контакт с него. Автомобилът отбил плавно и спрял на разстояние от служителите на РУ 2 на МВР-Хасково, които докато пристъпвали към проверката, заемащото шофьорското място в автомобила лице от мъжки пол се прехвърлило на задната седалка зад пасажера. В хода на проверката свидетелите установили самоличността на водача на автомобила и на пасажера, при което констатирали, че водач на автомобила бил жалбоподателят М. Л. М..

След като преценили наличието на основание за това, свидетелите Л. И.

А. и П. Г. Н. поканили жалбоподателя, да бъде тестван с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 ARJM-0048 за употреба на наркотични вещества или техни аналози, но М. Л. М., отказал да даде проба с техническо средство. С оглед констатациите в хода на проверката, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от свид. Л. И. А., Акт за установяване на административно нарушение, серия AД, бл.№ 128662 за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, като не се възползвал от правото си да впише възражения в него, а на същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка.

В хода на проверката междувременно, бил издаден талон за изследване № 116900 жалбоподателят да се яви в Спешно отделение при МБАЛ – Хасково, който бил връчен в 23:35 часа, като в предоставеното време от 40 мин липсват доказателства жалбоподателят да се в явил за даване на кръвна проба.

Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на екземпляр.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба наложил процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000 лева за нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, както кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като конкретизирал, че лицето не е изпълнило предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и санкцията се налага за отказа на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни 3 аналози с техническо средство, описано в съставения АУАН.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Л. И. А. и П. Г. Н. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и с поведението на жалбоподателя М. Л. М. след спирането на моторното превозно средство, както и относно действията по приканване на посочения като водач на спряното МПС жалбоподател да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози и отказа за това. Всъщност, макар донякъде спорен момент да е този, свързан с акта на управление от него на процесната дата на спряното за проверка моторно превозно средство, същият е недвусмислено установено от гласните доказателства, изцяло възприети с доверие от съда и чиято достоверност всъщност не се оспорва, за да бъде подлагана на по – задълбочен коментар. Единствено заслужава внимание и следва да бъде изтъкнато, че констатираното разминаване в показанията на двамата свидетели относно наименованието на улицата, от която превозното средство е излязло, за да завие по ул. „Стара планина“, както и относно разстоянието от служебния им автомобил до мястото на спиране на спряното за проверка превозно средство, се дължи на изминалия период от време и не влияе на извода на съда за достоверност на гласните доказателствени източници.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване 4 от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.

57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административното наказание, а именно за описаната в съставения акт за установяване на административно нарушение, с който жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Тук именно следва да намери коментар и релевираното с жалбата основно възражение за наличие на разминаване в описанието на нарушението в АУАН и НП, както и в отразената в тях правна квалификация на същото, съставляващо според жалбоподателя съществено процесуално нарушение, накърнило правото му на защита. Не е спорно по делото, че в случая в приложения по преписката и приет като писмено доказателство талон за изследване № 116900 липсва отразяване, жалбоподателят, в крайна сметка да се е явил да даде биологична проба за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози в уреченото време в съответния медицински център. Това обстоятелство не се установява и от показанията на свидетелите Л. А. и П. Н..

Описанието на нарушението обаче следва да е пълно, точно и ясно. Нещо, което в случая изглежда на пръв поглед, че не е изпълнено, тъй като е налице 5 разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, което разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. В процесния акт за установяване на административно нарушение е посочено, че водачът „отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дерегер Дръг Тест 5000 с номер ARJM-0048. Издаден талон за изследване с номер 116900“ - изпълнително деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, а в НП като извършено е посочено „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотич. в-ва или техни аналози и не изпълни предписание за химикотоксилогично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотич. вва или техни аналози“, като макар и да е останало в рамките на същата правна квалификация, изглежда, че изпълнителното деяние в наказателното постановление е разширено с въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва повдигнато надлежно административнонаказателно обвинение.

Формалността на административнонаказателното производство действително предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем – в това число и да научи за какво деяние се цели ангажирането й, както и за да се обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото обвинение за преценка на релативността му с приложената санкционна разпоредба. Изложеното дотук обаче, не налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение не сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което да го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и не съставлява основание за отмяна на санкционния акт, поради конкретизацията на правното основание за налагане на административните наказания с позоваване на конкретната алтернатива на чл.